Решение № 3198 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2010 г.

Решение № 3198 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Деян Георгиев Попов от гр. Садово, подадена срещу решение № 808 от 1.06.2010 г., постановено по адм. дело № 149 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че съдът не се е съобразил с факта че установяването на употребата на алкохол от водачи на МПС е нормативно определена, а начините и средствата за точното определяне на съдържанието на алкохол са точно и лимитативно посочени. Ответникът по жалбата - Директор на ОД на МВР - Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. С оглед предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и служебно валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 от АПК, образувано по жалба на Деян Попов от гр. Садово, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед рег. № З- 12515 от 18.12.2009 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Пловдив, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. С обжалваната заповед за извършено на 8.11.2009 г. около 03,25 ч. деяние - в гр. Пловдив ПТП е установено, че е управлявал автомобил след употреба на алкохол. Употребата на алкохол е установена с химическа експертиза - 0,95 промила. Административният орган е приел наличие на деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна, като е извършил подробна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. В касационната жалба се поддържат доводи за отмяна на решението, като необосновано поради несъответствие на мотивите с предмета на спора. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място, като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност дисциплинарно наказващият орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". На основание доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел, че обжалваната заповед е издадена, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Обсъдени са обясненията и възраженията на жалбоподателя и заинтересованите лица, като е изпълнена административната процедура по чл. 243 ППЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия материален закон, както законосъобразно е приел съдът. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. Ето защо приложеното като доказателство решение № 966 от 17.05.2010 г. по НАХД № 1060/2010 г., с което наказателното постановление е отменено в частта относно наложеното наказание за управление на МПС след употреба на алкохол не може да се приеме като единствено доказателство. В решението е посочено, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол, но под изискуемия се от закона минимум за носене на отговорност по ЗАНН, т. е. не е отречена изцяло употребата на алкохол, което всъщност е основанието за търсене на дисциплинарната отговорност на Попов. Освен това следва да се отбележи, че в конкретния случай от значение е употребата на алкохол и управляването на автомобил след това, тъй като съдържанието на количеството алкохол е свързано с административната отговорност по ЗАНН, а самото поведение на служителя вече е свързано с нарушение на Етичния кодекс, за което му е търсена дисциплинарна отговорност. Неоснователни са доводите на касатора, че както административния орган така и съдът не се е съобразил, че начина за вземане на кръвната проба и установяване на съдържанието на алкохол от водачи на МПС е уредена в ЗДП. Както бе посочено по-горе в решението в конкретния случай предмет на съдебен контрол подлежи издадения индивидуален административен акт- заповедта за дисциплинарното наказание. АПК в чл. 39, на глава V - Издаване на административни актове, изрично сочи кои доказателствени средства са допустими, в т. ч. и експертизи. Освен това, съществуват и многобройни обяснения, включително и от касатора, установяващи консумацията на алкохол и затова следва да се приеме че обжалваното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и не е необосновано така както се твърди. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение на жалбоподателя е установено от проведеното дисциплинарно производство. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което той да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си и да носи отговорност за действията си. Законосъобразно съдът на основание събраните доказателства е приел за установено, че поведението на полицейския служител при извършената проверка от полицейския автопатрул е дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,