Решение № 5812 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2012 г.

Решение № 5812 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9111/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изат Мохамед Мохамед Амин, от Ирак, против решение № 3102/11.06.2012 г. по адм. д. № 1379/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 57/21.01.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 2, б. "д". Счита, че е общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната му по произход. Представените справки от ДАБ за положението в Ирак не са актуални, а според други информационни източници може да се установи, че ситуацията в Ирак остава напрегната. Твърди, че евентуалното му завръщане в Ирак застрашава живота и сигурността му, защото различните групировки не могат да бъдат контролирани от официалната власт. Решаващият съд не е взел предвид изложените по-горе обстоятелства, поради което решението му следва да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и решението е правилно. Счита, че то е обжалвано само в частта по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, защото в жалбата срещу административния акт са изложени аргументи само в тази насока. В решението на съда са изложени подробни мотиви за обстановката в Ирак и правилно е направен извод, че там не е налице въоръжен конфликт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Касационният жалбоподател не е бил обект на психическо, морално и психическо насилие и искането за предоставяне на статут на бежанец е продиктувано от желанието му да остане в Европа. Цялостната оценка на страната Ирак не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Той не е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение. Търсещият закрила не е доказал такава реалност на заплахата. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Изат Мохамед Мохамед Амин, гражданин на Ирак, против решение № 57/21.01.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ му отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Установените по делото факти не дават основание да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Що се отнася до тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решение на СЕС № С-465/07, цитираното в него изисква да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самият факт на присъствието си на територията на държавата, се излага на реална опасност от посочените заплахи. Съдът е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в Ирак. Въз основа на приложените справки за положението в Ирак съдът е мотивирал, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Наблюдава се засилваща тенденция за завръщане на иракски емигранти в Ирак. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд предвид представената официална справка на Държавната агенция за бежанците за обстановката в Ирак. Положението в страната е стабилно и силите за сигурност осигуряват контрол над насилието. Изложените от чужденеца основания за предоставяне на закрила са ясно и категорично заявени и се основават на желанието му да се установи да живее в Европа. Те по никакъв начин не се вместват в законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на търсещо закрила лице. Според критериите на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта с чужденеца той излага данни, които не сочат на заплахи за неговия живот, сигурност и свобода поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и от опасност от изтезание или други форми на унизително отношение. Самият той признава, че е роден в Кувейт и до 1992 г. е живял в тази държава. Завърнал се е в Ирак през 1992 г., след което е напускал страната и отново се е връщал там. Не заявява да е имал някакво проблеми по време на престоя си в Ирак. Преценката му, че в България животът е по-добър и по-евтин го е мотивирала да поиска закрила в тази страна. Изложените факти водят до извод, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Изат Мохамед Мохамед Амин да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. Преценката за политическото положение в Ирак също не дава основание да се приеме наличието на въоръжен конфликт. Осъществяването на отделни терористични атентати и актове на насилие не могат да се приравнят на въоръжен конфликт, отличаващ се с безогледно и непрекъснато насилие. По отношение на чужденеца не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,