Решение № 408 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2016 г.

Решение № 408 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208, вр. с чл. 175, ал. 2 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, гр. С., чрез пълномощника му - юрисконсулт Пенелова, против решение № 1104/23.02.2016 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на Административен съд С.-град, постановено по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК и чл. 251 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, с което са отхвърлени исканията на началника на РДНСК - ЮЗР и на Столична община, за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на АССГ, като неоснователни.

Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Постъпила е и частна жалба от И. П. Д., от гр. С., против определение № 978/18.02.2016 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на Административен съд С.-град, с което е оставено без разглеждане искането му за допълване /изменение/ на решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на АССГ, в частта на разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно.

От същия, в качеството му на ответник по касационната жалба, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна.

Ответникът: Е. Х. Г. - М., редовно призована, не се явява.

Ответникът: Главен инженер на Столична община, редовно призован, не се явява.

Ответникът: кметът на Столична община, чрез пълномощника му - юрисконсулт Щерева, изразява становище за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е частично допустима, в частта от обжалваното решение, с която са отхвърлени исканията на началника на РДНСК-ЮЗР за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на АССГ, а в останалата й част касаеща обжалваното решение, с което са отхвърлени исканията на Столична община - за недопустима, тъй като липсва правен интерес от обжалване на решението в тази му част с неблагоприятни последици за друга страна, в случая - СО, от която няма касационна жалба. В недопустимата част касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея прекратено, на основание чл. 210, ал. 1 от АПК.

Частната жалба на И. П. Д. е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

I. По касационната жалба на началника на РДНСК - ЮЗР, в допустимата й част:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исканията на началника на РДНСК-ЮЗР за поправка на очевидна фактическа грешка и за тълкуване на решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. дело № 1236/2014 г. по описа на АССГ, като неоснователни. Прието е, че по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК съдът не може да отстранява грешки, които е допуснал при формиране на своята воля, тъй като това не са очевидни фактически грешки. На тълкуване, по реда на чл. 251 от ГПК, според съда, подлежи диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен или двусмислен, по начин да не може да се изведе действителната воля на съда, каквато неяснота в случая не е налице.

Решението е неправилно, в частта, с която е отхвърлено искането на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК и правилно, в частта, с която е отхвърлено искането му за тълкуване, по чл. 251, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

1. Неправилни са изводите на съда, че в случая не е налице очевидна фактическа грешка.

Очевидна фактическа грешка по чл. 175, ал. 1 от АПК е налице при несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая е налице такова несъответствие между изразената в мотивите воля на съда и пропуска му да я отрази в диспозитива на решението по част от жалбата на И. П. Д. и Е. Х. Г.-М., която е приета за основателна, спрямо недвижим имот, представляващ реална част от Имот пл. № 53, кв. 4а по плана на НПЗ "Х. Д. - Малашевци", с площ от 768 кв. м, предмет на отчуждаване със заповед № РД-40-37/15.09.2010 г. на кмета на СО, идентична с част от имот с идентификатор 68134.509.1738 от КК, и по другата част от тази жалба, приета от съда за неоснователна, спрямо недвижими имоти, представляващи: ПИ пл. № 1169, с площ от 705 кв. м, ПИ с пл. № 52, с площ от 361 кв. м., реална част от ПИ с пл. № 1153, възлизаща на 780 кв. м и реална част от ПИ с пл. № 55, възлизаща на 12 609 кв. м, всички в кв. 4а, м. НПЗ "Х. Д. - Малашевци", отчуждени с влезли в сила 4 бр. заповеди на кмета на СО, от 15.09.2010 г.

За първия от посочените имоти, а именно реална част от ПИ с пл. № 53 /идентичен на част от ПИ с идентификатор 68134.509.1738/, съдът е приел, видно от мотивите, че е налице съсобственост между оспорващите и Столична община, поради което заповедта № ДК-10-ЮЗР-202/11.12.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, предмет на оспорване пред съда, ведно с утвърдените строителни книжа - РС № Б-12/06.02.2012 г. и инвестиционен проект от 06.02.2012 г. на ДАГ, СО, касаещи този имот, са незаконосъобразни, поради нарушение на чл. 183, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗУТ - липса на договор между съсобствениците на този имот в писмена форма за извършване на строежа: "Интегриран проект за водния сектор на гр. С.- Дубльор на ляв Владайски колектор и реконструкция на съществуваща инфраструктура по чл. 54 от ЗУТ".

За останалите четири имота с пл. № 1169, пл. № 52, реални части от пл. № 1153 и пл. № 55, видно от мотивите, съдът е изразил воля за неоснователност на жалбата.

Въпреки това в диспозитива на решението, съдът е пропуснал да отрази действителната си воля, като посочи в коя част, по отношение на кой /кои/ поземлен/и/ имот/и/ се уважава жалбата, поради незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР, съответно на одобрения инвестиционен проект и РС, както и в коя част от нея, същата подлежи на отхвърляне, като неоснователна. Диспозитивът на решението, чиято поправка на очевидна фактическа грешка е поискана, съдържа разпореждане за отмяна заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР, изцяло, както и цялостна отмяна на одобрения инвестиционен проект и РС от 06.02.2012 г. за изграждане на посочения по-горе обект, в противоречие с мотивите му.

Изложеното обуславя извод, противен на приетото от съда в обжалваното решение, че е налице несъответствие между мотиви и диспозитив в решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. дело № 1236/2014 г. на АССГ по въпроса в коя част и по отношение на кой/кои имот/и оспорения акт се явява незаконосъобразен, съответно законосъобразен, което представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка, по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК.

Като неправилно в тази част обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6591/30.10.2015 г. по адм. д. № 1236/2014 г. на АССГ, като в първи абзац, след израза "отменя заповед № ДК-10-ЮЗР-202/11.12.2013 г. ..." се добави изразът "в частта й, с която е отхвърлена жалбата на И. П. Д. срещу РС № Б-12/06.02.2012 г. на гл.инженер на ДАГ при СО и са оставени в сила одобрен инвестиционен проект от 06.02.2012 г. и РС № Б-12/06.02.2012 г., в частта им, касаеща реална част от ПИ с пл. № 53, кв. 4а по плана на НПЗ "Х. Д. - М.", идентичен на част от ПИ с идентификатор 68134.509.1738 по КК, за строеж на обект: "Интегриран проект за водния сектор на гр. С.- Д. на ляв Владайски колектор и реконструкция на съществуваща инфраструктура по чл. 54 от ЗУТ" и във втори абзац, след израза: "отменя одобрен инвестиционен проект от 06.02.2012 г. и РС № Б-12/06.02.2012 г. ..." се добави изразът "в частта им, касаеща реална част от ПИ с пл. № 53, кв. 4а по плана на НПЗ "Х. Д. - М.", идентичен на част от ПИ с идентификатор 68134.509.1738 по КК, за строеж на обект: "Интегриран проект за водния сектор на гр. С. - Д. на ляв Владайски колектор и реконструкция на съществуваща инфраструктура по чл. 54 от ЗУТ". В диспозитива на решението следва да се добави нов абзац, със следния текст "Отхвърля жалбата на И. П. Д. и Е. Х. Г.-М. срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-202/11.12.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР в останалата й част, касаеща строителни книжа за изграждане на обект, засягащ ПИ с пл. № 1169, пл. № 52, реални части от пл. № 1153 и пл. № 55, от кв. 4а по плана на НПЗ "Х. Д.-М.".

1. Обжалваното решение, в частта му по чл. 251, ал. 1 от ГПК, е правилно. Правилно съдът е отхвърлил искането на касатора за тълкуване на решение № 6591/30.10.2015 г., поради отсъствие на предпоставките за това. Касационният съд споделя правните изводи на решаващият съд, че решението, чието тълкуване се иска, не е неясно или двусмислено. Диспозитивът му, който се ползва със сила на присъдено нещо, е ясен и недвусмислен. От него може да се разбере какъв е смисълът и правната воля на съда по разрешения правен спор. Поради това, като е отхвърлил искането на касатора за тълкуване, съдът е постановил правилно решение, което в тази част следва да се остави в сила.

II. По частната жалба на И. П. Д.:

Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение съдът е приел, че молбата на частния жалбоподател за изменение на решението, в частта на разноските е недопустима, поради непредставен списък на разноски, съгласно чл. 80, ал. 2, вр. с ал. 1 от ГПК и тълкуването, дадено в т. 9 от ТР № 6/2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението е правилно.

В случая не се оспорва, че липсва списък на разноските, а се оспорва приложението на чл. 80, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Оспорването е неоснователно. Липсата на списък на разноските преклудира правото на страната да иска изменение на решението, в частта му за разноските, след постановяването му по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Тази забрана е уредена изрично в чл. 80, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК. На разпоредбата е дадено авторитетно тълкуване с цитираното по-горе ТР на ВКС /т. 9 от него/, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. Като го е съобразил съдът не е допуснал нарушение на закона. Като правилно обжалваното определение следва да се остави в сила.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение