Решение № 5135 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2016 г.

Решение № 5135 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2016 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Ю. М., подадена, чрез адвокат Н. А. от АК Б. срещу Решение № 215 от 16.02.2016 г., постановено по административно дело № 420/2015 г. на Административен съд- Б. (АС Б.) в отхвърлителната част. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и необосновано. Намира определения от съда размер от 3960 лева обезщетение за неимуществени вреди за прекалено занижен, предвид дългия период на изтърпяване на наказание при условията в З. Б.. И. аргументи, че искът безспорно е доказан от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от факта, че ответникът сам потвърждава голяма част от твърденията. Намира за неправилно това, че АС Б. не е уважил искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, свързани с медицинското обслужване в З. Б.. И. отмяна на обжалваното решение на АС Б. в обжалваните части и да се уважат в пълен размер предявените претенции за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу посоченото решение, постановено по административно дело № 420/2015 г. на Административен съд- Б., в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сума от 3 960 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Намира искът на лицето за неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Посочва, че не са налице доказани претърпени вреди, както и причинно следствена връзка между тях и претендираното незаконосъобразно действие/ бездействие. Изразява несъгласие и с размера на присъденото по справедливост обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим на основание: § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като сочи, че сумата от 3960 лева е завишена и несправедлива. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата молба на Т. Ю. М. в тази част, с която му е присъдено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и потвърждаване на съдебния акт в останалата част. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се редуцира до минимален размер. По делото от касационния жалбоподател Т. Ю. М., е постъпил отговор по жалбата на Г. Д. "Изпълнение на наказанията". Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата на ГД "Изпълнение на наказанията" за основателна, а тази на Т. Ю. М. за неоснователна. Намира за незаконосъобразно приетата от съда частична основателност на иска предявен от Маслинков. Посочва, че не са налице действия и бездействия на затворническа администрация, надхвърлящи рамката на наложената наказателна репресия. Счита, че решението, с което е уважена исковата претенция на Маслинков следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно и потвърди в останалата му част. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Т. Ю. М., с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 99 750 (деветдесет и девет хиляди седемстотин и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, за периода 05.05. 2013 г. - 26.02. 2015 г., причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Б. З. Б., както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане (лист 5 стр. II от делото). Изложени са твърдения, свързани с лошите битови условия в затвора. Ищецът посочва, че жилищната площ в килията, която е обитавал е много под минимално допустимото, поради пренаселеността на затвора, като липсва достатъчно естествена светлина и въздух. Наред с това всяко денонощие в определен времеви отрязък е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода. Освен това посочва, че медицинското обслужване било лошо и хигиената при приготвяна на храна била ниска. С обжалваното Решение № 215 от 16.02.2016 г., постановено по административно дело № 420/2015 г. на Административен съд- Б. е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на Т. Ю. М. обезщетение в размер на 3 960 (три хиляди деветстотин и шестдесет) лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН искът до пълния предявен размер от 99 750 лева. Със същото решение е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. да заплати на лицето сума в размер на 168, 80 (сто шестдесет и осем лева и петдесет стотинки) лева- разноски по делото. В съдебния акт наличието на бездействие е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което налагало ползването на кофи за физиологични нужди, липса на нормална обитаема площ и възможност за поддържане на нормална хигиена. Решаващият съд отчита фактите, че килиите, в които се е намирал ищецът са с малки размери - под 2 кв. метра и към момента на пребиваването му са били пренаселени и че хигиенните условия са лоши. Направен е подробен анализ на практиката на ЕСПЧ, както и на тази на Върховния административен съд по аналогични казуси. На база това се приема, че след като се вземе предвид кумулативния ефект от установените по делото неблагоприятни за ищеца условия в Бургаски затвор, чието осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране, ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени вреди. Приема, че исковата претенция се явява доказана, но същата е частично основателна, по отношение на претендирания размер от исковата молба. При определяне размерът на обезщетението от решаващия съд е отчетен характера на деянието, извършено от служителите на ответника, естеството и степента на претърпените морални страдания, предвид което се счита, че справедливото обезщетение за целия период е в размер от 3960 лева. Твърдените вреди за неадекватно медицинско обслужване, решаващият съд намира за недоказани, а искът за тях за неоснователен. Посочва, че ищецът не доказва да е имал нужда от медицинска помощ. Приема, че разноски на ищеца следва да се присъдят, съобразно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, като такива са доказани и навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 10 лв. държавна такса и 158, 80 лв. - възнаграждение за един адвокат или общо 168,80 лева. Касационната жалба на Т. Ю. М. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГД "Изпълнение на наказанията" е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по отношение на размера на предвиденото обезщетение. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни доводите на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на З. Б.. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. По делото е установено, че битовите условия в З. Б. са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. Безспорно по делото се доказват фактите, относно неосигуряване на нормална жизнена среда и битови хигиенни условия. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода се е полагала минимална жилищна площ, под 2 кв. метра. Килиите в отделението, в което ищецът излежавал присъда, са без санитарен възел и на затворниците се налага вечер и през нощта да използват кофи за санитарните си нужди. Лишеният от свобода не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/ бездействия на ответника. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Б. е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Правилни са изводите на АС Б., че по отношение на медицинското обслужване, ищецът не доказва, да е имал нужда от медицинска помощ и такава да не му е била оказвана, поради което оплакванията на лишения от свобода в тази насока са неоснователни. Твърденията за лошо медицинско обслужване са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Липсват данни за отказвана медицинска помощ, която да е била необходима. Наред с това основателни са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на присъденото обезщетение, като са налице обстоятелства, обуславящи намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. При преценката на данните по делото, съдът не е отчел фактът, че в Затвора- Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това, че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора - Б.. Н. данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по- голяма времева продължителност. Липсата на увреждане на здравето или изразена по друг начин трайност на вредите обуславя присъждане на сума по- малка от определената от АС Б.. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 3960 лв. на 2000 лв., а за разликата над 2000 лв. до 3960 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения, касационната жалба на Т. Ю. М. срещу отхвърлителната част на решението е неоснователна. Решението, в частта за разноските е постановено в съответствие със специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, която дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Предвид това, правилно с решението ГД "ИН" е осъдена да заплати внесената държавна такса и сума за разноските, съразмерно на уважената част от исковата претенция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,