Решение № 15880 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2018 г.

Решение № 15880 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9320/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуалния представител юрк. Л. Илиева, против решение № 3617/31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 1576/2018 г. от Административния съд София–град, с което е отменено неговото решение № 263/30.01.2018 г. за отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Харутай, [гражданство], и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с основно възражение, че съдът се е позовал на епикризи относно психичното здраве на чужденеца, които са представени едва в съдебно заседание, с което търсещият закрила е нарушил чл. 30, ал. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и погрешно игнорирал дадените отговори в проведеното интервю, сочещи на икономически основания и изразяващи желание да замине за Франция, след като вече е подал молба за закрила, поради което неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По тези съображения и приложените пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 5.11.2018 г. за актуалното положение в Афганистан и Пакистан касаторът иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС и с писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Минкова поддържа касационната си жалба. Ответната страна –А. Харутай, [гражданство], лично и чрез процесуалния си представител адв. Христов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е интерпретирал доказателствата по делото, анализирайки материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила. Намира, че по делото не е доказано наличието на основателен страх у лицето от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата по смисъла на чл. 8, ал. 1, ЗУБ. Счита, че видно от данните по делото, лицето не е имало проблеми в държавата си по произход от религиозен характер и не е предоставило информация, от която би могло да се достигне до друг извод, както и не са установени други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за да бъде предоставен хуманитарен статут. Намира че, с оглед бежанската история на чужденеца и информацията за обстановката в конкретния регион на държавата по произход, не съществува заплаха или опасност, които да обуславят извода за наличие на изискуемите по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ предпоставки, респ. приетите с чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО такива. Предлага решението на съда да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятно за страната съдебното решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от А. Харутай, [гражданство], против решение № 263/30.01.2018 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът установил, че с молба с вх. № 3965/19.09.2016 г. на РПЦ Харманли, А. Харутай, етническа принадлежност [етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Съобразно данните, установени по реда на чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, е посочено, че бежанската история се свежда до наличието най-вече на икономически причини за напускане на страната по произход. Посочва, че е напуснал Афганистан през 2008 г. и е бил в Пакистан до март 2016 г., където отново бил върнат в Афганистан. Сочи, че е имал проблеми със свои сънародници, във връзка с развален годеж. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил решение № 263/30.01.2018 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила по съображения, че търсещият закрила е не е бил обект на преследване, липсват и предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, а става въпрос за икономически емигрант, който в проведеното интервю заявил, че крайната му цел е Франция. Съдът приел, че обжалваното решение на административния орган е незаконосъобразно, поради което при условията на чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът се е позовал на епикриза от 22.02.2018 г. от Център за психично здраве "Проф. Шипковенски" и справка от Фондация "Център Н. " с диагноза "[диагноза], издадена от д-р Венелинова на 9.10.2017 г. Съдът е посочил, че не е било съобразено здравословното състояние на лицето, като от представената справка и диагноза е видно, че лицето е страдало от посоченото заболяване преди постановяването на административния акт на ДАБ, макар и при липсващи данни тези документи да са били представени на административния орган. В тази връзка съдът е дал указания да се съобразят изнесени в производството пред него данни, че лицето е от уязвима група по смисъла на т. 17 от § 1 от ДР на ЗУБ, тъй като има тежък здравословен проблем, което обстоятелство следвало да се прецени, както и че няма данни дали в страната му по произход може да му се осигури съответно лечение. Посочил също, че не е обсъдено как лицето може да се интегрира обратно в страната си, при положение, че около 9 години живее извън нея. Съдът е формирал решаващ извод, че не са били обсъдени факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на случая, което преценил за съществено процесуално нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност на акта. Съдебното решение е неправилно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон. Както бе посочено по-горе, съдът е постановил решението си, като е мотивирал отмяната на акта с неизясненото положение на чужденеца, с оглед представените пред съда доказателства за неговото психично заболяване. В решението е прието, че търсещият закрила е с влошено здравословно състояние и е бил настанен за лечение, поради което попада в уязвима по смисъла на чл. 30а от ЗУБ група. Съгласно тази разпоредба, в относимата редакция, при прилагане на разпоредбите на този раздел се отчита особеното положение на чужденците от уязвима група като малолетни или непълнолетни, бременни жени, възрастни хора, самотни родители, придружени от малолетните или непълнолетните си деца, лица с увреждания и такива, които са били обект на тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Разпоредбата е в раздел II "Права и задължения на чужденците, търсещи закрила, по време на производството", което означава, че въвежда задължение към органите и длъжностните лица на Държавната агенция за бежанците за полагане на специална грижа към лицата, попадащи в уязвими групи. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут, както незаконосъобразно е счел административния съд. Освен това, административният акт не може да характеризира като противоречащ на закона, ако определено обстоятелство, известно на търсещия закрила, не е било доведено до знанието на административния орган. Търсещият закрила е длъжен да изчерпи всички факти, които са свързани с неговото лично положение, и да представи доказателства в подкрепа на молбата си. Обстоятелства, на които чужденецът не се е позовал, не обосновават извод за допуснато от органа нарушение на административнопроизводствените правила, когато тези данни се изнасят за първи път пред съда, който разглежда жалбата на чужденеца срещу издадения административен съд. Така напр. в решение № 2843 от 15.03.2016 г. по адм. д. № 2548/2015 г., и решение № 12491 от 17.11.2016 г. по адм. д. № 13079/2015 г., двете-на ІІІ отд. на ВАС по идентични случаи. Затова настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила от административния орган, при произнасянето му по подаденото искане от търсещите закрила. С оглед на изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, е необоснован. Освен това, при постановяване на обжалваното решение, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с оглед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидатите на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и оттам дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона. Първоинстанционният съд не се произнесъл по съществото на спора. Тава налага първоинстанционното решение да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Така напр. и в решение № 7480 от 6.06.2018 г. по адм. д. № 11369/2017 г., ІV отд. на ВАС по идентичен случай. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение