Решение № 4247 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2017 г.

Решение № 4247 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на младши инспектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи срещу решение № 4585 от 7.07.2017 г. по адм. д. № 3301/2017 г. на Административен съд С.- град, с което е отменена по жалба на К. Н. С., гражданин на Р. Г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 844/9.03.2017 г. на младши инспектор в отдел "ПП" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ се налага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законоопределения срок на 25.07.2017 г., при връчено съобщение за решението на 12.07.2017 г. Разгледана по същество е основателна. Съдът е установил, че заповедта е издадена въз основа на съставен АУАН, серия Г № 601549/9.03.2017 г. за извършено нарушение по чл. 6, т. 1, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението е извършено на 9.03.2017 г. около 02.00 ч. в С., по "Г. С. Р.", посока към "Г. Б.", като водачът управлявал л. а. Мерцедес с рег. № СА 7148 НН. Водачът отказал проба с алкотест дрегер 7510 № 0141 и е бил издаден талон за медицинско изследване 00048851 в болница "Св. Анна" за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съдът приел, че при издаването на административния акт не са спазени изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил, че след като принудителната административна мярка се налага в пряка връзка със съставения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, то е логично и оправдано заповедта и АУАН да съдържат аналогични фактически констатации относно извършеното нарушение. Изложил мотиви, че в случая от АУАН не е ясно, поради липса на правна аргументация и посочване на законовото основание, каква е причината при съставянето на АУАН да бъде иззето и свидетелство за регистрация на автомобила на нарушителя, както и на регистрационните табели на автомобила. Направил извод, че същото нарушение е допуснато и при издаването на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, тъй като в нея е посочено единствено основанието на което се базира временното отнемане на свидетелството за управление на МПС, което вече е било иззето със съставянето на АУАН. Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, при принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС се изземва със съставянето на АУАН. Счел, че достатъчно и необходимо основание за изземването на свидетелството за управление на МПС, т. е. за налагане на конкретната принудителна административна мярка, е наличието на съставен АУАН, което вече е било иззето със съставянето на АУАН. Съдът обосновал акта си и с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на чл. 14, ал. 2 АПК. Обстоятелството дали гръцкия гражданин владее писмено и/или говоримо български език, както и това дали се нуждае от преводач не е изяснено към момента на съставяне на АУАН и към момента на връчване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Подписването на представените му документи, без отбелязване, че нарушителят е запознат със съдържанието, на какъв език е станало това и има ли възражения или допълнения по случая, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Не е спорно по делото, че са осъществени фактите, даващи основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая водачът отказал проба с алкотест дрегер 7510 № 0141 и е бил издаден талон за медицинско изследване 00048851 в болница "Св. Анна" за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което не е извършил. Действително в заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е записана изцяло разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, но е посочен съставения акт за установяване на административно нарушение, в който са описани конкретните обстоятелства. В акта за установяване на административно нарушение е записано, че на 9.03.2017 г. около 02.00 ч. в С., по "Г. С. Р.", посока към "Г. Б." управлявал л. а. Мерцедес с рег. № СА 7148 НН, като на кръстовището образувано с бул. "Ц. О." извършил маневра завиване наляво при нарушение на пътен знак Г-4. Водачът е бил видимо нетрезвен и лъхал на алкохол. Отказал проба с алкотест дрегер7510 № 0141 и е бил издаден талон за медицинско изследване 00048851 в болница "Св. Анна" за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. С оглед на това неправилно съдат е приел, че не са посочени фактическите основания за издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Неправилно съдът е приел, че не са налице основания за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП след като свидетелството за управление на МПС е било иззето със съставянето на АУАН. Принудителната административна мярка се издава за период до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца, независимо, че съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. Принудителната административна мярка се изпълнява предварително съгласно чл. 172, ал. 6 АПК. Неправилно е прието от съда, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 АПК. Независимо, че не е български гражданин, налице са доказателства, че жалбоподателят владее български език в достатъчна степен, която му дава възможност да разбере съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и на връчената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Жалбоподателят пред съда е временно пребиваващ в България, издадено му е удостоверение за пребиваване на гражданин на EС № 800052895/30.06.2017 г. валидно до 24.06.2018 г. както и ЛНЧ **********, като видно от Автоматизираната информационна система Български документи за самоличност е получил удостоверение за пребиваване в България през 2014 г. и има постоянен адрес: гр. С., бул. "Ц. Б. III-ти" № 81. вх. .... ет. .... ап. .... От възражение вх. № ВА-172/13.03.2017 г. срещу съставения му акт серия Г, № 601549/3.09.2017 г. е видно, че лицето владее езика на държавата в която живее не само говоримо, но и писмено, тъй като е записал: "На 9.03.2017 г. полицай ме спре за алкохол тест отказвам да го направя, защото имам астма и недостиг на желязо...". В тази насока са неоснователни твърденията на ответника в настоящето производство, че му е било нарушено правото на защита в административното производство, тъй като не му е бил назначен преводач от български или друг език и не е разбирал какво се иска от него. Както в жалбата пред първоинстанционният съд, така и в отговора на касационната жалба ответникът в настоящето проиводство не сочи, че не е извършил нарушението заради което му е наложена принудителната административна мярка, въпреки, че е подписал АУАН и оспорената заповед, както и изписаното на български език възражение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение