Решение № 68 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 812/2020 г.

Решение № 68 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 812/2020 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Камелия Маринова Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба, постъпила във Върховния касационен съд на Република България с вх. № 1185 от 11.02.2021 г. и вх. № 1208 от 12.02.2021, подадена от адв. С. М. в качеството й на процесуален представител на М. А. А. и С. А. А., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 126 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 812 по описа на 2020 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение относно правата в съсобствеността на допуснатия до делба недвижим имот. Искането е обосновано с твърдението, че касационният съд не е отменил въззивното решение в частта, с която въззивният съд е присъдил, че половината от имота се притежава от наследниците на С. А. А., но е допуснал очевидна фактическа грешка при определяне на квотите на съделителите и изваждане на квотата на Д. Н. от общото /цяло имущество/, вместо от 1/2 ид. ч. от него, която е собственост по наследство на наследниците на единия родител на Н., праводател на Ж. и С., тъй като Д. Н. му е сестра и наследява именно тази 1/2 ид. ч., припадаща се на техния родител, наследник на общия наследодател Н. П., а следователно квотата на Д. Н. не следва да засяга квотите на съделителите – наследници на С. Н. А.. Д. К. Н., чрез особения си представител адвокат И. Р., заявява становище, по отношение на нейните права – 1/9, равняващи се на 13200/118800 ид. ч. не е допусната грешка. Ж. Н. С. -Б. и С. Н. С., чрез пълномощника си адвокат С. Л., оспорват искането, тъй като няма разминаване между формираната воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. И. С. В., чрез пълномощника си адвокат Ю. Д., оспорва молбата, тъй като ВКС правилно е изчислил запазената част от наследството на М. А. А. и С. А. А. и съответно квотите им в съсобствеността. Искането на М. А. А. и С. А. А. относно начина, по който следва да се отстрани допуснатата очевидна фактическа грешка, е неоснователно. С касационното решение е отменено изцяло въззивното решение по искането за възстановяване на запазена част от наследство и по иска за делба /а не както неправилно твърдят молителите, че въззивното решение не е отменено в частта, с която на наследниците на С. Н. А. са признати права от 1/2 ид. ч. / и при постановяване на новото решение на тези съделители са определени права от по 11 395.73/118 800 ид. ч., като в мотивите са изложени следните съображения: с нотариален акт от 1993 г. е удостоверено правото на собственост по силата на ЗВСНМРСА на наследници на Н. А. П., а именно С. Н. А., наследници на И. Н. А. и наследниците на С. Н. А., /т. е. всяко от колената е наследило 1/3 ид. ч. /, а с нотариален акт от 2005 г. за собственици на основание давностно владение са признати само наследниците на С. Н. А. на 1/2 ид. ч. /а именно А. Х. А. – 1/6 ид. ч., И. С. В. – 1/6 ид. ч. и А. С. А. – 1/6 ид. ч. / и Н. К. С. /един от наследниците на И. А. / на 1/2 /3/6 ид. ч. /. Преценявайки дали тези наследници са придобили по давност правата на останалите сънаследници, ВКС е приел, че спрямо Д. Н. не е демонстрирано завладяването, поради което тя се легитимира като собственик на 1/9 /3/27 ид. ч., а правата на останалите сънаследници са придобити по давност от Н. С. от една страна и А. А., И. В. и А. А. при условията на съвладение. Поради това е направил извод, че към 2005 г. Н. С. се е легитимирал като собственик на 4/9/12/27 ид. ч., А. А., И. В. и А. А. на по 4/27 ид. ч. всеки, съответно договорът от 2011 г., с който Н. С. е дарил правата си на дъщерите си, е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 12/27 ид. ч., поради което Ж. С. -Б. и С. С. се легитимират като собственици на по 6/27 ид. ч. всяка, а договорът от 2011 г., с който А. А. е дарила правата си на дъщеря си И. В., е произвел вещно-прехвърлителен ефект за 4/27 ид. ч. Затова и съдът е преценявал дали дарението на 4/27 ид. ч. от имота, извършено от А. А. в полза на И. В. е накърнило запазената част на М. А. и С. А. като наследници на А. А. и е приел, че дарението на 4/27 ид. ч. на стойност 17600 лв. следва да бъде намалено с по 2595.73 лв., необходими за възстановяване на запазената част на всеки. ВКС е мотивирал, че с изхода на спора по чл. 30 ЗН правата в съсобствеността следва да бъдат определени с оглед стойността на делбения имот от 118 800 лв. Следователно формираната воля на съда е, че към момента на възстановяване на собствеността всяко от колената на наследниците на Н. П. е придобило по наследство 1/3 ид. ч. /3/9 ид. ч. /, а разликата до 4/9 ид. ч. за коляното на С. А. и до 4/9 ид. ч. за Н. П. е придобита при условията на съвладение, съответно осъществяваното съвладение от А. А., И. В., А. А. и Н. С. върху правата на Д. Н. не е довело до придобиването по давност на правата й от 1/9 ид. ч. и именно тази воля е отразена в диспозитива на решението. Съдът не е формирал воля, че само Н. С. е владял правата Д. Н., поради което липсва твърдяната от М. А. и С. А. очевидна фактическа грешка чрез определяне правата на наследниците на С. Н. А. /а именно И. С. В., М. А. А. и С. А. А. / върху 4/9 ид. ч. вместо върху 1/2 ид. ч. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационното решение действително е допусната очевидна фактическа грешка при определяне на квотите в съсобствеността, доколкото сборът от числителите е 136 400, т. е. е по-голям от знаменателя от 118 880. Очевидната фактическа грешка съставлява грешка в пресмятането при определяне квотата на И. С. В.. В решението е прието, че тази съделителка се легитимира като собственик с констативния нотариален акт от 2005 г. на 4/27 ид. ч. и е получила по дарение от А. Х. А. 4/27 ид. ч. на стойност 17 600 лв., като след намаляване на дарението на тези 4/27 ид. ч. със сумата 5191.47 лв. И. В. се легитимира като собственик на 47 608.53.11.8800 ид. ч. /от които 35200/118800 ид. ч., равни на 4/27 ид. ч., са придобити по наследство и давност, а 12 408.53.11.8800 ид. ч. по дарение от А. А. и след възстановяване на запазената част по искането на С. А. и М. А.. Стойността на 4/27 ид. ч. е 17 600 лв., а не 35 200 лв. или И. В. е придобила 17600/118 800 ид. ч., равни на 4/27 ид. ч. по наследство и давност и 12 408.54/118 800 ид. ч. по дарение или общо 30 008.54/118 800 ид. ч. Следователно следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на решението правата на И. С. В. в съсобствеността вместо 47608.53/118 800 ид. ч. се четат 30 008.54/118 800 ид. ч. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение