Решение № 2346 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5787/2019 г.

Решение № 2346 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5787/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община Септември чрез адв. Манчев, против решение № 141/12.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1125/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Бързаков чрез Н. Бързакова като негова майка и законен представител против заповед № 1683/13.11.2018 г. на зам. кмета на община Септември, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Второстепенна сграда- склад", находящ се в УПИ VІ-179, кв. 95, по плана на гр. Ветрен, общ. Септември. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си, решаващият съд е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка, но е формирал неверни правни изводи. По делото не спори, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, чл. 38 ЗУТ и за него липсват разрешение за строеж и строителни книжа. За да отмени обжалвания административен акт, съдът е приел, че строежът е изграден през 1999 г., допустим е по действащите подробни градоустройствени планове, както и по правилата и нормативите действали по време на извършването му, поради което същият е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ и не подлежи на премахване. В случая административният съд неправилно е приложил разпоредбите за търпимост спрямо установените факти. Алинея 1 на § 127 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г. не се отнася до всички строежи, изградени до 31 март 2001 г. Тя се прилага само за тези от тях, реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 ПР ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1. Друго разбиране би обезсмислило въобще правилата на § 16. Предвид посоченото, по отношение на незаконния строеж е приложим § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, доколкото последният е започнал да се строи и е завършен през 1999 г., т. е след 30.06.1998 г. и не е бил узаконен до обнародването на ЗУТ, т. е до 02.01.2001 г. За да е налице търпимост на строежа по относимата разпоредба, е необходимо кумулативно строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за периода от 30.06.1998 г. до 02.01.2001 г. или съгласно ЗУТ, но и строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. Последната предпоставка за търпимост не е осъществена и само на това основание е достатъчно да се приеме, че процесният незаконен строеж не е търпим и поради това подлежи на премахване. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на касатора следва да се присъдят 570 лв разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв и държавна такса в размер 70 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав