Решение № 11856 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2018 г.

Решение № 11856 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9288/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Стефанов и М. Стрик, подадена чрез процесуалния им представител адв. Кандиларов, против решение № 3061/8.05.2018 г., постановено по адм. дело № 9602/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на М. Апостолов е отменено решение № 276/25.07.2017 г. по преписка № 60/2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), Петчленен разширен заседателен състав. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на М. Апостолов против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Изложените в касационната жалба оплаквания и направеното искане се поддържат от касаторите в съдебно заседание лично и чрез процесуалния им представител. Претендира се присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответната страна – М. Апостолов, чрез пълномощник по делото адв. Велкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в съдебно заседание. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация, в съдебно заседание чрез процесуален представител юрк. Главчев, заявява становище за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради което моли същото да бъде отменено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, в изпълнение на задължението си по чл. 218 АПК, като взе предвид възраженията и доводите на страните и съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената цялостна проверка за законосъобразност на административния акт, е приел, че оспореното пред него решение № 276/25.07.2017 г. по преписка № 60/2016 г. на КЗД, е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Административното производство пред КЗД е образувано по жалба на С. Стефанов и М. Стрик, в която са изложени оплаквания за осъществен спрямо тях тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпореди (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признаци "лично положение" и "възраст", както и осъществен "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. от страна на М. Апостолов – "артист – солист" в Държавен музикален и балетен център гр. София. С оспорения пред АССГ административен акт – решение № 276/25.07.2017 г. по преписка № 60/2016 г., КЗД приема за установено (с диспозитив установява), че с действията си преди и по време на спектакъла "Хубавата Елена" М. Апостолов – заемащ длъжността "артист - солист" в Държавен музикален и балетен център гр. София е извършил "тормоз" на работното място по признак "лично положение", както и "сексуален тормоз" спрямо С. Стефанов по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗДискр., което нарушение представлява дискриминация по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр., както и че М. Апостолов е извършил спрямо М. Стрик – "отговорник перукерско ателие" в Държавен музикален и балетен център гр. София "тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 5 ЗЗДискр., по признак "лично положение", като на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. за извършеното нарушение на чл. 5 ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., на М. Апостолов е наложена глоба в размер на 500 лева. В тази си част решението на КЗД е било оспорено от М. Апостолов пред АССГ, който с решение от 8.05.2018 г. по адм. дело № 9602/2017 г., 27 състав, е отменил атакувания административен акт в посочената част. За да достигне до извод за незаконосъобразност на решението на КЗД, първоинстанционният съд, след извършен обстоен анализ на доказателствата по делото и приложимата материалноправна уредба, е приел, че в случая не се доказва осъществяване на фактическия състав на установените в решението на КЗД нарушения на ЗЗДискр. – дискриминация под формата на "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. спрямо С. Стефанов и "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо С. Стефанов и М. Стрик на основата на признака "лично положение", разглеждан като тормоз по време на осъществяване на трудовите им функции на работното място. С оглед недоказания фактически състав на твърдяната дискриминация е обоснован и изводът за незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. Апостолов на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. посредством налагането на глоба в размер на 500 лева. Решението на АССГ е постановено при правилно тълкуване и прилагане на относимия материален закон, както и в съответствие със събраните по делото доказателства. Релевантните към предмета на спора факти са точно и ясно изяснени от решаващия съдебен състав, поради което същите не следва да бъдат излагани подробно в мотивите към настоящото съдебно решение. Спорът пред касационната инстанция касае приложимостта в конкретния случай на материалноправните разпоредби, уреждащи съставите на дискриминационно отношение под формата на "сексуален тормоз" и "тормоз" по смисъла на с § 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр., съставляващи нарушение на чл. 5 ЗЗДискр. Изложените от съда доводи в подкрепа на становището за недоказано осъществяване на посочените нарушения на дискриминационното законодателство се подкрепят изцяло от касационния съдебен състав като правилни – съответни на материалния закон и обосновани с оглед наличните по делото доказателства. Правилна е дадената от съда правна оценка на фактите по спора във връзка с прилагане нормата на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. За да е налице осъществен състав на "сексуален тормоз" по смисъла на цитираната разпоредба, правилно административният съд е приел, че е необходимо кумулативното реализиране на две отделни материалноправни предпоставки – с въпросното нежелано поведение от сексуално естество 1) да са накърнени честта и достойнството на лицето и 2) да е създадена враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. Подкрепя се становището на съда, че с деянията си спрямо С. Стефанов преди и по време на спектакъла "Хубавата Елена" на 26.11.2015 г. (изразяващи се в отправяне на обидни епитети и обективиране на действия от сексуално естество) жалбоподателят М. Апостолов действително е осъществил поведение, което е било възприето от адресата му като накърняващо честта и достойнството, но същевременно с посоченото поведение не е била създадена визираната в закона враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. Основания за извод, сочещ на възникването на такава среда, биха били налице в случай че вследствие обективираното деяние у С. Стефанов бе възникнало чувство на страх, притеснение, тревожност, негативно отношение по отношение на работата и работното му място. Съответни твърдения и доказателства в този смисъл не са наведени/представени от носещите доказателствената тежест за тяхното установяване страни в административното и първоинстанционното съдебно производство. Следва да се отбележи също така, че нито силно обидният характер на изречените думи и извършени действия, нито фактът, че са извършени пред други членове на колектива на Държавния музикален и балетен театър, гр. София не могат да обосноват сами по себе си възникването на враждебна и принизяваща среда за С. Стефанов. Публичният характер на обективираното от М. Апостолов деяние би могло да съставлява част от цялостната преценка за наличието или отсъствието на враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда, но не е от естество автоматично и безусловно да мотивира извод за създадена такава среда. Наведените в противоположен смисъл възражения в касационната жалба следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Като неправилно е приравнил публичността на действията спрямо С. Стефанов на обстоятелство, създаващо враждебна и унизителна среда по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., административният орган – КЗД, е допуснал нарушение на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По тези съображения, административният съд обосновано и в съответствие с буквата и духа на закона е констатирал, че в конкретния случай не се доказва фактическият състав на "сексуален тормоз" от страна на М. Апостолов спрямо С. Стефанов. Посочената форма на дискриминация не се доказва и с оглед неосъществяването на визираното в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр. "нежелано поведение". Изложените в тази насока мотиви към първоинстанционното решение почиват на ясен, точен и подробен анализ на фактическата обстановка по делото в светлината на приложимата материала уредба. Както се признава от самите касатори в подадената от тях касационна жалба, без съмнение "сексуален тормоз" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗДискр., във вр. с Препоръка 92/131/ЕЕС се осъществява посредством поведение, проявено във времето, което поведение продължава, след като е станало ясно, че се възприема от реципиента като обидно, като същевременно и единичен инцидент би могъл да съставлява "сексуален тормоз", ако е достатъчно сериозен. Сериозността на еднократно настъпилия инцидент следва да бъде безспорно доказана. В процесния случай, както административният орган, така и касаторите се позовават на това изключение, без обаче да навеждат съответните обуславящи сериозността на инцидента аргументи и съображения. Нанасянето на удар с ръка в седалищните части на С. Стефанов не би могло да бъде оценено (било то и съвместно с другите действия, а именно – еднократно изречени обидни думи) като достатъчно сериозен отделен инцидент, оправдаващ настъпването на правните последици, които поначало следват от извършването на "нежелано поведение" от сексуално естество, характеризиращо се с определена системност. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано е заключението на съда за недоказан фактически състав на дискриминация под формата на "сексуален тормоз", осъществен от страна на М. Апостолов спрямо колегата му в Държавен музикален и балетен център гр. София С. Стефанов. Правилен е и изводът в обжалваното решение, че в случая не е осъществен и фактическият състав на твърдяната дискриминация под формата на "тормоз" на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. спрямо С. Стефанов и М. Стрик посредством отправянето на обидни думи и изрази към тях. Отново, за целите на доказване на твърдяната дискриминация, решаващият административен орган е трябвало да изследва въпроса, реализирани ли са кумулативно изискуемите предпоставки на закона – нежелано поведение, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Мотиви в тази насока обаче не са изложени в решението на КЗД. Законодателят изрично е поставил изискването да се установи както накърняващият достойнството характер на нежеланото поведение (за което отново важат съображенията за системност, алтернативно – за достатъчна сериозност на единичния инцидент), така и създаването на среда с описаните характеристики. В конкретния случай, противно на заявеното в касационната жалба становище, не може да се приеме, че използваните по адрес на касаторите обръщения обуславят сами по себе си и с оглед публичната им изява създаването на въпросната среда. Следва да се има предвид, че се касае до две отделни предпоставки, изпълващи състава на дискриминация под формата на "тормоз" съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., като всяка една от тях подлежи на самостоятелно доказване. Като не е сторил това, административният орган е обосновал незаконосъобразен краен извод за наличие на "тормоз" по признак "лично положение", извършен спрямо С. Стефанов и М. Стрик на работното им място от страна на М. Апостолов, посредством отправянето преди и по време на спектакъла "Хубавата Елена" на неприлични епитети. По тези съображения, като е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение № 276/25.07.2017 г. по преписка № 60/2016 г. на КЗД и го е отменил в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с изискванията на закона и доказателствата по делото. Ето защо, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение