Решение № 12463 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2014 г.

Решение № 12463 от 20.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9042/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Колев Йорданов, понастоящем в затворническо общежитие "Атлант" в гр. Троян, против решение № 195 от 21.05.2014 г., постановено по адм. д. № 146/2014 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. Излагат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на съдебния акт. Ответната страна - Административен орган по изпълнение на наказанията в Затвора - гр. Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалба, доколкото съдът отново е приел пасивно легитимирана администрацията на Затвора в Стара Загора, а не ГД "Изпълнение на наказанията". Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Йордан Колев Йорданов за заплащане от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София към Министерство на правосъдието на обезщетения за вреди, причинени му от незаконосъобразни бездействия на държавни органи и/или длъжностни лица, изпълняващи административната дейност по ръководство и контрол на Затвора в гр. Стара Загора. С определение от 5.11.2012 г. по адм. д. № 800/2012 г. по описа на АС Велико Търново, на основание чл. 206, ал. 1 от АПК е отделен искът за обезщетение в отделно производство. Предмет на разглеждане по процесното дело е останала проверката на законосъобразността на бездействия на административен орган по изпълнение на наказанията в Затвора в гр. Стара Загора. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Йордан Колев Йорданов срещу незаконосъобразни бездействия на държавни органи и/или длъжностни лица, изпълняващи административната дейност по ръководство и контрол на Затвора в гр. Стара Загора, осъществени през периода от 21.05.2012 г. до 22.05.2012 г., през което време жалбоподателят е престоял в този затвор като етапно конвоиран. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в хода на съдебното дирене не са се представили нужните доказателства, от които да се докаже, че действително има неизпълнение от страна на служители на Затвора в гр. Стара Загора на техни задължения, произтичащи от нормативен акт, което да представлява незаконосъобразно бездействие, нито умишлено поставяне на жалбоподателя в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Решението е обосновано и законосъобразно и следва да се остави в сила. При постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за предмета на делото - незаконосъобразност на бездействия на административния орган по изпълнение на наказанията, от които са настъпили твърдените вреди за лицето. Ищецът претендира незаконосъобразно бездействие - чл. 204, ал. 4 от АПК, изразяващи се в: неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия; неосигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му; неосигуряване на достатъчно светлина в килията и приток на свеж въздух - нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3; чл. 43, ал. 2 и ал. 3; чл. 150, ал. 1, т. 3 и чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Твърденията са, че минималната жилищна площ за един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв. м; на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че няма незаконосъобразно бездействие на административен орган по отношение на осигуряването на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в затворническата килия. Твърдението на жалбоподателя, че е бил поставен през процесния период в условия на пренаселеност при престоя му в приемното помещение и в последствие в килията на затвора в гр. Стара Загора не са доказани. От друга страна, краткия престой на жалбоподателя в посочените помещения не обосновават бездействие по отношение на него от страна на ответника. Правилни са изводите на съда и по отношение на твърдяното незаконосъобразно бездействие на административния орган относно неосигуряването на тоалетна и санитарно-битови условия по време на престоя на Йорданов в Затвора в гр. Стара Загора, както и по отношение на неосигуряването на достатъчно светлина в килията и приток на свеж въздух. По делото е доказано, че ползването на тоалетна и санитарен възел се е осъществявало по график три пъти дневно, а извън графика - при поискване от лишен от свобода и наличието на свободно в момента помещение. От тук следва, че касационният жалбоподател е имал достъп до тоалетна и санитарен възел и не са били ограничавани възможностите му за достъп при поискване от негова страна до санитарните помещения. Верни са и изводите на съда относно неоснователността на иска по отношение на липсата на приток на дневна светлина и чист въздух в килията, в която е пребивавал Йордан Йорданов по време на конвоя в затвора в гр. Стара Загора. Видно от отговора на ответника (л. 35 от дело № 800/2012 г.)твърди се, че прозорецът в спалното помещение, в което е бил настанен жалбоподателят, е стандартен, осигуряващ добра вентилация и приток на дневна светлина. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства по делото, оборващи това твърдение. Настоящият състав счита за нужно да отбележи, че административният съд правилно е конституирал ответната страна на факта с оглед на настоящото производство - само за установяване на незаконосъобразно действие/бездействие. Но не е било редно Административен съд - Велико Търново да разделя производството по исковата молба на Йордан Колев Йорданов. Жалбоподателят твърди в исковата си молба, че претендираните вреди са настъпили от незаконосъобразни действия/бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съответно установяването на незаконосъобразността на действието/бездействието се извършва в самото исковото производство, преюдициално в мотивите към решението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е приложимо изключението на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, недопускащо разделяне на производствата и произнасяне по отношение на наличието или не на незаконосъобразно действие/бездействие извън исковото производство. Предвид отсъствието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да остане в сила, а жалбата се отхвърли. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,