Решение № 197 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5257/2007 г.

Решение № 197 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5257/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр.чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Благоевградския окръжен съд от 23.07.2007 г. по гр. д. № 851/2006, с което е потвърдено решението на Гоцеделчевския районен съд от 10.01.2005 г. по гр. д. № 611/2003, с което са отхвърлени предявените ревандикационни искове. Недоволни от решението са касаторите Ф. и С. С., К. Н. К. то го обжалват в срок с оплаквания за нарушения на материалния закон, като считат, че неправилно съдът е приел, че ответниците са придобили имота по давност, макар през цялото време да са го ползвали като чужд. Ответниците по жалбата С. Л. Б. и А. Ш. Б. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищтците са закупили през 2003 г. имота от А. А., след като ответниците са го владели в продължение на повече от 30 години по неформален договор за продажба от 16.02.1965 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост на А. А. Също правилно съдът е приел, че от 16.02.1965 до 27.10.2003 г. ответниците са владели имота като свой. По делото няма спор, че фактическата власт е упражнявана от тях, а намерението им да своят имота се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но това обстоятелство е доказано по несъмнен начини от представения протокол от 1965 г. за продажба на имота. Правилно, при тези обстоятелства, съдът е приел, че през 2003 г., когато ищтците са закупили имота, продавачът вече не е бил собственик. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответниците по касацията не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение