Решение № 1462 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2019 г.

Решение № 1462 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9943/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1229/19.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3411/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-03001916008318-091-001/20.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 312/07.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Дизатерс - 09" ЕООД са определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 12.2015 г. за размера над 2343, 31 лева - главница и над 340, 57 лева - лихва; за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 10.2016 г. за размера над 6208, 48 лева - главница и над 364, 74 лева – лихва и за корпоративен данък за 2015 г. по ЗКПО за размера над 240, 04 лева - главница и над 32, 69 лева - лихва. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че е установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Намира, че съдът необосновано е приел, че реално са извършени само доставките по тези процесни фактури, в които е положен подпис за получател. Подчертава, че в своята съвкупност събраните писмени и гласни доказателства установяват реалното извършване на всички доставки, за които са издадени фактури, с оглед на което органите по приходите точно са определили както данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, така и размерите на допълнително дължимите ДДС, лихви и корпоративен данък. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и иска отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата и в тази й част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Дизатерс – 09" ЕООД, с. Любен, Община Ситово, област Силистра, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по адм. дело № 3411/2018 г. на АС-Варна е образувано в изпълнение на Решение № 15017/05.12.2018 г. по адм. дело № 7839/2018 г., ВАС, Първо отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в частта, с която с първоначалното първоинстанционно решение е отменен РА за определените задължения за ДДС: за д. п. м. 12.2015 г. за разликата над 495. 44 лв. и съответните лихви; за д. п. м. 10.2016 г. за разликата над 55. 47 лв. и съответните лихви и за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г. за разликата над 50. 88 лв. и съответните лихви. За да достигне до извод за частична незаконосъобразност на РА, решаващият състав е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че "Дизатерс- 09" ЕООД е извършвало търговия на дребно в неспециализирани магазини и питейни заведения, като през ревизираните периоди е осъществявало дейност в магазин за хранителни стоки в с. Правда, кафе-сладкарница в с. Правда и магазин за хранителни стоки в с. Любен. Органите по приходите са установили, че в счетоводството на ревизирания не са отчетени фактури, издадени от неговите доставчици "Бояна" ООД, "Вива 2000" ООД, "Пролет" ЕООД, "Клио комерс ТБ" ЕООД, "Табако трейд Русе" ООД и "Експрес логистика и дистрибуция" ЕООД, отчетени от последните в дневниците им за продажби. Освен това, те са констатирали, че стоките не са завеждани аналитично по вид и количество, а само стойностно, както и, че част от фактурите, издадени от посочените доставчици, са осчетоводени от данъчно задълженото лице много след датите на издаването им, а именно след извършената инвентаризация към 31.10.2016 г. Тези релевантни факти и обстоятелства са мотивирали извода на ревизиращите за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, обуславящи провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК органите по приходите са определили данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК за облагане с ДДС и корпоративен данък при надценките, по които ревизираното дружество е извършвало продажби, според данните от неговото счетоводство. Предвид задължителните указания, дадени от ВАС с Решението по адм. дело № 7839/2018 г., първоинстанционният съд е приел, че всички фактури, издадени от "Табако трейд Русе" ООД, "Експрес логистика и дистрибуция" ЕООД и "Клио комерс ТБ" ЕООД, които не съдържат подпис на получател и не са осчетоводени от ревизирания, не установяват реалното извършване на обективираните в тях доставки. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, със задачите, указани от ВАС, заключението по която е прието от съда и кредитирано като обективно и компетентно дадено. Като доказателства са събрани и показанията на свидетелите К. Кралев и К. Георгиев. След анализ на приобщените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е отчел, че две от фактурите с № 310034379/28.12.2015 г. и № 5100010194/29.09.2015 г., издадени от "Пролет" ЕООД през 2015 г., не са подписани от получателя и не са осчетоводени от ревизирания. Издадената през 2016 г. фактура с № 310035558/18.04.2016 г. е осчетоводена, но не е подписана за получател. Преценил е, че реалното извършване на доставките, обективирани в тези три фактури, не е установено, поради което същите следва да бъдат изключени при определянето на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. За останалите фактури, с издател "Пролет" ЕООД, в които е положен подпис за получател и са представени писмени обяснения от доставчика, идентификационни данни на шофьорите, доставили стоките, трудови договори, пътни листи и счетоводни регистри, решаващият състав е приел, че доставките са действително осъществени и данъчната им основа следва да се включи при определянето на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Така формирана данъчната основа по ЗДДС за 2015 г. възлиза на 6643, 97 лв., а за 2016 г. – на 7 444. 88 лв. За фактурите, издадени от "Бояна" ООД, в които не е положен подпис за получател, съдът е обсъдил показанията на свидетеля К. Кралев, писмената декларация от същия, както и заключението по ССчЕ, според което всички разпечатки от GPS на пътни листи на транспортни средства на доставчика са с дати, различни от датите на процесните фактури. В обобщение е достигнал до извода, че липсват категорични доказателства, които да установяват реалното извършване на доставки от "Бояна" ООД, поради което фактурите за стоки, различни от осчетоводените цигари, не следва да се включват в данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК. Относно фактурите, издадени от "Вива 2000" ЕООД, първоинстанционният съд е обсъдил представените отчети за гориво и изминатите километри с имената на шофьорите, заключението по ССчЕ, както и показанията на свидетеля К. Георгиев, въз основа на които е приел, че е установено извършването на доставки от "Вива 2000" ООД, които формират за 2015 г. данъчна основа в размер на 1567, 93 лв. и за 2016 г. – 13 519, 64 лв. При тези крайни изводи и съобразявайки частичния стабилитет на РА в необжалваната му част, първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че РА е незаконосъобразен в частта на определените задължения за ДДС по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2015 г. за размера над 2343, 31 лева - главница и за размера над 340,57 лева - лихва; за данъчен период м. 10. 2016 г. за размера над 6208,48 лева - главница и за размера над 364, 74 лева – лихва и за корпоративен данък за 2015 г. по ЗКПО за размера над 240, 04 лева - главница и за размера над 32, 69 лева - лихва. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение, в атакуваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че спорът между страните се концентрира върху наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Извод за тяхната установеност е формиран още при постановяване на решението по адм. дело № 2907/2017 г. по описа на АС- Варна, което, в частта, която не е обжалвана, е влязло в сила. Спорът пред АС- Варна при новото разглеждане на делото е за размерите на данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, обусловени от изводите за установеност или неустановеност на реалното извършване на неосчетоводените доставки по процесните фактури. В този контекст, обосновано първоинстанционният съд е приел, че данъчното събитие не може да се презумира и в тежест на органите по приходите е да установят неговото настъпване. Константна е съдебната практика, формирана при отказ на признаване на право на данъчен кредит, че не е допустимо приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписването му във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци. Независимо, че полагането на подпис във фактурата от получателя не е част от задължителните й реквизити, посочени в чл. 114, ал. 1 ЗДДС, то наличието му сочи към извод за приемане на стоката от получателя, респективно - за предаване на правото на разпореждане с нея като собственик от доставчика на получателя. Именно поради това първостепенният съд обосновано е разграничил фактурите, в които е положен подпис за получател и тези, в които такъв липсва и ги е обсъдил в съвкупност с всички останали относими доказателства. Несподелима е тезата в касационната жалба, че изложеното от свидетеля Кралев подкрепя извод за реално осъществяване на процесните доставки по фактурите, издадени от "Бояна" ЕООД. Същият изрично е заявил, че е зареждал ревизираното дружество, но не е уточнил, че им е предал именно стоките по спорните доставки. При липсата на идентитет между датите на фактурите и датите на разпечатките от GPS на пътни листи на транспортните средства на "Бояна" ЕООД обосновано АС- Варна е приел, че събраните доказателства не установяват действителното извършване на доставките по спорните фактури. Това заключение не е в колизия с мотивите на решението на СЕС по дело С -576/15, което не отрича необходимостта националният съдия да осъществи преценка въз основа на събраните доказателства кои от релевантните факти и обстоятелства приема за установени. Като е включил в размерите на данъчните основи само тези фактури, за които е установил реалното извършване на доставките по тях и в съответствие със заключението на експерта по ССчЕ е определил допълнително дължимите данъчни задължения, АС- Варна е постановил правилно решение, което в обжалваната му част следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение