Решение № 14035 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2012 г.

Решение № 14035 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13263/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Хани Шакер, гражданин на Ирак, против решение № 5047/18.09.2012 г. по административно дело № 4452/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 269 от 18.04.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Изтъква факта, че и към настоящия момент в Ирак продължават да съществуват заплахи за сигурността на отделните граждани и групи лица. Изразява страх за живота и сигурността си, поради това че различните групировки не могат да бъдат контролирани от представители на официалната власт. Твърди, че по делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Ирак. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. В мотивите на оспорвания акт са посочени и обсъдени всички относими за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещият закрила. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства и е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Мустафа Хани Шакер, гражданин на Ирак, против решение № 269 от 18.04.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца то съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решение на Съда на ЕО по дело № С-465/07. От изложените твърдения на чужденецът не може да се приеме, че той е напуснал Ирак в случай на международен или вътрешен конфликт. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид представените официални справки за обстановката в страната на Държавната агенция за бежанците. Положението в страната е стабилно и силите за сигурност осигуряват контрол над насилието. Справките са актуални, поради което и информацията, относно обществено-политическата ситуация в Ирак, съдържаща се в тях, следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Извършването на спорадичните атентати в страната, преследването на особени социални група в обществото, крайното насилие по никакъв начин не може да се свържат с бежанската история на касационния жалбоподател. Нито обосновават наличие на въоръжен конфликт в страната, отличаващ се с безогледно и непрекъснато насилие, достигащо такава висока степен, че всяко гражданско лице да е изложено на риск от тежко посегателство, само поради присъствието си на територията. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той, в проведено с него интервю, признава, че цялото му семейство и всички роднини и към настоящия момент живеят в Ирак. Преценката му, че "България е хубава държава, близко е до Ирак", не е основание да поиска закрила в тази страна. Само по себе си положението в Ирак не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти и след като прецени доводите на страните намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на Мустафа Хани Шакер. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на решаващия съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,