Решение № 287 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 219/2010 г.

Решение № 287 от 7.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 219/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. В. З. срещу решение № 9 от 28.01.2010 г. по внохд № 625/2009 г. на Софийския апелативен съд. Оплакванията в жалбата са на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане без посочване на стадия, от който да стане това. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, а прокурорът иска оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 22 от 10.07.2009 г. по нохд № 359/2007 г. на Видинския окръжен съд П. В. З. е признат за виновен в това, че на 06.05.2002 г. около 21:30 ч. е управлявал в гр. В. лек автомобил ОПЕЛ КАДЕТ с рег. номер ******* в нарушение правилата на чл. 5, ал. 3, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 47 ЗДвП, в нарушение още на чл. 31, ал. 7 ППЗДвП и с алкохолна концентрация в кръвта си от 0,55 %о, при което причинил по непредпазливост смъртта на Й. Н. Т. и средна телесна повреда на Н. А. Т., за което и на основание чл. 343, ал. 3 (сегашна ал. 4) във вр. с ал. 2 (сегашна ал. 3), предл. първо, б. "б", предл. първо НК е наказан с 3 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г НК З. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години. В полза на Н. А. Т. са присъдени 15 000 лв. за обезщетяване на причинените й със смъртта на съпруга й неимуществени вреди и 2 000 лв. за обезщетяване на причинените с телесното й увреждане вреди от същия характер. По 10 000 лв. са присъдени на Н. Й. Н. и А. Й. Г., пълнолетни низходящи на загиналия Й. Н. Т., за обезщетяване на причинените им със смъртта на техния баща неимуществени вреди. На Т. В. С. са присъдени 2 900 лв. за обезщетяване на причинените й имуществени вреди. С обжалваното решение горната присъда е изменена като З. е оправдан по обвиненията в нарушаване правилата на чл. 5 и на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, искът, предявен от Т. В. С. е оставен без разглеждане и производството по него е прекратено . Постановено е изменение в първоначалния режим на изтърпяване на наложеното на З. наказание лишаване от свобода, но в действителност е потвърден същия режим - общ - и същото място на изтърпяване на наказанието - затворническо общежитие от открит тип. Жалбата е неоснователна. Съмненията от защитника на подсъдимия, че получените от пострадалия Т. при станалото по вина на З. ПТП телесни увреждания не са могли да доведат до смъртта му, а последната е настъпила вследствие на обстоятелства, които не са в причинна връзка с причинените при транспортния инцидент травми - при тях останали "абсолютно незасегнати... вътрешните органи (бял дроб, черен дроб, стомах, черва, мозък и т.н.)" - са напълно безпочвени. Вярно е, че по-голямата част от изброените органи действително не са били увредени . В същото време е била налице обаче тежка травма в областта на гръдния кош със счупване на ребра в дясната гръдна половина и кръвонасядания на междуребрената мускулатура в областта на счупванията с последвал пневмохемоторакс . Освен тази изключително тежка контузия на белия дроб, довела до развитието на посттравматична пневмония, изходът от която рядко е благоприятен, пострадалият е получил още съчетана травма с разчленяване на таза, многофрагментно счупване на дясната бедрена кост и на двете кости от лявата подбедреница в областта на глезенната става . Смъртта на Т. е настъпила в резултат на развилата се посттравматична бронхопневмония като последица от увреждането на белия дроб, при което пряката причинна връзка между смъртта му и поне едно от предхождащите я телесни увреждания, е безспорна . Не е допуснато процесуално нарушение с отказът на въззивният съд да уважи направеното от защитата на З. искане за петорна съдебномедицинска експертиза, "която да даде по-конкретно и убедително заключение... дали вследствие на ... ПТП" е починал Т. или пък "някои други медицински грешки или необръщане на внимание е довело до смъртта му". На това искане съдът правилно е отговорил с отказ едно, защото защитникът не е аргументирал в съответствие с чл. 153 НПК искането си за допълнителна или за повторна експертиза и, друго, защото назначената и изслушана тройна съдебномедицинска експертиза е дала пълен, ясен и обоснован отговор на всички поставени пред нея въпроси, отнасящи се до връзката между причинената на Т. белодробна травма и смъртта му, настъпила 12 дни по-късно. К. процесуално нарушение жалбоподателят е посочил още несъобразяването от предходните съдебни инстанции с вестникарска публикация (от 09.02.2002 г. във в. "Видин" ), където се твърдяло, че моторното превозно средство, лек автомобил ФИАТ, след удара с който са настъпили съставомерните последици, не бил управляван от Р. Ст. В. - както съдилищата са приели, а от жена, по повод на която публикация защитникът на З. е поискал да бъде разпитана като свидетел авторката й Л. С. . Твърдението съдържа още позоваване на обстоятелството, че и двете съдебни инстанции не само отказали да приемат като доказателство въпросната публикация, но и невписали в съответните съдебни протоколи искането за приемането й и за допускането до разпит като свидетел на Л. С. . С оглед на второто твърдение, соченото за процесуално нарушение очевидно не би могло да се обсъжда като такова, след като страната на подсъдимия не се е възползвала от правото си по чл. 312, ал. 1 НПК. Позоваването на неотразени в протоколите за проведените съдебни заседания искания не може да бъде довод за допуснато от съда процесуално нарушение като касационно основание за проверка, а представлява по същността си направено за първи път пред настоящата инстанция искане за попълване на делото с доказателства, обсъждането на каквото искане е процесуално недопустимо . С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.