Решение № 13564 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6192/2024 г.

Производството е във фазата на втора касация и е в изпълнение на указанията, дадени с отменително решение 10006 от 23.10.2023 г. по адм. дело 3539/2023 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Л. Христова срещу решение 600 от 21.03.2024 г. по адм. дело 595/2023 г. по описа на Административен съд Враца, с което по жалба на П. К. Х. е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за липсата на фактически и правни основания за издаване на процесния АУПВД. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение 809/2014, доколкото ако е налице грешка, тя е очевидна за бенефициера, поради което последният дължи възстановяване на посочената в акта сума. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на лицето срещу оспорения АУПДВ. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът П. К. Х., чрез адв. М. Стоянова оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 01-6500/2407 от 10.08.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на П. К. Х. е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 489,44 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността /Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г./. За да отмени оспорения акт, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: За кампания 2018 П. К. Х. е подала заявление за подпомагане с УИН: 06/300518/73490 от 09.05.2018 г., като част от заявените схеми и мерки за подпомагане са Компенсационни плащания в планински райони /подмярка 13.1./ и др. мерки. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, обнародвана в Държавен вестник на 08.03.2019 г., като в частта, касаеща заявените за подпомагане площи е определен за недопустима част в размер на 1.10 ха от заявените общо 4.99 ха от процесния парцел. Същата не е обжалвана в частта ѝ, касаеща декларирани за подпомагане от П. К. Х. земеделски площи. Заповедта е влязла в сила на 22.03.2019 г. Плащането във връзка със заявената площ по процесната мярка е извършено на 15.03.2019 г. и е изплатена сумата от 4904.56 лева. С писмо изх. 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, адресирано до заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са посочени резултати от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018 г., касаещи парцели на земеделски стопани с констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ. С уведомително писмо изх. 02-060-6500/2669 от 01.04.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 г. са посочени определените за подпомагане суми по всички мерки в размер на общо 45 000 лева, в това число и по мярка 13.1. в размер на 4 415,12 лева, като е отразено, че е изплатена сума в размер на 4904,45 лева преведени по банковата сметка, посочена в заявлението. С писмо изх. 01-6500/2407 от 08.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014/ и предвид констатирано от страна на административния орган недължимо плащане на финансова помощ, П. Х. е уведомена за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по подаденото от лицето заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за парцел с композитен 54506-10-1-1 с декларирана площ 4.99 ха и недопустима площ от 1.10 ха. В тази връзка и с оглед отразените в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ окончателните данни за допустимите за подпомагане площи е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при която е установено, че коректната сума, на която П. Х. има право на подпомагане по мярка 13.1. е в размер на 4415.12 лева. Указано е, че разликата в размер на 489.44 лева представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФЗ - РА. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. При новото разглеждане на делото АС Враца е събрал доказателства досежно влизането в сила на заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите за одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018 г., както и относно извършеното от административния орган плащане по мярка 13.1. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който със заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но същият не съдържа конкретни фактически и правни основания. Обосновал е и извод, че е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение 809/2014, доколкото на лицето са били известни само констатациите относно допустимост на заявените площи и съответно, за Х. не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане. По така изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения АУПДВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите ѝ реквизити. На първо място, необосновано е застъпеното от страна на съда становище, че процесният акт е издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Изложените в АУПДВ фактически и правни основания са взаимосвързани и от същите е ясно как е определен размерът на установената за възстановяване сума при установена с влязъл в сила акт недопустимост за подпомагане на част от декларирания П. К. Х. парцел. В АУПДВ, както и в изпратеното до лицето по реда на чл. 26 АПК писмо са посочени достатъчно детайлни и разбираеми мотиви за неговото издаване и в този смисъл правото на защита на лицето не е нарушено в рамките на административното производство. Налице са както фактически, така и правни основания за издаване на процесния АУПДВ. По делото се установява, че в изпълнение на заповед РД 46 504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой и заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, са извършени кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на оспорения АУПДВ. Установена е недопустимост на част от заявения парцел с композитен номер 54506-10-1-1, а именно 1.10 ха от общо заявената площ от 4.99 ха. На второ място, съдът не е отчел конкретни факти и обстоятелства, имащи значение за въпроса относно материалната законосъобразност на АУПДВ. С писмо изх. 01-0400/461 от 30.07.2020 г. зам. изпълнителнителният директор на ДФЗ е уведомил МЗХГ, че след приключване на окончателните кръстосани проверки на заявленията за подпомагане за кампания 2018 г., за част от бенефициентите е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни за специализирания слой. Изискани са данни за допустимите за подпомагане площи за кампания 2018 г. по конкретен списък от 69 бр. бенефициенти, за които е установено допустимата за подпомагане площ да бъде намалена и част от вече оторизираната субсидия се явява недължимо платена, тъй като е била платена по предварителния слой съгласно заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. УРН 500091, под номер 30 от таблицата е на П. Х.. С писмо изх. 10-810 от 02.09.2020 г. на зам.министъра на земеделието, храните и горите, до ДФЗ се потвърждават данните посочените в писмото земеделски стопани, с изключение на 23 бр. стопани, чиито площи са в допустимия слой. УРН 500091 на П. Х. не фигурира в този списък. Допълнително следва да се посочи, че самата жалбоподателка не оспорва факта, че писмо 02-060-6500/2669 от 01.04.2021 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2018 г. е влязло в сила. В него изрично е отразена процесната сума в размер на 489.44 лева в табл. 1 / намаления, колона 3/ от исканата сума в размер на 4904.56 лева по подмярка 13.1./НР и съответно, оторизираната сума е в размер на 4415.12 лева / съгласно колона 6 от табл. 1/. Не е спорен и фактът на изплащане на бенефициента на сума в размер на 4904,56 лева съгласно отразеното в табл. 2 от процесното УП 02-060-6500/2669 от 01.04.2021 г. и съгласно представените платежни документи. Едновременно с това следва да се посочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 16г, ал. 4 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, на която се позовава и административният орган в мотивите на оспорения акт, заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой е обнародвана в ДВ, публикувана е на интернет - страницата на министерството и П. Х., като кандидат за директно плащане по заявените схеми и мерки е имала възможност да я обжалва. Необжалването на тази заповед, която е влязла в сила, същата е послужила и като основание да се определи публичното държавно вземане за възстановяване по СЕПП и мярка 13.1. На следващо място, мотивите на първостепенния съд досежно нарушение на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, не се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 7, § 1 от цитирания Регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. От съдържанието на нормата е видно, че естеството на грешката не се конкретизира, а единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В действителност изплащането на сума в размер от 4904.56 лева по подмярка 13.1./НР 1 предхожда влизането в сила на заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой, с която част от процесния парцел с композитен номер 54506-10-1-1 е изключен от Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Т.е. може да се приеме, че е налице грешка. Липсва обаче втората предпоставка за прилагане на сочената разпоредба от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, а именно грешката да не е очевидна за бенефициера. Според писмените доказателства, част от административната преписка, следва да се приеме, че грешката е очевидна за земеделския стопанин, което обуславя неприложимост на хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент 809/2014 . Самият жалбоподател заявява в първоинстанционната жалба, че процесното УП 02-060-6500/2669 от 01.04.2021 г. е влязло в сила и в него изрично е упомената исканата сума по подмярка 13.1./НР 1, намаления й размер и оторизираната сума / на първи ред, табл. първа/. В този смисъл не може да се приеме за безспорно установено обстоятелството, че сумата е изплатена погрешно по вина на органа и тази грешка не е била очевидна за бенефициера. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд - Враца е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на П. К. Х. срещу АУПДВ. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,