Решение № 3448 от 3.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Община Златоград против Решение 220/20.09.2022 г., постановено по административно дело 147/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, с което по жалба на А. Хумчев е отменена издадена от него на 14.07.2020 г. виза за проектиране на обект : Външна стълба в УПИ IV 1732, кв. 104 по ПУП на гр. Златоград. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната виза, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което същата да се потвърди. Ответникът С. Гюнелиев чрез адвокат Ф. Гюнелиев посредством писмен отговор и становище счита касационната жалба за основателна, като излага доводи за неправилност на оспореното съдебно решение, моли за неговата отмяна и потвърждаване на визата. Ответникът М. Гюнелиев, редовно призовани, не се явява и не взема становище по спора. Ответни страни А. Хумчев и З. Хумчев се представлява от адвокат Е. Велков, който посредством писмени отговори оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за доверителя му А. Хумчев в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение, а за оказаната безплатна правна помощ на З. Хумчев - разноски по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Ответникът Ж. Хумчев, редовно призован, не се явява и не взема становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба на Главния архитект на Община Златоград, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Смолян е виза за проектиране по чл. 140 ЗУТ, с която по заявление на С. Гюнелиев и М. Гюнелиев, е разрешено да проектират Външна стълба, обслужваща основна жилищна сграда на три етажа, находяща се в УПИ IV 1732, кв. 104 по плана на гр. Златоград. Лицето, оспорило визата А. Хумчев се легитимира като собственик на съседния УПИ III 990, кв. 104, като видно от самата скица виза е, че проектираната външна стълба е разположена на вътрешната регулационна линия между двата УПИ, от което и произтича правния му интерес да я оспори съгласно чл. 131, ал.2, т. 3 ЗУТ. След приемане на относимите писмени доказателства и заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът е отменил визата, след като е приел, че е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ. Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените в него мотиви. На първо място, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 21, ал.5 ЗУТ, съгласно която свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване, е относима само към основното застрояване, а не към допълващото застрояване, както е приел съдът. Този извод произтича от смисловото съдържание на нормата, както и от чл. 23 ЗУТ, според която характерът на застрояването се определя от височината на сградите на основното застрояване и е съответно ниско, средно и високо. Такава разграничителна характеристика на допълващото застрояване не е предвидена в закона, поради което изводът на съда в конкретния случай за наличие на свързано допълващо застрояване е неправилен. Същественото в случая обаче е друго - външната стълба, предмет на визата не представлява допълващо застрояване, както са приели органът и първостепенният съд, а е издатина на сградата на основното застрояване, регламентът за която се съдържа в Глава двадесет и четвърта от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, озаглавена Издатини на сградите. В конкретния случай с процесната виза е допуснато съществено нарушение на изискването за височина и минимално разстояние на издатината, регламентирано в разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от Наредба 7 /в приложимата към момента на издаване на визата редакция преди изменението й в ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 23.11.2022 г./. Съгласно тази норма, пред вътрешните странични линии на застрояване, се допуска проектирането на входни стъпала с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен със съответната площадка, ако отстоят от вътрешната регулационна линия най-малка на 2 метра. Не е спазена както максимално допустимата височина на стълбището, така и липсва каквото и да е отстояние до страничната регулационна линия от заключението на вещото лице се установя, че височината на първото стълбищно рамо от кота 0,00 м. и височината на първата стълбищна площадка, която е допряна до страничната регулационна линия и масивната ограда е 1,48 м. Това нарушение е достатъчно и самостоятелно основание, обуславящо незаконосъобразност на визата, поради което същата правилно е отменена от съда. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на адвокат Велков за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция е основателна, като на доверителят му А. Хумчев следва да се присъдят такива в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение, а за оказаната безплатна правна помощ на З. Хумчев на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в размер не по-нисък от предвидения в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или 1250 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,