Решение № 8731 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 744/2016 г.

Решение № 8731 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 744/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Н. срещу решение № 6534 от 28.10.2015 г. на Админстративен съд С.- град, с което е отхвърлена подадена от нея жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-4332-002959/12.08.2014 г. на началник отдел "ПП" - СДВР, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Излагат се касационни основания за неправилност на решение поради необоснованост. Неправилно съдът приел, че са издадени два акта за установяване на административно нарушение и две наказателни постановления, не са налице доказателства в тази насока. Издаден е един акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е образувано нохд № 15805/2014 г. по описа на СРС, приключило с влязла в сила присъда. Възразява относно присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение, като го счита за прекомерно. Ответната страна не е взела становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че на жалбоподателката е издаден АУАН № Т 548143/7.08.2014 г., връчен и подписан без възражения, с който е констатирано, че на 7.08.2014 г., около 21.15 ч. в гр. С., жалбоподателката. управлявала по ул. "Ц. Л." собствения си л. а. марка "Ф. П." в посока към бул. "Хр. К.". При извършената й проверка служители на отдел "ПП" на СДВР установили, че лицето лъха на алкохол и има несигурна походка. Н. отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол и други упойващи вещества с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+С № 0095", бил издаден талон за медицинско изследване. Отказаната проба е с № 27077. Въз основа на акта е издадено НП № 14-4332-016989/22.12.2014 г., връчено на 30.12.2015 г. Въз основа на данните в акта е издадена и оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 14-4332-002959/12.08.2014 г., връчена на 30.06.2015 г. По справка от картона на водача е установено, че издаденото въз основа на този акт наказателното постановление с което е установено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП / отказала да бъде проверена с техническо средство и не е дала кръв за медицинско изследване по издадения й талон за медицинско изследване на 7.08.2014 г./ и е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е влязло в сила на 8.07.2015 г Съдът приел за неоснователно възражението на жалбоподателката, че за това нарушение, за което й е била наложена принудителната административна мярка, има влязла в сила присъда. Посочил, че видно от приложената справка картон на водача, на жалбоподателката на 7.08.2014 г. са били съставени два АУАН: № Т548858/7.08.2014 г. за нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и процесния АУАН № Т548143/7.08.2014 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По тези два АУАН са съставени две НП и са две заповеди за налагане на принудителни административни мерки. От представения Протокол от 15.08.2015 г. по НОХД № 15805/2014 г. по описа на СРС е установено, че на 7.08.2014 г. жалбоподателката е била спряна повторно около 22.00 ч., на бул. "Б.", в района на бл. ... с посока на движение с посока на движение бул. "Ц. ш." като е управлявала собствения си лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,79 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+, проба № 3970", като е отказала да получи талон за медицинско изследване. За това нарушение е бил съставен АУАН № Т548858/7.08.2014 г., НП № 14-4332-015541/11.12.2014 г. и е била издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 14-4332-0022582/8.08.2014 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДВП. Направен е извод, че оспорената заповед № 14-4332-002959/12.08.2014 г. е различна от тази, за която е налице влязла в сила присъда по НОХД № 15805/2014 г. по описа на СРС. Решението е правилно От събраните по делото доказателства съдът правилно е установил, че обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за правоуправление до решаване въпроса за отговорността е наложена във връзка с установените нарушения по АУАН № Т 548143/7.08.2014 г, извършени на 7.08.2014 г. в 21, 15 ч. поради отказ на лицето да бъде изпробвано с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и неизпълнено предписание за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Наказателното постановление издадено въз основа на този акт е влязло в сила. Обстоятелството, че в по-късен момент в 22 часа на същата дата и на друго място жалбоподателката е задържана от органите на МВР, констатирано е управление на МПС в пияно състояние и е образувано наказателно производство, приключило със споразумение, при което въпросът за отговорността и лишаване от право за управление на МПС за определен срок е решен окончателно, но за друго деяние, не обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваната пред съда заповед, което е станало при други фактически и правни обстоятелства и касае друго нарушение. АУЗД въз основа на който е наложена принудителната административна мярка е издаден за нарушение извършено на 7.08.2014 г., около 21.15 ч. Влязлото в сила споразумение е за извършено престъпление на същата дата около 22 ч. на друго място, като е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1, 79 на хиляда е установено по надлежен ред с техническо средство "Алкотест дрегер 7410+" проба 3970, жалбоподателката отказала да даде кръв за медицинско изследване, отказала да получи талон за медицинско изследване. Но независимо дали наложена принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед е за същото нарушение за което е сключено споразумението в наказателното производство, принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП има самостоятелно основание. Отнемането на свидетелството за управление за период не повече за период от 6 м. има превантивен характер и този срок започва да тече от момента на отнемане на свидетелството за управление на МПС на 7.08.2014 г. и изтича 6 месеца по-късно Принудителната административна мярка е наложена законосъобразно, налице са били основанията за налагането й към момента на издаване на заповедта. Действително заповедта от 12.08.2014 г. е връчена на 30.06.2015 г., когато вече е бил изтекъл 6 месечния законен срок за който действа заповедта, но не е оспорена достоверната дата на издаване на заповедта не е доказано да е издадена по-късно, поради което следва да се приеме, че е надлежно издадена на 12.08.2014 г. и е законосъобразна към момента на издаването й. Споразумението по наказателното производство е сключено на 15.08.2014 г., а оспорената пред съда заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена на 12.08.2015 г., следователно към този момент е имало основание за налагането й. В случая заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с което на жалбоподателката е отнето свидетелството за управление но МПС, но не повече за шест месеца до решаване на въпроса за отговорността, е действала до решаване на въпроса за отговорността с влязлото в сила споразумение по НОХД № 15805/2014 г. по описа на СРС, т. е. тази заповед не е основание за отнемане на свидетелството за управление на МПС след изтичане на деветмесечния срок за който въз основа на споразумението по НОХД № 15805/2014 г. жалбоподателката е лишена да управлява МПС за срок от девет месеца. Не е налице повторно отнемане на свидетелството за управление на МПС /освен отнемането на право да управлява МПС/, както е твърдял жалбоподателят. По делото има данни, че е издадена и друга заповед за налагане на принудителна административна мярка, въз основа на втория издаден акт, но тя не е предмет на настоящото производство. Процесната заповед по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е издадена правилно във връзка с констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Неоснователни са доводите за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение, което е в минимален размер и не може да бъде намалявано, когато жалбата е отхвърлена изцяло. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение