Решение № 9159 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2015 г.

Решение № 9159 от 25.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9764/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. Р., чрез процесуалния си представител, адв. С. срещу решение № 509 от 31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 280/2015 г. на Административен съд - П.. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди исканото обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., в представен по делото отговор-възражение, чрез процесуалния си представител юрк. Д., изразява становище, че обжалваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано, като моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на Административен съд - П.. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - П., е бил сезиран с искова молба от С. Г. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в релевантния период в затвора в гр. П., насочена срещу ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразно наложено му наказание със заповед № 280/11.06.2010 г. за срок от 14 денонощия в изолирана килия, като същата е била отменена по ч. н. д. № 1302/2010 г. на Районен съд - П.. С това незаконосъобразно наказание на касационния жалбоподател са му били причинени неимуществени вреди изразяващи се в обида, възмущение, огорчение и притеснение от това, че е изтърпял неоснователно наказание в килия която е била без стъкла, без вода и санитарен възел. Тези действия на затворническата администрация са довели до унижаване на човешкото достойнство на касатора. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения по направените в исковата молба твърдения. Административният съд е мотивирал становището си за неоснователност на исковата претенция, като е приел, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на ГДИН. Изложени са подробни мотиви, че не е доказано от страна на Руков, причиняването на неимуществени вреди от страна на затворническата администрация, вследствие отменената по ч. н. д. № 1302/2010 г. на Районен съд - П., заповед № 280/11.06.2010 г., с която същият е бил наказан с изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия. Съдът е направил извод, въз основа на справка представена от началника на Затвора в гр. П. за многократни наказания на Руков, като е приел, че същият не е проявявал достатъчна дисциплинираност в процеса на изтърпяване на наложеното му наказание - лишаване от свобода, като е заключил, че 4-те дни, които е изтърпял в наказателната килия от общо 14, не би могло да му причини неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е приел, позовавайки се на показанията на разпитаните по делото свидетели, че не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в поставянето на касатора в тежки, мизерни, непоносими, нечовешки и унизителни битови условия, като в помещенията където е бил настаняван Руков е имало течаща вода и тоалетна, а когато в помещението е нямало санитарен възел, касационният жалбоподател е можел да ползва тоалетна, като уведоми за това дежурния полицай. С оглед на тези правни изводи, административния съд е отхвърлил предявения от С. Г. Р. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковите претенции, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай не са доказани предпоставките от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновано на представените доказателства съдът е приел, че липсват незаконосъобразни действия извършени от служителите от Затвора в гр. П.. Събраните в хода на съдебния процес доказателства, по безспорен начин опровергават изложените от касатора твърдения за незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация. Решаващият съд обосновано е приел, че в случая не са налице незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в поставянето на Р. в тежки, мизерни, непоносими, нечовешки унизителни битови условия. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на административния съд, че касаторът не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от С. Р. иск. Решението на Административен съд - П., е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,