Решение № 14565 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2012 г.

Решение № 14565 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5963/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Росица Георгиева Хаджиева от гр. Пловдив срещу решение № 335 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 3367 от 2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, шестнадесети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на РУ "Социално осигуряване" - град Пловдив, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 335 от 15.02.2012 г. по адм. дело № 3367 от 2011 г. Административният съд - гр. Пловдив, шестнадесети състав, е отхвърлил жалбата на Росица Георгиева Хаджиева от гр. Пловдив срещу решение № 477 от 22.11.2011 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № О-15-000-00-00445984 от 17.10.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при РУ "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. Съдът е приел, че при ненастъпване на факта на изплащане на възнаграждение за упражнявана трудова дейност от работодателя "Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград" ЕООД, тъй като е отпаднало основанието за това поради прекратяване на трудовото правоотношение, осигуряването на жалбоподателката е прекратено по смисъла на чл. 42, ал. 2 КСО, но само с този осигурител. Наличието на трудов договор с другия осигурител изключва приложното поле на чл. 42, ал. 2 КСО поради липса на елемент от фактическия му състав и съответно налага извода, че в случая не е налице основание за изплащане на парично обезщетение по втория болничен лист. Разгледаната разпоредба се отнася до случаите, когато осигуряването на лицето е прекратено изцяло и поради това то е изгубило качеството си на осигурено лице. Направен е окончателният правен извод за неоснователност на подадената жалба. Обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Хаджиева е работила по два трудови договора: с "Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Асеновград и с "Амбулатория за специализирана извънболнична помощ - медико-дентален център Капана" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив. Трудовото правоотношение с първия работодател е било прекратено, считано от 13.06.2011 г., като до този момент лицето е било осигурено за всички осигурени социални рискове. Същото има осигурителен стаж по това правоотношение, по-голям от изискващия се с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО. На 28.06.2011 г. на Хаджиева са били издадени два болнични листа: № 0184595, серия А-2011, който е представен в РУСО - гр. Пловдив, със справка от осигурителя "Амбулатория за специализирана извънболнична помощ - медико-дентален център Капана", и № 0184596, серия А-2011 г. - със справка от осигурителя "МБАЛ - Асеновград" ЕООД. Обезщетението за временна неработоспособност е изплатено само по първия болничен лист, а относно втория органите на НОИ са постановили отказ. Последният е в противоречие със закона по следните съображения: Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 КСО определя, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Според чл. 16, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват като сбор от доходите по ал. 1. Член 16, ал. 4 от същата наредба изрично сочи, че паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията. След като осигурителният доход включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност, то важно е съответното плащане да представлява отплата за труд или прираст (доход) в патримониума на осигуреното лице от трудова дейност, за да бъде включено в осигурителния доход, от който се изчисляват осигурителните вноски. Според чл. 6, ал. 3 КСО размерът на осигурителните вноски в ДОО в установените в ал. 1 проценти се определя като част от осигурителния доход на осигурените лица. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност. Последната е настъпила в рамките на тридесетдневния срок след прекратяването на трудовото правоотношение с "Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград" ЕООД, който се изисква от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 КСО, и болничният лист е за десет дни, т. е. не е за повече от 75 календарни дни. За този период лицето не е получавало пенсия или обезщетение за оставане без работа, в каквато връзка разглежданият текст не допуска изплащане на обезщетение за временна неработоспособност. Съгласно чл. 42, ал. 2 КСО, когато временната неработоспособност поради общо заболяване е настъпила до тридесет дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но не за повече от 75 календарни дни. Като изхожда от основните идеи за заплащане на осигурителни вноски за времето, което се признава за осигурителен стаж, и че осигурителното правоотношение се прекратява със загубването на качеството на осигурен от осигуреното лице, чл. 42, ал. 2 КСО изрично предвижда изключение. То се прилага при следните предпоставки: осигуреното лице да е изпаднало в състояние на временна неработоспособност; състоянието на временна неработоспособност да е настъпило до тридесет дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването. В този текст, както и в тези на чл. 42, ал. 3 и чл. 52 КСО, законодателят урежда хипотези, при които някои благоприятни последици от съществувалото в миналото осигурително правоотношение за осигурения работник или служител продължават, "надживяват" неговите трудово и осигурително правоотношения. В чл. 42, ал. 2 КСО никъде не е казано, че изключението се отнася само до случаите, когато осигуряването на лицето е прекратено изцяло. Такова стеснително тълкуване на правната норма не намира опора в съдържанието й, тълкувано във връзка с цитираните по-горе разпоредби на КСО и на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване. След като Хаджиева е била осигурено лице за всички осигурени социални рискове по трудовия договор с "Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград" ЕООД до 12.06.2011 г., осигурителните вноски до тази дата са изплатени от работодателя осигурител и временната неработоспособност е настъпила преди изтичането на тридесетдневния срок, то на нея се дължи обезщетение за временна неработоспособност и по осигурителното правоотношение, възникнало във връзка с този трудов договор. Последното е самостоятелно и независимо, както е отделно и независимо и осигурителното правоотношение, възникнало във връзка с трудовото правоотношение с "Амбулатория за специализирана извънболнична помощ - медико-дентален център Капана". Това е така, защото правното качество "осигурено лице" е вторично правно качество, което се придобива въз основа на друго основно правно качество, което го обуславя. То може да бъде различно, като общото между тези правни качества е, че всички те са свързани с полагането на личен труд. В случая с Хаджиева тя е полагала труд като лекар и в "Многопрофилна болница за активно лечение - Асеновград" ЕООД до 12.06.2011 г. В противен случай се обезсмислят фактите, че преди настъпването на осигурителния риск лицето е работило по два трудови договора и за него са внасяни осигурителни вноски по всеки един от тях. Стигайки до различни правни изводи, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо обжалваното решение се отменя и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, вместо него се постановява ново решение по съществото на спора, с което административният акт се отменя. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,