Решение № 145 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2016 г.

Решение № 145 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4995/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Х. Ц. срещу решение № 66 от 02.03.2016 г., постановено от Административен съд В., II състав по адм. д. № 520/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт и постановяване на акт, с който да бъде разпоредено изплащане на заявената субсидия. Прави искане за присъждане на сторени в производството разноски. По тази касационна жалба е постъпило становище от юрк. Петрова, упълномощен представител на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което са изложени доводи за неоснователност на жалбата и е направено искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски, направени в касационното производство. Постъпила е и частна жалба срещу определение от 25.03.2016 г., с което съдът на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК е изменил постановеното решение в частта за разноските, като осъдил оспорващата страна Ц. Ц. да заплати на ответника ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 500 лв. С частната жалба се излагат доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност на обжалваното определение. Прави искане за обезсилване на определението и алтернативно за отмяна. Във връзка с частната жалба е депозирано становище на ответника заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което се излагат доводи за неоснователност. Прави искане обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Предлага обжалваните решение и определение като правилни да бъдат оставени в сила. По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-060-6500/3775 от 28.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. С оспореното уведомително писмо по заявените схеми - СЕПП, СПП, НР1 и НР2 са оторизирани суми в размер на 0 лева и са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 8579,84 лв. Съдът е потвърдил оспореното уведомително писмо. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема, че фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт се съдържат в таблиците, отразяващи констатациите при извършената административна проверка и проверка на място. Съдът приема, че таблиците отразяват установената площ за всеки един от парцелите, която е недопустима за подпомагане, като тези констатации се потвърждават от приложените по преписката писмени доказателства. Словесното пояснение за всяка една от колоните на таблиците съдържа правното основание за постановени отказ. По тези доводи съдът приема, че оспореното уведомително писмо отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът приема, че при постановяване на оспореното уведомително писмо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Във връзка с извършената проверка на място жалбоподателят е търсен, включително и със съдействието на ОСЗ М. и след като не е бил намерен, проверката е извършена в негово отсъствие, но след съставяне на констативния протокол същият е връчен на бенефициента и му е дадена възможност за възражение, каквото не е постъпило. По тези доводи съдът е приел, че на жалбоподателя е дадена възможност да участва в административното производство. Съдът е приел, че оспорения акт е материално законосъобразен. В производството е установено, че при стартиралата административна проверка са установени двойно заявени площи като на жалбоподателя е дадена възможност да представи документи, установяващи право на собственост или ползване. От тринадесетте парцела, за които е установено двойно заявяване, жалбоподателят е отказал подпомагане на 12 парцела и е потвърдил за подпомагане само един парцел, за който е представил и доказателства за ползване. При тези доказателства и съобразявайки заключението на приета СТЕ, съдът приема, че установеното двойно заявяване не е отстранено в полза на жалбоподателя, поради което тези площи са недопустими за подпомагане. На следващо място съдът приема, че констатациите от извършената проверка на място не са оборени от жалбоподателя, поради което установеното при тази проверка състояние на заявените парцели е намерило правилно отражение в оспореното уведомително писмо. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи. Изслушаното по делото заключение на СТЕ потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по заявените схеми. По заявлението за подпомагане е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. В разпоредбата изрично е записано, че Разплащателната агенция съпоставя данните от заявленията с данните от регистрите, като резултатите от тях се отразяват в уведомителното писмо. Резултатите от административната проверка са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено включително след проверка в Министерство на земеделието и храните и съхранявания там графичен и снимков материал относно допустимия слой, и в СИЗП при ДФЗ, поради което и с оглед останалите данни по делото правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съд не е съобразил, че уведомителното писмо не съдържа посочване на фактическите основания, по които е издадено. Атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт съдържа фактическите и правни основания, по които е постановен, поради което не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, сочат площите, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, като ведно с данните от административната преписка отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Още повече, че установеното от фактическа страна, в т. ч. и приобщеното заключение на СТЕ, сочи наличието на всички посочени от органа, фактически основания за постановения отказ. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът правилно е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил наличие на посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт, в т. ч. заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Представен е контролен лист за извършена проверка на място, в който са отразени констатации от извършената проверка и установеното състояние на заявените за подпомагане парцели. Представеният контролен лист съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила до оборването на констатациите при условията на пълно обратно доказване в открито производство по чл. 193 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Контролният лист от извършената проверка на място е съставен от длъжностно лице, в кръга на предоставените му по закон правомощия и не може да бъде класифициран като частен документ, както твърди касационния жалбоподател. В случая жалбоподателят не е оборил тези констатации, поради което за отразените като недопустими площи в резултат на извършена проверка на място не е доказано, че са били допустими за подпомагане за референтната година. Във връзка с възраженията на касационния жалбоподател следва да се отбележи, че и в хода на административното производство му е дадена възможност да изрази становище и подаде възражение по отношение на констатациите при извършената проверка на място, но това не е било сторено от него. Освен всичко друго следва да се подчертае, че при извършване на проверката на място са направени цветни снимки на проверените парцели, отразяващи състоянието им към момента на проверката. При всички тези доказателства правилно съдът е преценил, че свидетелските показания не оборват констатациите от извършената проверка на място. Административният орган е представил и доказателства относно отстраняване на установено двойно заявяване, което не е разрешено в полза на жалбоподателя. Наред с горното, оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели. В тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане, са неправилно определени като такива, в това число и като поиска назначаване на допълнителна или повторна експертиза. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Изводите на решаващия съд са обосновани и съответни на приложимия материален закон. По частната жалба. Частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на частната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С определение, постановено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е изменил решението, постановено по същество на спора, като е увеличил определения размер на юрисконсултското възнаграждение, съобразно предвидения минимум в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С решението съдът е присъдил разноски по делото в размер на 350 лв - 200 лв внесен депозит за изготвената съдебно-техническа експертиза и 150 лв юрисконсултско възнаграждение. С искане, подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ответника е поискал съдът да допълни решението, като присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 7, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. По това искане е постановено обжалваното определение, като съдът е изменил решението в частта за разноските и е определил юрисконсултско възнаграждение в предвидения минимален размер 300 лв. Обжалваното определение е недопустимо. При постановяване на решението по същество на спора, съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Този размер е под нормативно предвидения минимум. С оглед предмета на правния спор и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 във вр. § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на юрисконсултското възнаграждение е 300 лв. Искането по което е постановено обжалваното определение, въпреки, че е формулирано като искане за допълване на съдебното решение, по своята същност е искане за изменение и в този смисъл е постановен диспозитива на определението. За производството по делото са претендирани разноски внесен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. В последното заседание страната не е представила списък на разноските. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо. При това положение и съобразно т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС, постановено по т. д. № 6/2012г на ОСГТК, произнасянето на съда по искане за изменение на решението в частта за разноските не е било допустимо. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, обжалваното определение е недопустимо като постановено по недопустимо искане, поради което следва да бъде обезсилено, а искането от 09.03.202016 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото по предявените касационна жалба и частна жалба на страните не се дължи възстановяване на направени за производството разноски. По тези доводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение