Решение № 8193 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2010 г.

ВАСII отделение17.06.2010 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 28.12.2009 г. постановено по адм. дело № 4182/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III "Б" състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8193 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Силвия Кирилова Величкова - Йоцова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Дойчинов, срещу Решение от 28.12.2009 г. постановено по адм. д. № 4182/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III "Б" състав, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответниците: ЕС на ул. "Хан Крум" № 5, гр. София и кмета на Столична община, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Софийски градски съд, административно отделение, Силвия Кирилова Величкова-Йоцова е оспорила заповед № РД-09-04-54/30.08.2006 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж: " Преустройство на тавански помещения № 6, без посочена площ, при съседи: отстрани - ап. на Вера /Нонка/ Георгиева Кръстева, отгоре - покрив, находящо се на ул. "Хан Крум" № 5 и таванско помещение № 7, находящо се в сградата на същия адрес, в УПИ VII-6, м."Центъра", кв. 417 на гр. София" и е забранен достъпа до същия. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната форма и че не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че извършвания от касатора строеж в тавански помещения № 6 и № 8 на жилищната сграда, находяща се на ул. "Хан Крум" № 5, гр. София представлява преустройство на същите с промяна в предназначението им. С премахването на неносещата стена между тях и обособяването от две на едно помещение, иззиждане на две стени от блокчета "итонг" до съществуващите и направата на нов надзид от около 0,70 м. на част от ограждащите стени, засягащо подпокривното пространство, се извършва преустройство на тези тавански помещения, което е вид строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При тези данни изводът на решаващия съд, че за този строеж се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, с каквито извършителят не разполага, е правилен и законосъобразен. При липсата на строителни книжа за строежа, същия подлежи на спиране и забрана достъпа до него, съгласно изричната разпоредба на чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Поради това неоснователно е възражението на касатора, че извършеното преустройство не е строеж, а вътрешно преустройство, текущ ремонт, по чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, позовавайки се на приетата съдебно-техническа експертиза. Настоящият състав, споделя доводите на първоинстанционния съд, че в случая извършените СМР не са "текущ ремонт" на помещенията по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. При вътрешно преустройство на помещения, представляващо текущ ремонт, се изключва направата на надзид на част от стените на помещенията и завземане на обща част на сградата - подпокривно пространство, без съгласието на етажните собственици, както и промяна в предназначението на помещенията, както е в случая. Ето защо, съдът законосъобразно е приел, че извършеното строителство не е текущ ремонт и е отказал да кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, в тази част. Изложеното обуславя отсъствие на поддържаните касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1