Решение № 9157 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2011 г.

Решение № 9157 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ангел Александров Василев от гр. Враца срещу решение № 75 от 30.12.2010 г. по адм. дело № 761/2010 г. на Административен съд - гр. Враца.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е правен и Врачанският административен съд правилно го е определил така: "Предметът на спора ... се свежда до определяне на категорията труд за времето от 14.06.1984 г. до 01.03.1986 г., през който период жалбоподателят е работил като "зидаро - мазач" в ЧЛК "Веслец" - гр. Враца и за времето от 01.03.1986 г. до 15.01.1991 г. на длъжност "шлосер по ремонта" в Строително - монтажно предприятие на ЧЛК "Веслец", група "Реконструкция и модернизация".

С разпореждане № 5209131749 от 07.07.2010 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Враца и решение № 86 от 20.09.2010 г. на директора на същото РУСО този трудов, сега осигурителен стаж е зачетен от трета категория с мотиви, че трудовите функции на посочените длъжности не са били непосредствено в леярското производство на черни метали, съгласно т. 4а, б. "н" (вкл. и по т. 11 и 12) от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - сега отменен).

С посоченото по-горе решение Врачанският административен съд е приел този извод за законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Ангел Александров Василев срещу актовете на пенсионните органи. Допълнително е приел, че в случая не са налице предпоставките на т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.), защото работата на жалбоподателя на двете длъжности не е била съпроводена с вредности и тежест, която да съответства на тези от първа и втора категория труд.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са обосновани със следните аргументи:

1. Неправилно е игнорирано същественото обстоятелство, че Строително - монтажното предприятие и преди всичко неговата група "Реконструкция и модернизация" са били спомагателно звено към леярското производство, а от това обстоятелство следвал изводът, че работата в това спомагателно звено е била извършвана при същите условия на вредности и тежести.

1. С т. 4, б. "в" и "г", т. 4а, б. "а", "б" и "з" и т. 5 ПКТП (отм.) Министерският съвет е признал за труд от първа категория работата на работниците от други звена на изброените в тях предприятия от леярското производство, когато тя се състои в ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в цеховете на леярското производство.

1. По същия начин министерският съвет е признал за втора категория трудът на работниците, които извършват ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в цветната металургия (т. 10, б. "ж", "з" и "и"), трудът на работниците от СК "Металургремонт" (т. 23а ПКТП - отм.),

1. Министерският съвет е признал за втора категория трудът на шлосери по ремонта в редица предприятия от различни отрасли на промишлеността (т. 26, т. 42, б. "б" и "в" и други от ПКТП - отм.).

1. По силата на т. 67, ал. 1 и 2 и т. 68 ПКТП (отм.) положеният от него труд на длъжностите "зидаро - мазач" и "шлосер по ремонта" следва да бъде признат за първа или втора категория, защото е бил по ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в цеховете на леярското производство в ЧЛК "Веслец".

1. И в действащата от 01.01.2000 г. Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране Министерският съвет е определил от втора категория трудът на работниците, извършващи обслужване, профилактика и ремонти на работно оборудване, технологични процеси и работни места в цеховете и участъците, обхванати в т. 4 за времето, през което работят в тях (чл. 2, т. 6, б. "в").

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна.

На първо място Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране не е приложима в процесния случай, защото не визира пряко трудът на "зидаро - мазач" и "шлосер по ремонта" в СМК на ЧЛК "Веслец", и защото не съдържа правило, идентично на правилата по т. 67, ал. 1 и 2 ПКТП (отм.). Поради това този нормативен акт не следва да бъде обсъждан.

В сега отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране Министерският съвет е определил видовете труд от първа, втора и трета категория чрез три технически способа: а) чрез посочване на конкретни трудови дейности, б) чрез посочване на конкретни длъжности в конкретни производства и в) чрез посочване на конкретни длъжности в конкретни предприятия от различни отрасли на промишлеността. И за да избегне вероятна несправедливост, с т. 67, ал. 1 и 2 и т. 68 е въвел три съществени правила:

1. Трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда (т. 67, ал. 1).

1. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях (т. 67, ал. 2).

1. При изменения в наименованията на извършваната работа, но без промяна на характера й, работниците и служителите запазва категорията си (т. 68).

По делото няма данни (а и жалбоподателят не е направил такова твърдение) да са били направени изменения в наименованията на извършваната от жалбоподателя работа, поради което правилото на т. 68 ПКТП (отм.) не следва да бъде обсъждано.

В ПКТП (отм.) няма посочване на конкретни длъжности или конкретни производства в ЧЛК "Веслец" - гр. Враца.

Не се спори между страните, че абревиатурата ЧЛК означава Чугуно-леярен комбинат, а това наименование показва, че в това предприятие основното производство е било леярското производство. Но не се спори също така, че длъжностите "зидаро-мазач" и "шлосер по ремонта" не са били пряко заети в леярското производство. В ПКТП (отм.) липсва разпоредба, която да категоризира от първа или от втора категория трудът на работниците в групата "Реконструкция и модернизация" (и в частност трудът на "зидаро-мазач" и "шлосер по ремонта") когато е бил по ремонт, монтаж, строителство, реконструкция и модернизация в цеховете на леярското производство в ЧЛК "Веслец".

Правилата на т. 67, ал. 1 и 2 ПКТП (отм.) могат да бъдат обсъждани, но само при точно посочване от страна на жалбоподателя по коя конкретно точка на този правилник счита, че следва да бъде зачетен трудът му като "зидаро - мазач" и/или "шлосер по ремонта" (т. 67, ал. 1), респ. коя конкретно точка на този правилник счита, че обхваща цех, площадка или друг обект в ЧЛК "Веслец" - гр. Враца, за да му бъде зачетено от съответната категория времето, през което е работил там (т. 67, ал. 2). И на следващо място - при позоваване на правилото по т. 67, ал. 1 ПКТП (отм.) обстоятелствата допълнително заплащане и безплатна храна (в т. ч. кисело мляко и др. хранителни продукти) са само индиции за вредности, а не са доказателствени факти за релевантния факт "работата, свързана със същата вредност и тежест на труда".

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба при наличните по делото твърдения и доказателства за релевантните факти е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,