Решение № 12183 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2018 г.

Решение № 12183 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5842/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Г. П., [населено място], [улица], против Заповед № 8121К-1197/21.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи - поради отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при неспазване на установената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита, подадена чрез процесуален представител адвокат Г. Найденова. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Съображения излага в писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното: С решение № 9419/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8447/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменена заповед № 8121К-2357/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Г. П. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Решението е оставено в сила с решение № 497/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11381/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Жалбоподателят е подал заявление рег. № 251000-1767 от 22.01.2018 г. за възстановяване на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение, а именно Началник РУ Приморско. В докладна записка от 24.01.2018 г. на директора на ОДМВР Бургас до Министъра на вътрешните работи относно предприемане процедура по предлагане на длъжност на възстановен държавен служител е посочено, че длъжността "началник III степен" в РУ Приморско е заета, поради което в ОДМВР Бургас ще бъде предприета процедура по чл. 7 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване държавни служители в МВР, за предлагане на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. Изготвен е списък от 24.01.2018 г. на вакантните ръководни длъжности на държавни служители в ОДМВР Бургас съгласно приложение № 6 от МЗ № 8121з-141/24.01.2017 г. за прилагане Класификатора на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР към 25.01.2018 г., от който е видно, че към този момент са налице две свободни длъжности в структурата при ОДМВР Бургас, а именно: началник група "Криминална полиция" към РУ-Приморско и Началник група "Криминална полиция" към РУ Созопол. Видно от протокол от 24.01.2014 г. на служител към ОДМВР Бургас, с оспорващия след проведен телефонен разговор, е уговорено на 25.01.2018 г. в сградата на ОДМВР Бургас да се проведе среща, на която да му бъде предложена вакантна длъжност в ОДМВР Бургас в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно протокол УРИ № 251р-3087/25.01.2018 г., на оспорващия е предложено да заеме друга длъжност в ОДМВР Бургас в рамките на съответния вид длъжност по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР съгласно "Списък на вакантните длъжности на държавни служители в ОДМВР Бургас". Г. П. е подписал протокола, като саморъчно е отбелязал, че това е предложение, за което незабавно ще напише писмено възражение. С възражение от 25.01.2018 г. на П. до директора на ОДМВР Бургас, жалбоподателя е изразил несъгласие с предложените длъжности. Изготвена е докладна записка от 31.01.2018 г. на директора на ОДМВР Бургас до министъра на вътрешните работи, в която е предложено поради отказ от заеманата длъжност и на осн. чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, да бъде прекратено служебното правоотношение на Г. П. От приетите по делото доказателства, включително решение № 9419/17.07.2017 г., постановено по адм. дело № 8447/2016 г. на Върховния административен съд, пето отделение, и решение № 497/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11381/2017 г. на петчленен състав на ВАС се установява, че до прекратяване на служебното правоотношение със заповед № 8121К-2357/20.06.2016 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е заемал длъжността главен инспектор, началник III-та степен на Районно управление Приморско при ОДМВР-Бургас- ръководна длъжност по см. на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, стигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, като настоящия състав не констатира допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. По отношение доводите за нарушения на материалния закон, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 232 ЗМВР, в относимата редакция към датата на издаване на оспорената заповед, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. В хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при незаемане длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини. Жалбоподателят е подал заявление за възстановяване на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение в двуседмичния срок след влизане в сила на решение № 497/12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 11381/2017 г. на петчленен състав на ВАС. Последната редакция на чл. 232 ЗМВР /изм. ДВ, бр. 97 от 2017 г./, разгледана и тълкувана във връзка с текста на чл. 226, ал. 1 от ЗМВР обаче води до извод, че липсва нормативно установено задължение на органа да възстанови служителя, чиято заповед за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност, ако тази предишна длъжност съществува и не е вакантна или съответно е съществувала, но е съкратена към момента на подаване заявлението на служителя при условията на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Съществуващото понятие "равностойна длъжност" в нормата на чл. 232 от ЗМВР до нейното изменение обн. ДВ, бр. 97 от 2017 г. де факто е заменено с "друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1", при което се очертават две алтернативни хипотези, обуславящи правоотношението на служителя- възстановяване на предишна длъжност, идентична, но вакантна към момента на упражняване волеизявление от лицето за заемане по чл. 232 от ЗМВР, и възстановяване на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1. Същевременно възстановяване на предишна длъжност на незаконно уволнен служител не е сред изчерпателно изброените хипотези в чл. 226, от ЗМВР за прекратяване правоотношенията на държавните служители в МВР, като законодателят не е предвидил и задължение за органа по назначаване за разкриване на идентична на заеманата преди прекратяване правоотношението длъжност, ако такава не е предвидена в съответното длъжностно разписание и утвърдения класификатор на длъжностите. В конкретния случай не се спори, че към датата на подаване на заявлението за възстановяване от оспорващия, длъжността "Началник III-та степен на Районно управление Приморско при ОДМВР-Бургас" не е вакантна по см. на чл. 232 от ЗМВР, а свободните длъжности в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР са били две -началник група "Криминална полиция" към РУ-Приморско и Началник група "Криминална полиция" към РУ Созопол, които са предложени на служителя съгласно изготвен списък за вакантните ръководни длъжности за държавни служители в ОДМВР –Бургас. Предложените длъжностни са "ръководни", т. е. длъжности от същия вид съгласно Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР (редакция от 13.02.2018 г.), касателно б. А, № IX.1, т. 5 "Началник на група" към ОДМВР-РУ. След като е изпълнил задължението си по чл. 232 от ЗМВР да предложи на служителя друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 от ЗМВР и при констатирания отказ на служителя да заеме която и да е от предложените му длъжности, законосъобразно административния орган е приложил нормата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като е прекратил служебното правоотношение на П. на основание незаемане на длъжността, на която е възстановен. Не се кредитират доводите в жалбата. Както се отбеляза по-горе действащата редакция на чл. 232 от ЗМВР не предвижда възстановяване на равностойна длъжност, а на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1, при което тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи относно понятието "равностойна длъжност" следва да е в рамките на възприетото законодателното разрешение в чл. 232 от ЗМВР. В този смисъл процедура по чл. 7, ал. 2 от цитираната наредба не е била извършвана по отношение на оспорващия тъй като са били налице две други вакантни ръководни длъжности в структурата на ОДМВР-Бургас, които са му предложени. На следващо място цитираната от жалбоподателя норма на § 78, ал. 2 от ДР на ЗИДЗМВР е неотносима към процесния случай, доколкото касае производства по отмяна на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания или за прекратяване на служебни правоотношения, а не такива по възстановяване на предишна длъжност на незаконно уволнени служители. Неоснователни са възраженията на оспорващия за противоречие на обжалваната заповед с целта на закона. Не се установява от доказателствата приети по делото, оспореният административен акт да е издаден с цел, различна от целите на непосредствените нормативни актове, в приложение на които същия е издаден. Правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел именно реализиране законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт- в случая възстановяване на съответна налична вакантна длъжност на служителя с незаконосъобразно прекратено служебно правоотношение, като заемането на предложените длъжности е предоставено на волята на съответния служител, от което същия не се е възползвал. По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което жалбата на Г. П. против Заповед № 8121-1197/21.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи се отхвърли като неоснователна. По делото не са претендирани разноски от ответната страна, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,