Решение № 385 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2011 г.

Решение № 385 от 6.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на Л. Е. Ш. от [населено място], чрез пълномощника й адв. С. А. от АК-К., с искане да се отмени влязлото в сила решение № 23 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1773/2010 г. на Кърджалийския районен съд. Поддържа, че посоченото решение противоречи на друго влязло в сила решение по гр. д. № 6 от 28.02.2009 г. по гр. д. № 857/2008 г. на Кърджалийския районен съд. Решенията са постановени по дела между едни и същи страни, за едно и също искане и на едно и също основание - увеличаване размера на издръжката на пълнолетно дете, но докато по първото дело искът е уважен, по второто дело е отхвърлен. Ответникът Е. М. Ш. от [населено място] не е заявил становище. Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното: Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. В този случай Върховният касационен съд отменя неправилното решение - чл. 307, ал. 4 ГПК. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Предмет на разглеждане са две влезли в сила решения на К. районен и Кърджалийския окръжен съд, които нито са идентични, нито си противоречат. За да са идентични решенията трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, а в случая, както става ясно от обстоятелствената част на молбата за отмяна и от данните по делото, се касае до искове за увеличаване размера на издръжка за различни периоди - първият от 20.11.2008 г. нататък до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на плащанията, а вторият от 19.10.2010 г. - датата на исковата молба. Различни са и исканията - с първия се претендира увеличение на издръжката от 40 на 80 лева, а с втория - от 80 на 120 лева. Касае се до няколко поредни дела за увеличаване размера на присъдена издръжка между баща и дъщеря, при които липсва обективно тъждество по отношение предмета на разглеждане. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, а не средство за проверка на правилността им, до какъвто резултат се домогва молителката в настоящото производство. Пропуските в процесуалното поведение на страните и съда при висящността на делото не могат да се поправят със средствата на отмяната, която има друго предназначение. По изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.