Решение № 10032 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2009 г.

Решение № 10032 от 24.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2865/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 255 от 14.01.2009 г., постановено по адм. д. № 651/2008 г. Административен съд гр. Перник е отменил като незаконосъобразно писмо изх. № 29-07-348/5.06.2008 г. на директора на РЗОК-Перник. Осъдил е РЗОК гр. Перник да заплати на "Д-р Драмов - ГПСМП" ООД гр. Перник сумата 200 лв. деловодни разноски. Срещу това решение чрез процесуални представители е подадена касационна жалба от директора на РЗОК-Перник с оплакване, че същото е недопустимо, счита спора подсъден на Районен съд. Алтернативно, счита същото за неправилно. Релевират се оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, тъй като не бил съобразил, че в чл. 234 от НРД-2006 г. процедура се налага само в случаите, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание. Моли обжалваното решение да бъде отменено като недопустимо и неправилно. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. Ответникът - "Д-р Драмов - ГПСМП" ООД гр. Перник, се представлява от адв. Генадиева, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните и правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за подадена в законоустановения срок, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изложил обосновани мотиви относно характера на оспореното писмо. Законосъобразно е приел, че писмото изх. № 29-07-348/5.06.2008 г. на директора на РЗОК-Перник носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Налице е засягане на права и законни интереси на оспорващия, произтичащо от създадени задължения за плащане, със способ за изпълнение - чрез прихващане, поради което по силата на конституционната разпоредба на чл. 120, ал. 1 актът подлежи на съдебен контрол. По тези съображения възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение поради некомпетентност на административния съд е неоснователно. Обосновано и при точно приложение на материалния закон административният съд е приел, че при издаването на трите писма със съдържание на покани за възстановяване на суми, директорът на РЗОК-Перник е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган не оспорва факта, а и делото не съдържа доказателства, сочещи спазване на установения ред за осъществяване контрола по изпълнението на ИД № 14 (РД-29-213/31.01.2008 г. Липсва заповед за назначаване на проверка и констатации от провеждането на същата, материализирани във финансов протокол или протокол за неоснователно получени суми. Игнорирането на процедурата по чл. 34 и сл. АПК, чл. 72 и сл. от Закона за здравното осигуряване и чл. 233-235 от НРД-2006, по която съобразно констатациите на контролните органи се събират сумите, получени от ИМП без правно основание или в резултат на извършено нарушение, правилно е възприета от решаващия съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило отмяна на оспорения административен акт. В чл. 36, ал. 3 от цитирания по-горе индивидуален договор не е указан редът за възстановяване на неправомерно разходваните средства поради превишаване на регулативните стандарти. В чл. 44 от ИД изрично е посочено, че контролът по изпълнение на договора се осъществява по реда на Глава 20 от действащите разпоредби на НРД - 2006 г. Липсват и разпоредби, които да изключват приложението на чл. 72 и сл. от ЗЗО и глава 20 на НРД - 2006 г. При тези данни по делото, съдът правилно е приложил материалния закон, спазил е процесуалните правила в процеса и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал., от АПК в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски в размер на 150 лв. за адвокатска защита, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 15828 на адв. Генадиева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,