Решение № 470 от 16.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6510/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Фарид, гражданин на Сирия, подадена чрез назначения служебен защитник адвокат С. Хрусанова, против решение 2798 от 24.04.2023 г., постановено от Административен съд София град, по адм. д. 2780/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение 2546/06.02.2023 г. на заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е постановен отказ да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба и в съдебно заседание, чрез преупълномощения адвокат Г. Хрусанов, се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател излага твърдения, че в първоинстанционното решение не са обсъдени възраженията му срещу извода на административния орган, че Република Турция се явява трета сигурна страна по смисъла на §1, т. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Счита, че актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ. Според касационния жалбоподател актуалното положение на сирийските бежанци в Турция, изключва възможността за дефинирането ѝ като трета сигурна страна за чуждия гражданин и поради липсата на задължителната предпоставка по §1, т. 9, б. б ЗУБ, като в подкрепа на твърденията си представя публикация на европейска медия. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. Георгиева, която в представени по делото писмени бележки от 06.12.2023 г. пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Счита, че са налице категорични данни, въз основа на които следва да се приеме, че Република Турция попада в обхвата на легалната дефиниция на трета сигурна държава смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Изразява становище, че административният съд е извел правилни изводи, че по отношение на чуждия гражданин не са налице предпоставките нито за предоставяне на статут на бежанец, нито за предоставяне на хуманитарен статут с оглед бежанската история и поведението му, които са обсъдени във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът мотивирано е потвърдил изводите на органа, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като обстановката в държавата на произход сама по себе си не може да обоснове наличие на основателно преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Според участващия по делото прокурор конкретните твърдения на чуждия гражданин не съдържат информация за осъществено преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ и риск за бъдещо такова, като не са налице и основания за прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗУБ. Поддържа, че с оглед представените справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция, тази страна се явява трета сигурна държава по смисъла на по § 1, т. 9 ДР ЗУБ и съдът, с оглед бежанската история, правилно е приел, че е налице връзка между чужденеца и Турция, където той е пребивавал легално от 2021 г. до отпътуването си за България. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 2798 от 24.04.2023 г. е отхвърлена жалбата на А. Фарид, гражданин на Сирия, против решение 2546/06.02.2023 г. на заместник - председател на ДАБ при МС, с което поради липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до този резултат, решаващият състав на Административен съд София град /АССГ/ е приел за установено, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца - Сирия, както и от държавата Турция, от която същият е преминал на територията на Република България. Съдът е преценил като правилен извода на заместник - председателя на ДАБ при МС, че изложената бежанска история от А. Фарид не обосновава предоставянето на бежански статут смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като заявените от жалбоподателя обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. Констатирано е, че чуждият гражданин не е изразил никакви лични опасения от преследване и не сочи спрямо него да са осъществени посегателства, чиято честота, системност и интензитет да достигат границите на преследване. Конкретно заявените от него причини за напускане на страната по произход Сирия са общата обстановка на несигурност, породена от водещите се там военни действия, лоши битови условия и липса на условия за нормален живот. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или срещу него да са били предприети такива действия от официалните власти на Сирия и Турция или от групировка или организация, които тези държави да не са в състояние да контролират. Поради това чужденецът не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е преценена съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и решение на Съда на Европейския съюз от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 г. Съобразено е, че в случая не са изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУТ. Първостепенният съд е отчел обстоятелството, че чуждият гражданин в продължение на около седем години е живял на територията на Република Турция, където и понастоящем се намират жена му и четирите му деца, три от които са родени в тази държава. В Турция живеят и родителите му, шестте му сестри и четиримата му братя. Съдът е приел, че в случая се явява обоснована преценката на административния орган относно сигурността на територията на тази държава, съответно наличието на изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ предпоставки същата да се приеме за трета сигурна държава по отношение на жалбоподателя. Този извод е допълнително мотивиран с информацията от представената по делото справка с вх. МД-656/17.10.2022 г. на Дирекция Международна дейност" при ДАБ относно положението на сирийските бежанци в Турция. Оттук е изведено заключение, че процесното решение на административния орган съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му първостепенният съд е отхвърлил жалбата против оспорения адм. акт като неоснователна. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съдът точно е констатирал, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от заместник-председател на ДАБ при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя, с актуалната обстановка в държавата му по произход и с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, на чиято територия е пребивавал необезпокоявано продължително време, при съобразяване на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на двете интервюта, както административният орган, така и първоинстанционният съд обосновано са приели, че не се установява чуждият гражданин да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Сирия, роден в [населено място], област Идлиб, арабин по народност, с вероизповедание [вероизповедание], женен, като личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 ЗУБ, а впоследствие въз основа на представени от него копия на личната карта и семейна книжка. Самият той заявява, че има сключен граждански брак от 2011 г. с гражданка на Сирия, от която има четири деца и е напуснал Сирия нелегално през 2015 г., за да търси по-добър живот да намери работа, да образова децата си и семейството му да живее спокойно, тъй като според него в Европа има по - хуманно отношение към хората. Заедно със семейството си се е установил да живее в Турция, където са родени три от четирите му деца, две от които вече посещават турско училище. На територията на Турция живеят също така родителите му, шестте му сестри и четиримата му братя. Други негови роднини живеят в Германия, Нидерландия, Канада и Австралия. А. Фарид напуснал Турция през 2022 г., защото държавата не отпускала помощ на сирийските бежанци, но едновременно с това не им разрешавала да работят, поради което влязъл нелегално в Република България и бил задържан в гр. София. Към настоящия момент в Турция са останали да живеят съпругата му, децата му, родителите му, както и всички братя и сестри. Сочените от него причини да напусне страната си по произход са общата обстановка на несигурност, поради продължаващите военни действия, но сам признава, че тъй като е напуснал Идлиб отдавна, няма представа дали в града или около него в момента се водят сражения /така в протокола от проведеното на 30.06.2022 г. интервю/. От всичко изложено е видно, че макар въоръженият конфликт и общата обстановка в Сирия да са станали причина да напусне тази страна, чуждият гражданин не е посочил нито една конкретна основателна причина, поради която не би могъл да се завърне при семейството и роднините си в Турция. Всички тези елементи от установената фактическа обстановка визират липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. Фарид налага обоснованият извод, че са налице единствено икономически причини за напускане на Турция, което го прави икономически мигрант. Изводите на съда за липса на законовите изисквания за предоставяне статут на бежанец са правилни и законосъобразни. Освен това административният орган и съдът вярно са констатирали, че в държавата по произход - Сирия и към момента съществува въоръжен конфликт, който би могъл да изложи на опасност касационния жалбоподател. От друга страна обаче е безспорно установено, че пребиваването на чуждия гражданин в Република Турция е било необезпокоявано, там живее семейството му, а две от децата му посещават училище. При това положение се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта формират именно извода, че липсват доказателства касаторът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция. Цялостният анализ на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин, както и на Република Турция е извършен, както въз основа на обсъдените от административния орган и първостепенния съд справки за двете страни, така и при съобразяване на допълнително представените в съдебното производство справки с вх. ЦУ-147/10.03.2023 г. и с вх. ЦУ-148/10.03.2023 г. Представените пред настоящата касационна инстанция нови два броя справки - справка вх. ЦУ-1365/11.09.2023 г. относно Сирийската арабска република и справка вх. ЦУ-1315/04.09.2023 г. относно Република Турция, не сочат на съществена промяна, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са касационните оплаквания, че актуалната практика на турските власти по прилагане на турското законодателство в сферата на бежанците изключва наличието на предпоставката по §1, т. 9, б. г ЗУБ, а именно за чуждия гражданин да съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец. Макар да е вярно, че със Закона за чужденците и международната закрила /LFIP/, включително с Регламента за временна закрила не се предоставя бежански статут, то тези актове предоставят правна възможност за легален престой и достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Сирия, тъй като тогава сирийските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от безогледното и повсеместно насилие заради военните действия. Не могат да бъдат споделени и възраженията на касатора, че в настоящия случай липсва задължителната предпоставка по §1, т. 9, б. б ЗУБ, съгласно която Турция се преценява като трета сигурна държава, ако на нейната територия чужденецът е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му. Според действащият в Турция Регламент за временна закрила под термина временна закрила се разбира статут на закрила, предоставян на чужденци, които са били принудени да напуснат страните си на произход и не са в състояние да се завърнат в тези страни и са пристигнали или пресичат турските граници масово, за да търсят спешна и временна закрила и чиито молби за международна закрила не могат да бъдат оценени на индивидуална основа /член 3, буква f /. Съгласно чл. 6, ал. 1 от този Регламент никой, попадащ в неговия обхват, не може да-бъде връщан на място, където той или тя може да бъде подложен на изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание, или където неговият/нейният живот или свобода биха били застрашени поради неговата/нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. В представената към касационната жалба статия от 23.04.2023 г., публикувана на интернет страницата на Дойче веле /DW/ със заглавие Как сирийските бежанци станаха нежелани в Турция , е изложена позицията на С. Оган, кандидат-президент от дяснонационалистическото обединение Ата към присъстващите в страната сирийци, както и обстоятелството, че почти всички партии са включили в предизборните си обещания да екстрадират близо четири милиона сирийски бежанци обратно в родината им. Същевременно в тази статия изрично е цитирано мнението на изследователя М. Ердоган /социолог/, според което много сирийци живеят в страната вече повече от 10 години, децата им ходят на училище, възрастните имат работа, дори и в много от случаите тя да не е законна. Социологът счита, че не е възможно тези граждани просто да бъдат изпратени обратно в Сирия, както обещават партиите, тъй като близо 900 000 деца на сирийци са родени в Турция и за тях Сирия вече не е родина. Цитираната статия не свидетелства за намеренията на правителството на Турция да не прилага действащите по отношение на сирийските граждани закони, а представя виждането на опозиционни лидери в страната относно престоя им. Обратният извод се налага включително от посоченото в справка с вх. ЦУ-1317/04.09.2023 г., че на 14 февруари 2023 г. турското правителство е обявило, че възнамерява да позволи на пострадалите от земетресението в Турция сирийци да се върнат временно в Сирия, без да загубят своята закрила или статут на пребиваване в Турция. Предвид всичко изложено следва да се възприеме като обосновано заключението на административния орган, а и на първостепенния съд, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР ЗУБ предпоставки територията, на която е живял жалбоподателят в продължение на около седем години, да се приеме за трета сигурна държава по отношение на него. За настоящата касационна инстанция остава извън всякакво съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Република Турция по икономически причини, а не защото не може да се ползва със закрила на територията ѝ. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда, че в конкретната хипотеза не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е счел процесното решение на заместник - председател на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,