Решение № 10143 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2010 г.

Решение № 10143 от 7.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13892/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от Недка Димитрова Русева от гр. Хасково, чрез процесуалния й представител адв. В. Челебиев, против решение № 343/28.09.2010 г., постановено по административно дело № 379/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против решение № Ж-65-1/09.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване"- Хасково /РУ"СО"/, с което е потвърдено разпореждане № 72/21.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" - гр. Хасково и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУ "СО" - гр. Хасково разноски по делото в размер 150 лева. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторката моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна, а решението на административния съд е законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. За да постанови обжалваното решение Административният съд е приел следното: оспорва се решение № Ж-65-1/09.06.2010 г. на директора на РУ "СО"- гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Недка Димитрова Русева против разпореждане № 72/21.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО към РУ "СО" - гр. Хасково. Разпореждането е издадено за възстановяване на недобросъвестно полученото от Недка Димитрова Русева за периодите от 13.10.2008 г. до 31.11.2008 г. и от 01.02.2009 г. до 11.05.2009 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 1141,34 лв. главница и 253,26 лв. - лихва, дължима от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 53, ал. 4 КСО, с писмо изх. № К-2304/18.03.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково е изискана информация за настанените деца до 2-годишна възраст в Обединените детски заведения на територията на Община - Хасково. С писмо изх. № 33-02-6/30.03.2010 г. Община - Хасково е предоставила списък на деца до 2 г. възраст, посещавали ОДЗ № 18 "Осми март", гр. Хасково, от който е видно, че детето Марио Мирославов Хайтов е било настанено в посоченото детско заведение на 13.10.2008 г. и отписано на 31.07.2009 г.. От приложени по делото справка е безспорно установено, че за периода от 13.10.2008 г. до 30.11.2008 г. и от 01.02.2009 г. до 11.05.2009 г., по декларирана в ТП на НОИ - Хасково банкова сметка, на Недка Димитрова Русева е било изплатено обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. Предвид постъпилата информация е издадено разпореждане № 72/21.04.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно полученото от Недка Димитрова Русева за периодите от 13.10.2008 г. до 31.11.2008 г. и от 01.02.2009 г. до 11.05.2009 г. вкл. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО в размер на 1141,34 лв. главница и 253,26 лв. - лихва. Съдът е приложил правилно закона, като е установил релевантните факти във връзка с чл. 53, ал. 4 от КСО, уреждащ изключването на изплащане на обезщетение при отглеждане на малко дете. Юридическият факт, предвиден в закона е настаняването на детето в детско заведение. Спорът се свежда до тълкуването на тази разпоредба и по-специално кога детето се счита за настанено в детско заведение. Парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща на майката по време на нейния допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164 от КТ. Последната се прекратява при настаняването, като прекратяването на отпуската има за последица и прекратяване на паричното обезщетение. С оглед на това в чл. 53, ал. 4 от КСО е предвидено, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване в детско заведение, т. е. при настъпване на този правопрекратяващ юридически факт. По делото е безспорно, че от 13.10.2008 г. детето е настанено в ОДЗ 18 "Осми март" гр. Хасково, като е записано в това заведение. Доводите на процесуалния представител на касаторката за разлика между "настаняване на дете в детско заведение" и "приемане на дете в детска ясла" са неоснователни и първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 18 в гр. Хасково е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.10.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текста на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. След като детето е прието и записано в детско заведение и не е изписано до навършване на 2-годишната си възраст, то в съответствие със закона съдът е направил извода за наличие на юридическия факт от диспозитива на чл. 53, ал. 4 от КСО, при който не се изплаща парично обезщетение. Освен това в декларацията на жалбоподателката /л. 52, 48/ е посочено, че детето не е настанено, което се опровергава от доказателствата за записване и настаняване в детско заведение /л. 24-34/. Доводите за това, че майката е полагала грижи в неприсъствените дни са неоснователни, защото при наличието на настаняване е ирелевентна редовността на посещенията. Освен това, доколко и за какъв период от време детето е посещавало ОДЗ № 18 "Осми март" гр. Хасково, е въпрос, ирелевантен досежно преценката дали то е било настанено по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО в детското заведение. За изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение от съществено значение е дали детето е било прието през процесния период и не е изписано от съответното детско заведение. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че синът на жалбоподателката е бил приет и не е бил отписан през периода от 13.10.2008 г. до 11.05.2009 от ОДЗ № 18 "Осми март" гр. Хасково, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административен съд - Хасково законосъобразно е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно се посещава заведението. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилно присъдени разноски в полза на РУ"СО" - Хасково. Противно на твърдяното в нея, присъдената сума в размер на 150 лв. представлява именно дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока следва да се има предвид и ТР № 3/2010 г. на ОС на съдиите от ВАС. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд-шесто отделение,