Решение № 842 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2020 г.

Решение № 842 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9342/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Джи Ем Инвестмънт Груп" ЕООД - град София, подадена чрез адв. Н. Иванова, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 3139/19.06.2020 г. по адм. дело № 5962/2018 г. на Административен съд – София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че неправилно и необосновано АССГ е отхвърлил исковата претенция с мотива, че въпросът за разноските по обжалване на акт по административен ред трябва да бъде повдигнат в рамките на основното производство. Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което да се осъди ответната страна да заплати претендираното обезщетение. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Леви, която по същество поддържа доводите изложени в жалбата. Ответникът - Национална агенция по приходите (НАП) в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Овнарски моли да се остави без уважение касационната жалба и потвърди обжалваното решение, като правилно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил исковете на "Джи Ем Инвестмънт Груп" ЕООД срещу Националната агенция по приходите за присъждане на сумата от 1047, 60 лв. – адвокатско възнаграждение, претендирано като разходи в производството по обжалване пред по-горестоящ орган – директора на ТД на НАП София, на предварителни обезпечителни мерки, наложени с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск - № 010100673538_3/23.08.2017 г., издаден от инспектори при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, както и законната лихва от датата на плащането му – 4.06.2018 г. до предявяване на исковата молба, в размер на 76, 54 лв. до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, административния съд е установил, че в случая жалбата срещу процесния акт пред по-горестоящия административен орган е била отхвърлена като неоснователна с Решение № ФК-89/8.09.2017 г., като с Определение № 6749/2.10.2017 г. по адм. дело № 10698/2017 г. на АССГ предварителните обезпечителни мерки, наложени с протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 010100673538_3/23.08.2017 г. са отменени. Намерил е, че с отмяната на посочения протокол съдът е решил и въпросът относно разноските в съдебната фаза. Счел е, че в случаите, какъвто е процесният, когато законодателят е предвидил правна регламентация относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство – това по налагане на предварителни обезпечителни мерки, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че съдебното решение е правилно. При постановяването му първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи. В Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.5.2015 г. е прието, че когато в закона не е предвидена правната възможност да се искат и присъждат разноски, те може да се претендират в отделно производство, с иск по чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Правилно Административен съд – София-град е приел, че в случая въпросът относно дължимостта на разноските при административното обжалване неоснователно се претендира чрез иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обосновано съдът е приел, че когато законодателят е предвидил правна регламентация в чл. 59, ал. 2, т. 6, вр. с § 2 ДОПК относно произнасянето по въпроса за разноските в рамките на основното производство, то страната е следвало да поиска произнасяне по този въпрос именно в това производство. Правилно и обосновано в случая съдът е намерил, че искът е неоснователен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно. При този изход на спора на ответната страна по спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение