Решение № 3616 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2017 г.

Решение № 3616 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13092/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Б. от [населено място] против решение № 154/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 218/2017 г. на Административен съд – Я.. Оплакванията са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – началникът на Районно управление-Я. чрез юрк. А. представя писмен отговор по касационната жалба с твърдения за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението като правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното: С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Борисов против заповед № 1679 з-97/11.07.2017 г. на началника на Районно управление-Я.. За да постанови правния резултат съдът приема, че с обжалваната пред него заповед законосъобразно на основание основание чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 197, ал. 1, т. 2, вр. чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на К. Б. - полицейски инспектор VІ степен в група "Териториална полиция" в сектор "Охранителна полиция" към РУ – Я. при Областна дирекция на вътрешните работи (ОДМВР) - Я. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 23.02.2017 т. около 15. 30 ч. при изпълнение на служебните си задължения в гр. Я. на ул. "Търговска" до № 75 при проверка за установяване на самоличност на лицето Е. В. от [населено място] в момент на пресичане на пътното платно, последният влиза в офис на фирма "КЕА-3" ЕООД на същата улица № 75, без да удостовери самоличността си пред полицейския орган, а инспектор Б. влиза в офиса на фирмата и извършва задържане за срок от 24 часа на Е. В.. Издава като издава заповед за задържане с УРИ 1679 зз-64/23.02.2017 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР-"при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70". Задържането е извършено без инспектор Борисов да използва и други способи за установяване на самоличността на лицето, чрез сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни в присъствието на лицата в офиса-С. Г., А. Б. и стоящата до вх...да на офиса Г. С. - баба на задържания. Служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по - тежко дисциплинарно наказание. От правна строна, решаващият съд приема, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, в изискуемата се от закона форма от компетентен орган и при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Събраните по делото доказателства установяват безспорно наличието на фактическите основания за издаването на заповедта, а именно извършено задържане под стража на лице, без да са използвани начините за установяване на самоличността му, посочени в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът установява правнорелевантните за спора обстоятелства, обосноваващи законосъобразните му правни изводи. Безспорно са установени допуснатите нарушения на служебната дисциплина. В съответствие с доказателствата по делото съдът приема, че служителят виновно нарушава чл. 70, ал. 2 от ЗМВР, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР-пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност", за което правилно на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. Неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение поради приетата законосъобразност на оспорената заповед. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР и вида на наложеното наказание, решаващият съд приема, че издателят на акта е компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Законосъобразен е и извода, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждане на дисциплинарното производство. Обратно на твърденията на касатора, заповедта е издадена в сроковете, предвиден в чл. 195 от ЗМВР, а извършването на проверка по чл. 205 от ЗМВР е предоставено на преценката на дисциплинарнонаказващия орган за вида на наложеното наказание. Касаторът е запознат с всички доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, реализирал е и правото си на защита. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на К. Борисов от [населено място] против решение № 154/13.10.2017 г., постановено по адм. д. № 218/2017 г. на Административен съд – Я. като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Предвид изхода на спора на ответната страна-Районно управление -Я. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение,