Решение № 7587 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12958/2020 г.
ВАСVIII отделение23.06.2021 г.докладчик Станимира Друмева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 255 от 1.10.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 1 по описа на съда за 2020 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Неделино против акт за установяване на публично държавно вземане № 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". ОСЪЖДА община Неделино да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - София сумата от 1 900 лв. (хиляда и деветстотин лева), представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7587 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12958/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт И., против решение № 255 от 1.10.2020 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 1 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" на община Неделино. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са за необследване на цялата фактическа обстановка и необсъждане от съда на всички приети по делото доказателства. Касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че в оспорения акт не се съдържат фактически основания, послужили за неговото издаване. Сочи, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в него подробно са описани фактите, послужили за издаването му, във връзка с констатираното разминаване между изпълнените и договорени строително-монтажни работи (СМР) и непредставянето на подновени застрахователни полици за финансираните активи по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г. Искането от съда е да постанови решение, с което да отмени оспореното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди акта за установяване на публично държавно вземане като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – община Неделино, чрез адвокат М., оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и в дадения ход по същество. Претендира присъждане на съдебни разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за договореното между страните и платено по банков път адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира оспореното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Смолян е акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 21/321/01447/3/01/04/01 от 15.10.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" на основание чл. 20 а, ал. 1 и чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 48, ал. 1, във вр. с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 25/29.07.2008 г.), във връзка с неизпълнението на т. 4. 15, т. 6. 1 и т. 6. 5 от договор № 21/321/01447 от 10.12.2013 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги на населението и икономика в селските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г., както и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, с който на община Неделино е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 241 976, 47 лв., представляващо 5 % от сумата на отпуснатата финансова помощ, съгласно договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради неподдържане на валидна застрахователна полица за финансираните активи за период по-дълъг от 12 месеца. За да отмени оспорения АУПДВ, след обсъждане на представените с административната преписка и ангажирани по делото доказателства, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради липса на фактически основания за неговото издаване. Посочил е, че според диспозитива на акта финансовата корекция се налага поради неподдържане на валидна застрахователна полица за финансираните активи за период по-дълъг от 12 месеца. Приел е, че по делото са събрани категорични доказателства, че за този период община Неделино е имала валидно сключен договор за застраховка по силата на чл. 355, ал. 1 от Кодекса за застраховането и след като това е така, то изначално е липсвало основание за издаване на АУПДВ, тъй като не е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на общината. Решението е неправилно. Оспореният пред съда АУПДВ е издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), за събиране на публично вземане на ДФ "Земеделие", произтичащо от неизпълнение на задължения по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП, публичните държавни вземания на Разплащателна агенция, които са установени с административен акт, се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК - чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. По делото няма спор, че между ДФ "Земеделие" и община Неделино е сключен договор за подпомагане № 21/321/01447 от 10.12.2013 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 "Основни услуги на населението и икономика в селските райони" от ПРСР за периода 2007-2013 г., предмет на който е "Подобряване условията за живот, мобилността на работната сила, привлекателността за развитие на бизнес в община Неделино и достъпа до качествена водоснабдителна инфраструктура чрез основен ремонт, реконструкция на пътна инфраструктура, строителство и рехабилитация на водопроводна мрежа" с включени подобекти SML3170 в участък: гр. Неделино - с. Крайна - разклон с. Крайна - с. Козарка; водоснабдяване на с. Кундево", по който е изплатена субсидия в размер на 4 839 529, 48 лв. В Наредба № 25/29.07.2008 г. е предвиден специален ред за контрол и изпълнение на дейностите по проекта - раздел ІІ от глава четвърта Условия за изпълнението на дейностите по проекта и контрол. В него са уредени и условията, при които ДФ "Земеделие" може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях - чл. 48 от наредбата. От доказателствата по делото се установява, че при извършване на последващ контрол в периода 5.11.2018 г. - 23.11.2018 г. е констатирано, че ползвателят на помощта не е предоставил подновени застрахователни полици за финансираните активи по договора за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г. Съгласно т. VI. 6. 1 от договора, ползвателят е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото - предмет на подпомагане, на неговата действителна стойност за срок от датата на подаване на заявка за плащане до изтичане на 5 г. от датата на настоящия договор. В случая е налице установеното от административния орган нарушение на т. 6. 5 от договора, в която е предвидено задължението на ползвателя в срок до 31 януари всяка година след годината на извършване на плащането да представя застрахователна полица, валидна до 31 януари на следващата календарна година, до изтичане на срока на ангажимента по т. 6. 1. Така и според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г., ползвателите на помощ са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото - предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 45, ал. 1, като са длъжни ежегодно да подновяват застрахователните полици. Правилно административният орган е установил нарушението - неподдържане на валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г. и се е позовал на чл. 48, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г. и т. 9. 1 от договора. Налице е неизпълнение от ползвателя на помощта на нормативно регламентирано по чл. 46, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г. и договорно задължение по т. 6. 5 от договора за отпускане на финансова помощ. Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Съгласно т. 9. 1 от договора, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения, представил е документи с невярно съдържание или подправени такива, изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката или е получил или е одобрен за получаване на допълнителна финансова помощ за дейности, финансирани по реда на Наредба № 25/29.07.2008 г., същият е длъжен да върне на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване. В този случай фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 48, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г. При тази нормативна уредба и предвид цитираните разпоредби от сключения между страните договор, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е липсвало изначално основание за издаване на АУПДВ, тъй като за този период община Неделино е имала валидно сключен договор за застраховка. За да формира този извод съдът се е позовал на установеното от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че на 18.04.2019 г. е застраховано процесното имущество със застрахователна полица № 98011910001086, представена в съдебното производство, и на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за застраховане е договорено ретроактивно покритие за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г. От анализа на посочените разпоредби и от използвания в текста на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 25/29.07.2008 г. израз "ежегодно да подновяват застрахователните полици" и в т. 6. 5 от договора "да представя застрахователна полица" следва, че елемент от фактическия състав за определяне на публично държавно вземане в случаи като настоящия е несвоевременното подновяване и представяне на подновената застрахователна полица за финансираните активи, валидна до 31 януари на следващата календарна година за периода. Както се посочи по-горе, ползвателите на помощ са длъжни освен да сключат валидна застраховка на имуществото - предмет на подпомагане, така и ежегодно да подновяват застрахователните полици до изтичане на срока по т. 6. 1 от договора и непредставянето на такава на контролния орган е основание за установяване на публично държавно вземане. Според настоящия касационен състав последващо изпълнение на това задължение след приключване на административната проверка не санира констатираното нарушение за липсата на своевременно подновена и представена в хода на административното производство застрахователна полица за финансираните активи с покритие за периода 12.10.2016 г. - 26.10.2017 г. В случая застрахователната полица е сключена на 18.04.2019 г., поради което не може да се приеме, че към момента на проверката през м. 11. 2018 г. и откриване на производството по издаване на АУПДВ е имало валидно действаща и влязла в сила полица. Правилно в АУПДВ е прието, че за констатираното неизпълнение на поетото от ползвателя задължение следва да бъде наложена санкция по проекта в размер на 5 % от сумата на отпуснатата финансова помощ в размер на 4 839 529, 48 лв. поради неподдържане на валидна застрахователна полица за финансираните активи за период по-дълъг от 12 месеца, като размерът й - 241 976, 47 лв., е определен съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - Смолян следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт като неоснователна. С оглед изхода от спора основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, или общо за двете съдебни инстанции в размер на 200 лв., и внесената държавна такса в размер на 1 700 лв. за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,