Решение № 3793 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2011 г.

Решение № 3793 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2011 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Надка Асенова Русинова, гр. Монтана, против Решение от 15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 90/2011 г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Надка Русинова против Заповед № ДК-02-СЗР-8/17.01.2011 г. на началник РДНСК - Северозападен район, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "жилищна сграда", находяща се в УПИ I, кв. 36 по плана на гр. Монтана. Съдът е отхвърлил жалбата на Русинова като неоснователна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Строежът е жилищна сграда, около 72 кв. м., изграден до 7.04.1987 г., без строителни книжа, както и е бил недопустим по действащите сега и към момента правила и нормативи, както и спрямо градоустройствения план. Изложените в тази връзка мотиви са подробни и обосновани - съобразени са законовите положения - чл. 65, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), чл. 21, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. (отм.), както и сега действащите чл. 31-36 ЗУТ и чл. 79-80 от Наредба № 7/2003 г. Решаващият съд е обосновал неприложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ като мотивите се споделят от настоящия състав. Строежът не е търпим и подлежи на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав