Решение № 4078 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2008 г.

Решение № 4078 от 30.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12039/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Биомеда - 2000" ООД моли да бъде отменено решение № 274/30.6.2008 г. по адм. д. № 206/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 579/28.11.2006 г. на началник Митница - Пловдив, потвърдено с решение № I-4412-1008/9.1.2007 г. на директора на РМД - Пловдив като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище. Моли митническият акт да бъде отменен, а решението в частта за разноските да бъде обезсилено, тъй като не са поискани преди приключване на устните състезания по делото. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответника по касационната жалба Началник Митница - Пловдив редовно призован не изпраща представител. По съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли да му бъде присъдено юристконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна ДОУИ-Пловдив редовно призована не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, освен в частта за разноските. Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на "Биомеда - 2000" ООД против решение № 579/28.11.2006 г. на началник Митница - Пловдив, потвърдено с решение № I-4412-1008/9.1.2007 г. на директора на РМД-Пловдив, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ е определена митническа облагаема стойност внесени стоки по ЕАД № 3000/4-21791/27.4.2005 г. в размер 10 906лв и ДДС за доплащане 1728 лв, ведно със законната лихва. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на Митница-Пловдив 173 лв. юристконсултско възнаграждение. С ЕАД № 3000/4-21791/27.4.2005 г. "Биомеда - 2000" ООД е внесла и декларирала стока № 2 - киди фарматон сироп 100 мл - 1360 опаковки и 14 опаковки натурал рабат. Декларирана е митническа облагаема стойност 2267лв, от които 1080 опаковки с цена 0, 01 евро (опаковка по фактура № 718963/2005 г., 176 опаковки с цена 4, 10евро) опаковки + 14 опаковки натурал рабат по проформа фактура № 716466/2005 г., и 104 опаковки с цена 4, 10 евро по проформа фактура № 716628/2004 г. С обжалваното решение началник Митница - Пловдив на основание чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ е определил нова митническа облагаема стойност за количествата стоки с декларирана митническа стойност 0, 01евро по първата фактура и е определил ДДС за внасяне 1728 лв. с лихви. Съдът е приел, че неспазването на инструктивния срок по чл. 27, ал. 2 ППЗМ не опорочава обжалваното решение. Срокът е предвиден за производства, започнали по искане на заинтересуваната страна и не е приложим за процесното производство, започнало по почин на митническите органи. Решението е издадено след извършен последващ контрол по чл. 84а, ал. 1 ЗМ. Съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 84б, ал. 1 и чл. 84в, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗМ относно срока за извършването на проверката и приключването й с писмен доклад. Била са нарушени изискванията за връчване на заповед за проверката на дружеството в началото на проверката, не е било разяснено на дружеството какви са процесуалните му права и не е била осигурена възможност за упражняването им. Не е бил връчен доклада с доказателствата на проверяваното лице. Не е било извършено заключително обсъждане на установения нов размер на дължимите митни сборове и други публични вземания между митническите органи и проверяваното лице, удостоверено с протокол, като съдът е приел, че след като е съставен доклад по декларираните в ЕАД данни и приложените доказателства, това обсъждане не е било необходимо да се извършва. Приел е също, че допуснатите процесуални нарушения не са съществени, тъй като началник Митница-Пловдив е уведомил дружеството с писмо от 23.3.2006 г., че декларираната митническа стойност за част от стоките е занижена и е определена нова митническа облагаема стойност на основание чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ и за определения дължим ДДС и лихви. Действията са извършени преди влизане в сила на АПК и съдът е приел, че са спазени изискванията на чл. 7 ЗАП (отм.). Правото на защита на дружеството не е било нарушено предвид изпратеното от него писмо от 30.3.2006 г. с възражения и писмени доказателства, с което е спазен чл. 11 ЗАП (отм.) преди издаване на акта административния орган да бъде издаден след като се изяснят всички факти и се обсъдят възраженията на заинтересуваното лице. Съдът е отхвърлил възражението на касатора за несъответствие на решението с целта на закона, тъй като действията на митническите органи и решението са изцяло в съответствие с целта по чл. 2, ал. 2 ЗМ - митническите органи да осигурят спазване на митническото законодателство. Приел е също, че по §1 т. 6 ППЗМ внесените количества лекарства са с търговска цел и нямат нетърговски характер. По чл. 84а, ал. 1 ЗМ митническите органи имат възможност да упражнят последващ контрол на декларирането без да са поставени допълнителни изисквания или предпоставки като по чл. 102 ППЗМ, за да бъде упражнен контролът. Последващият контрол се осъществява след вдигане на стоките. Не са били представени доказателства за реално плащане на цената по фактурите и съдът е приел, че касаторът неоснователно поддържа, че митническата облагаема стойност следва да се определи по чл. 35 ЗМ, а не по чл. 36, ал. 2 т. 1 ЗМ. Не е представен договор с доставчика, че част от стоките ще се използват като мостри и поради това се продават с цена 0, 01 евро (опаковка и съдът е приел, че не е доказано тази цена да е договорна стойност на стоките. Вещото лице е дало заключение, че спорните стоки не са отразени в счетоводството на касатора. Били са предоставени на лекари 1080бр. от лекарството, което противоречи на чл. 62, ал. 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманитарната медицина, по който като мостри могат да се предоставят лекарствени продукти по 2 бр. от един вид за една календарна година. Не е спазено и изискването на чл. 62, ал. 3 от същия закон, за да се приеме, че е налице мостра - лекарството да е опаковано в най-малката съществуваща окончателна опаковка на производителя. Съдът е приел, че при декларирането неправилно е приложен чл. 35 ЗМ. Не е доказано стоките да са използвани като мостри и правилно след определяна на нова митническа стойност е начислен ДДС за внасяне. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при постановяване на решението. Цитираните от съда писма разменени между страните по делото установяват, че касаторът е бил уведомен за производството по чл. 84 ЗМ, направил е писмено възраженията си и доводът му, че е бил лишен от право на защита правилно е отхвърлен от съда като неоснователен. Спорните 1080 бр. от лекарството са били предадени на представителството на износителя в България с протокол № 51/29.4.2005 г. и правилно съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл. 62 ЗЛАХМ, за да се приеме, че са мостри. Представеният списък на общо практикуващи лекари не установява да са раздавани мостри на лекарите от процесното лекарство и правилно съдът е отхвърлил този довод на касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Жалбата в частта за разноските не следва да бъде разглеждане, тъй като е подадено искане по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), процедурата по което не е приключила с произнасяне на съда и жалбата в тази част е преждевременна. Искането за разноски на ответника за касационната инстанция е неоснователна по чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като в производството не се е явил юрисконсулт, представляващ митницата. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,