Решение № 6068 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 275/2011 г.

Решение № 6068 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 275/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез надлежно упълномощен процесуален представител адв. Павлова, против решение от 16.08.2010 г., постановено по адм. дело № 1125/2008 г. по описа на Софийския градски съд, Административно отделение, III-в състав, с което е отменена заповед № РД-54-217/3.12.1996 г. на кмета на Столична община, с която е постановен отказ за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 2/1249 от кв. 6, м. "III-та Инд. зона - НПЗ "Орион", гр. София. С отделен диспозитив съдът е отменил отчуждаването, извършено със заповед № 442/5.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС на имот пл. № 2/1249 от кв. 6, м. "III-та Инд. зона - НПЗ "Орион", гр. София, в частта относно площ от 1360 кв. м от процесния недвижим имот, по букви A-1, B, C, D, E, F-1 на скицата към заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че обжалваното решение е незаконосъобразно и мотивирано в противоречие със събраните писмени доказателства по делото. По подробно развити съображения се сочи, че в случая не е налице третото кумулативно изискване на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, а именно - незапочнало строителство. По делото е безспорно установено, че процесната част от имота, по отношение на която съдът е отменил отчуждаването, е включена в общата оградена с полумасивна ограда площ на "Енергоснабдяване - София, подстанция "Орион". Към 25.02.1992 г. отчужденият имот е бил застроен изцяло съобразно целите на отчуждаването - за нуждите на Енергоснабдяване, подстанция Орион със съответните надземни и подземни обслужващи комуникации, включително и двете улици като подходи към имота. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което съдът да потвърди изцяло отказа на СО за отмяна на отчуждаването. Ответниците - Милена Асенова Стамболийска, Мария Асенова Стамболийска-Кожухарова, Снежанка Светославова Стамболийска, Милена Александрова Стамболийска и Барбара Александрова Стамболийска-Рьосслер, всичките представлявани от адв. Танчева, представят писмен отговор и писмена защита, в които излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и молят последната да бъде оставена без уважение. Същите аргументи се поддържат от процесуалния им представител и в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът е приел, че след като върху част от процесния имот, а именно 1360 кв. м., няма данни да е започнало фактическо строителство, нито към 25.02.92 г., нито в по-късен етап, са налице предпоставките по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността върху тази част от имота, както и че същата отговаря на изискванията на ЗУТ за обособяване на самостоятелен парцел. Независимо, че част от процесния имот не е зает от строителство, това не може да се отрази на обстоятелството, че отчуждителното мероприятие, за което е отчужден имота е реализирано. Ирелевантно е наличието на свободни части, след като се отнася за незастроени имоти по чл. 2 от ЗВСВНОИ и възможността за обособяване на самостоятелен парцел по реда на ЗУТ е неприложима, след като свободните части попадат в границите на реализирано мероприятие - комплексно застрояване. Предвид изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява неправилно, поради което са налице касационните основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на настоящите ответници по касация против отказ № РД-54-217/03.12.1996 г. на кмета на Столична община, за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 2/1249, от кв. 6, м. "III-та Инд. зона - НПЗ "Орион", гр. София. Жалбоподателите са претендирали, че съществува възможност за отмяна на отчуждаването по отношение на част от имота, която не е засегната от проведеното отчуждително мероприятие и отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за образуване на самостоятелен парцел. От данните по делото съдът е установил, че собствения на наследодателя на жалбоподателите недвижим имот е бил отчужден със заповед № 442/5.09.1969 г. на Председателя на ИК на СНС по регулация за Електроснабдяване-подстанция "Орион". Съгласно заключението на вещото лице последното отреждане на имота преди влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992 г., е било съгласно РП на м. НПЗ - Запад Люлин, подзона Орион, одобрен със заповед № РД-50-09-438/23.11.1984 г., според което имотът е приобщен към терена, отреден за "Ел. подстанция Орион". Мероприятието по отреждането е осъществено - на място е изградена Подстанция "Орион" заедно с административна сграда, но съществува част от имота в размер на 1360 кв. м, попадаща в оградения двор на "Енергоснабдяване - София ЕСП - Запад", Подстанция "Орион", която не е засегната от фактическото застрояване. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че настоящият случай попада в приложното поле на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като е отчужден незастроен недвижим имот, като за 1360 кв. м от същия са налице условията на сочената разпоредба за отмяна на отчуждаването му. До този извод съдът е стигнал след анализ на заключението на вещото лице, според което в една част от имота няма извършено фактическо строителство и реализирано мероприятие. Осъществяването на мероприятието върху част от отчуждения имот не е пречка за възстановяване на собствеността върху друга негова част, незасегната от фактическото строителство, което според съда отговаря и на целта на реституционния закон. По тези съображения съдът е отменил оспорения отказ, като е отменил отчуждаването на 1360 кв. м от процесния имот, определени според скицата към заключението на вещото лице. Обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. По делото не е било спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот е отчужден като незастроен, както и че мероприятието по отреждането е реализирано. Първоинстанционният съд правилно е издирил приложимата за случая норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, но е достигнал до необосновани правни изводи за наличие на предпоставките на сочената разпоредба за отмяна на отчуждаването. От доказателствата по делото, както и от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и възприето в мотивите на решението, е безспорно, че целият имот, включително и възприетите като годни за възстановяване 1360 кв. м, попада в терен, отреден за "Ел. подстанция Орион", като мероприятието е реализирано. Това е достатъчно основание, за да се счита, че върху имота не само е започнало, но е и приключило фактическото строителство. Осъществяване на фактическо строителство по смисъла на чл. 2 означава осъществяване на който и да било елемент от отчуждителното мероприятие, а не застрояване в тесния смисъл на думата. Ето защо са неправилни констатациите на съда, че макар и попадащ в терен, върху който е реализирано отчуждителното мероприятие, в процесния имот съществува част, незасегната от фактическо строителство. Последната, дори и да е свободна от застрояване, има обслужващо предназначение спрямо изградените сгради и представлява част от реализираното отчуждително мероприятие. Без значение е обстоятелството, че сградите не засягат пряко процесната част от имота, след като същата се намира в терен, който е функционално свързан с тях и дори понастоящем попада в оградения двор на "Енергоснабдяване - София ЕСП - Запад", Подстанция "Орион". В хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони е без значение дали оставащите свободни части отговарят на изискванията за обособяване на УПИ, тъй като посоченото е относимо единствено към нормата на чл. 1, ал. 2 от реституционния закон. По изложените съображения обжалваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли първоначалната жалба против отказа на кмета на Столична община. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,