Решение № 13199 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7140/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 5027/05.06.2024 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 862/2023 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622002561-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 910 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Заявява искане за присъждане на разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседания жалбата се поддържа от юрк. Мехмед.

Ответникът Г. С. Г., [ЕГН] с адрес: гр. Пловдив, [адрес] оспорва жалбата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Жеков по съображения, изложени в писмен отговор, и иска да същата бъде оставена без уважение. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Жеков по допълнително изложени от него съображения в писмени бележки. Страната възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение, тъй като счита същия за прекомерен.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд Пловдив като валидно, допустимо и правилно.

Правилно е приел съдът, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи.

По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за неговата необоснованост:

С оспорения от Г. С. Г. РА Р-16001622002561-091-001/12.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 84/13.03.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив, е ангажирана отговорността му на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за дължими и невнесени задължения на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД в общ размер 258 063.74 лв. (главници и лихви) за: ДДС за периода 01.01.2019 г. 31.10.2019 г. и лихви, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода м. януари 2019 г. м. декември 2019 г. и лихви, вноски за ДОО, УПФ и здравно осигуряване за осигурител за периода 01.12.2018 г. 30.11.2019 г. и лихви, за данък върху представителните разходи за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. и лихви, за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2018 г. 31.05.2019 г. и лихви.

В хода на ревизионното производство приходните органи са установили следното:

1. Г. Г. е управител и съдружник в ТЕКСТИЛ ГРУП ООД от 06.11.2017 г. и към датата на акта според данните, вписани в Търговския регистър;

1. ТЕКСТИЛ ГРУП ООД има непогасени публични задължения в посочения по-горе размер по подадени декларации по ЗДДС и декларации обр. 6;

1. За принудителното им събиране е образувано изпълнително дело 190692951/2019 г. Дългът е прекатегоризиран като трудно събираем на 19.05.2021 г. Установено е, че дружеството не притежава достатъчно имущество, което да послужи за обезпечаване на публичните му задължения.

1. Публичният изпълнител е отправил до длъжника искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани справки от 1 до 5 и декларация за ликвидни и изискуеми задължения. Длъжникът е представил справки от 1 до 5, с които декларира, че няма активи. Представена е на 07.05.2020 г. справка за вземания в размер на 20 691.95 лв. По счетоводен баланс за 2020 г. дружеството е декларирало вземания в размер на 383 хил. лв.

При тези данни приходните органи приемат, че управителят е укрил от публичния изпълнител данни за имущественото състояние на дружеството, в следствие на което публичните му задължения не са събрани.

1. ТЕКСТИЛ ГРУП ООД продава активи на ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД. Във връзка с продажбите издава фактура 3000000127/02.09.2019 г. и фактура 4000000843/01.10.2019 г. При срещата с публичния изпълнител, за която е съставен протокол от 29.05.2019 г., управителят декларира, че дружеството няма активи, въпреки че към тази дата то е притежавало активи в размер на 402 хил. лв. според баланса за 2018 г. Балансът за 2018 г. е изготвен на 21.02.2019 г. и е подписан от Г. С. Г. и С. Н. съставител. Заверен е от регистриран одитор Н. И. с рег. 0208 на 26.02.2019 г.

При така установените данни приходните органи приемат, че също е налице укриване на факти от публичния изпълнител, в следствие на което публичните задължения на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не са събрани.

Във връзка с отчуждаването на активите издателите на РА и решаващият орган не се позовават на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. второ ДОПК, посочен като правно основание в Ревизионния доклад (РД).

1. Във връзка с укриването на факти и обстоятелства в РА се сочи още, че от подадените счетоводни баланси се установява, че дружеството за всяка една от годините в периода 2018 г. 2021 г. е разполагало с налични парични средства от 53 хил. лв. през 2018 г. до 77 хил. лв. през 2021 г., но при посещението на публичния изпълнител на адреса му, за което е съставен протокол на 24.03.2021 г. е констатирано, че там се помещава ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД и по данни на управителя му Г. С., майка на Г. Г., ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не осъществява дейност. Направен е извод, че парични средства на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не са налични.

Решаващият орган е потвърдил РА като издаден на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК за укриване от публичния изпълнител на активи на дружеството (парични средства, вземания и съоръжения). Коментирал е и установените в хода на ревизионното производство факти, че в изпълнение на сключения между ТЕКСТИЛ ГРУП ООД и ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД договор за поръчка от 01.03.2018 г., прекратен на 15.03.2019 г., плащанията в полза на първото дружество са постъпвали по банковата сметка на второто дружество, от която са извършвани плащания от името на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД по издадени фактури, към електроразпределителното дружество и В и К и за заплати на работниците. Извлечението от сметката е представено от ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД, както и доказателства за счетоводното отразяване на движението на парични средства по с/ка 491 Доверители .

За да отмени РА като материално незаконосъобразен, административният съд е анализирал подробно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция (ДВ бр. 63/2017 в сила от 04.08.2017 г.). Установил е точно елементите от фактическия състав (ФС) и е приел, че от тях спорни са следните - укриване на факти и обстоятелства от управителя на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД, които по закон той е бил длъжен да обяви пред публичния изпълнител, и причинно следствената връзка между укриването и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на дружеството в производството по принудително изпълнение. Според съда укриването следва да е умишлено, а доказателства за това по делото не са представени от ответника в първоинстанционното производство, върху когото е доказателствената тежест. Относно отчуждаването на активите се е позовал на приетата съдебно техническа експертиза (СТЕ), според която същите не могат да бъдат отделени от недвижимите имоти, към които са трайно прикрепени, т. е. срещу тях е невъзможно да се насочи принудително изпълнение. Въпросът относно вземанията на дружеството според мотивите в първоинстанционното решение не е изследван от публичния изпълнител и не са предприети от негова страна действия по чл. 230 ДОПК. Обосновал е извод, че несъбираемостта на вземанията на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД е опосредена от редица факти и обстоятелства, извън субективното поведение на ревизираното лице.

Решението е правилно като краен резултат.

Видно от текста на чл. 19, ал. 1 ДОПК елемент от фактическия състав е не всяко укриване на факти и обстоятелства, а само на такива, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред публичния изпълнител. Съгласно чл. 212, ал. 1 ДОПК всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията и данните, с които разполагат. Видно от текста на чл. 212 ДОПК, същият не регламентира задължения на длъжника, а на трети лица. Чл. 214, ал. 1 ДОПК регламентира възможността на длъжника да избере способ за принудително изпълнение. За да упражни това свое право на избор, той трябва да обяви цялото си имущество. В случая от доказателствата по делото не се установява укриване на имуществото на длъжника в хипотезата на чл. 214, ал. 1 ДОПК, а и приходните органи не се позовават на този текст от кодекса. Същите не посочват правната регламентация на задължението на управителя, което той не е изпълнил.

Според протокола от 29.05.2019 г. (л. 158, том 1) между директора на НАП, офис Кърджали, публичния изпълнител и пълномощника на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД на посочената дата е проведена среща, на която са изяснени фактите и обстоятелствата, относими към погасяването на публичните задължения на дружеството. Установено е, че дружеството от две тримесечия няма дейност и няма активи за обезпечаване на дълга, поради което ще се пристъпи към прекатегоризацията му в трудно събираем.

Не се оспорва от страна на ревизираното лице, че според данните в баланса за 2019 г., към 31.12.2019 г. ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не разполага с дълготрайни материални активи (ДМА), но през предходната 2018 г. е имало ДМА производствено оборудване 1 000 лв. и съоръжения и други 402 000 лв.

Според приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ) въз основа на сключените споразумения към договорите за финансов лизинг към м. март 2019 г., т. е. преди срещата на 20.05.2019 г., са отписани всички лизингови транспортни средства, заведени по с/ка 207, което обяснява данните в баланса за 2018 г. и 2019 г. Споразуменията към договорите за финансов лизинг и приемо предавателните протоколи към тях са коментирани в РД на стр. 7. Изводът, който се налага, е че към 29.05.2019 г. ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не е разполагало с активи с балансова стойност 404 хил. лв., а освен това тези активи са били лизингови транспортни средства, които не са собственост на дружеството.

Във връзка с активите, които ТЕКСТИЛ ГРУП ООД продава на ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД по фактури 3000000127/02.09.2019 г. и 4000000843/01.10.2019 г., СТЕ установява, че става въпрос за отоплителна инсталация, съоръжение за ел. инсталация, котел, огнеупорна врата, трансформатор. Същите са монтирани в котелно помещение и в производствената сграда, където дружеството е осъществявало дейността си, находящи се на ул. Дарец 9. Демонтирането им би довело според експерта до разбиване/разкъртване на помещенията, където са монтирани, за които помещения жалбоподателят в първоинстанционното производство представя доказателства, че не са собственост на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД, а са ползвани по силата на сключен договор за наем. Активите са продадени на следващия наемател. По отношение на тези съоръжения правилно първостепенният съд приема, че няма как да послужат за принудителното събиране на задълженията на дружеството.

Машината за конуси, телефоните - 2 бр. и . преносимите компютри - 2 бр. са движими вещи, за които не се налага извършване на монтаж и демонтаж. Според фактурата те са на стойност 770 лв. Безспорно тези активи не могат да обезпечат погасяването на публичните задължения по изпълнителното дело, които към 28.03.2019 г. са в общ размер 94 149 лв. (виж съобщението за доброволно изпълнение от посочената дата на л. 11230 от том 5), а според констатацията в протокола дружеството не притежава активи, които да обезпечат дълга. Поради това не може да се приеме, че при срещата, проведена на 29.05.2019 г., управителят е укрил от публичния изпълнител обстоятелството, че към тази дата длъжникът разполага с посочените движими вещи. Освен това, както сочи ответникът по касация, ако отчуждаването на това имущество е причина да не бъдат събрани задължения на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД, то приходните органи трябва да изследват елементите от ФС на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. второ ДОПК и да докажат, че имуществото е отчуждено от управителя безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. След това да определят с колко е намаляло имуществото на задълженото лице, тъй отговорността на управителя според чл. 19, ал. 4 ДОПК е до размера на намалението на имуществото.

В баланса за 2020 г. на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД са посочени вземания в размер на 383 хил. лв. В отговор на връченото му искане от публичния изпълнител с дата 30.04.2020 г. то представя справки от 1 до 5 с дата 07.05.2020 г., и в едната от тях посочва вземания от контрагенти в размер на 20 691.95 лв., които са дружества в Германия, Румъния, Австрия, Испания и Ен Пи Ес Транспорт ЕООД. Публичният изпълнител обсъжда единствено вземането от българското дружество Ен Пи Ес Транспорт ЕООД и приема, че не може да се насочи принудително изпълнение срещу него, тъй като Ен Пи Ес Транспорт ЕООД е в производство по несъстоятелност. Според издателите на РА укриването в случая е по отношение на останалите вземания, посочени като други вземания - 383 хил. лв.

Според писмото от НСИ (л. 438 от том 2) ГФО на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД за 2020 г. са изпратени към НСИ на 02.06.2021 г. Според ССЕ тези вземания включват вземане от ЕТ С. С. Г. в размер на 121 000 лв., от ТГ Русия в размер на 208 749 лв. и от С. Г. 2 300 лв. Отразено е и вземане от ЧСИ Г. Божкова в размер на 50 476.26 лв. По отношение на вземането от ЧСИ експертът обяснява, че става въпрос за платена сума от дружеството, за която не е получен разходен документ. Останалите суми в общ размер 332 149 лв. са вземания по съдебни спорове.

Обстоятелството, че между ТЕКСТИЛ ГРУП ООД и ЕТ С. С. Г. е воден съдебен спор, се потвърждава от следващата подадена до публичния изпълнител справка на вземанията с дата 18.10.2019 г., в която управителят е включил вземане в размер на 68 250 лв. по Решение 154/14.05.2019 г. на Пловдивския апелативен съд от ЕТ С. С. Г. и вземане в размер на 2 300 лв. от С. Г. (л. 1172 гръб от том 5). Поради това не може да се приеме, че тези вземания са умишлено укрити от публичния изпълнител, в следствие на което не са събрани публичните задължения на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД.

ЕТ С. - С. Г. е обявен в несъстоятелност с Решение от 03.12.2020 г. на Кърджалийския окръжен съд по т. д. 1/2020 г. и със същото решение е разпоредено да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество, като в решението за откриване на производството по несъстоятелност - 49/02.03.2020 г. това вземане е посочено в искането на молителя. Данните са публикувани в Търговския регистър и не може да се приеме, че са укрити от публичния изпълнител.

Изводът е, че управителят на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД не е укрил от публичния изпълнител вземания от ЕТ С. - С. Г. и от С. Г. и не е укрил вземания, срещу които би могло да се насочи принудително изпълнение, а именно вземания от ТГ Русия.

По отношение на постъпленията на средства на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД по сметката на ГЕРИС КОНСУЛТ ЕООД и извършените плащания от името на ТЕКСТИЛ ГРУП ООД на негови задължения не се твърди укриване на факти от публичния изпълнител нито в РА, нито в решението на решаващия орган. Публичният изпълнител не е изисквал данни от управителя за наличните парични средства на дружеството, посочени в балансите, за това къде се намират, за какво са изразходвани и налични ли са в действителност, поради което и по отношение на тях не може да се приеме, че е налице укриване на факти.

По така изложените съображения оспореното решение на административния съд следва да бъде оставено в сила като постановено при правилно прилагане на материалния закон.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение