Решение № 4271 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12984/2009 г.

Решение № 4271 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12984/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 1156 от 13.08.2009 г., постановено по адм. дело № 41/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 24-00-693 от 15.10.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, частично потвърден с решение № 1058 от 05.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 1115,24 лв. и лихви в размер на 545,61 лв. В касационната жалба по същество са изложени съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и незаконосъобразно е приел, че е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като в хода на съдебното производство не са били ангажирани доказателства за това обстоятелство. По такива съображения, изложени подробно в касационната жалба се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт в тази част, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Росица Симеонова Стоянова и Светлозара Симеонова Захариева, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 24-00-693 от 15.10.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, частично потвърден с решение № 1058 от 05.12.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на наследниците на Симеон Захариев Симеонов в качеството му на ЕТ "Зара и Роси - Симеон Симеонов" е отказано право на данъчен кредит по 16 броя фактури, издадени от "Самара - 98" АД, гр. Стара Загора за периода 24.02.2003 г. - 28.05.2004 г. в размер на 1115,24 лв. и лихви от 545,61 лв. В останалата му част решението, като необжалвано от страните по делото, е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. За да отмени РА в тази част, съдът е приел, че са представени доказателства за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), поради което е налице предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. Този извод първоинстанционният съд е обосновал след анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства - копия на издадените от доставчика "Самара - 98" АД фактури, фактури по доставките от преходните доставчици, помесечни оборотни ведомости, дневници за продажбите, справки-декларации, хронологична справка по сметки 4532, 41, гр. 50, 70, приходни касови ордери. Съдът е възприел заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), в което е констатирано редовно водено счетоводство, както и обстоятелството, че ДДС по фактурите е отразен в счетоводството на доставчика по кредита на сметка 4532 "Начислен ДДС за продажбите" чрез начисляване на ДДС за сумите на продажбите по касови апарати. Така постановеното решение, в обжалваната пред Върховния административен съд част, е неправилно. Спорът между страните по настоящото дело се свежда да наличието или липсата на счетоводно начисляване на ДДС по фактурите, издадени от доставчика "Самара-98" АД, като предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. По делото безспорно е установено, че процесните 16 бр. фактури не са включени в справките-декларации и в дневниците за продажби на доставчика, като съдът неправилно е приел, че отразяването на извършените продажби на касов апарат като "стокооборот" в дневниците за продажбите на "Самара - 98" АД, отговаря на изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Този начин на отразяване на продажбите не дава възможност да бъде установено дали конкретните доставки по фактурите са включени в дневниците за продажбите. В дневниците за продажби липсва информация както за предмета на процесните доставки, така и за получателя по тях. На следващо място съдът е възприел безкритично заключените на вещото лице по назначената ССЕ, въпреки че то е било оспорено от ответника по делото. Основателни са възраженията на касатора, че част от документите, на които се е позовало вещото лице, като например разпечатка на сметка 702, не са представени от доставчика след като са били изискани от съда, с обяснението, че архивът на дружеството е бил частично унищожен. Вещото лице е установило начисляването на ДДС единствено въз основа на записванията по сметка 4532, от които обаче не може да се установи отразяването на данъка по всяка една от процесните фактури. Посочените обстоятелства, разгледани в тяхната съвкупност, водят до извода, че не е доказано начисляването на данъка по доставките от "Самара - 98" АД. С оглед гореизложеното, като е приел, че са спазени изискванията на чл. 55, ал. 6 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), съдът е постановил решението в тази част в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а спорът, като изяснен от фактическа и правна страна, да се реши по същество, като се потвърди ревизионния акт в тази негова част. По претенцията на касатора на осн. чл. 161, ал. 1 от ДОПК за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че такива не се дължат с оглед обстоятелството, че директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив не е бил представляван от юрисконсулт в настоящото производство, в това число и в проведеното съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение