Решение № 4536 от 28.4.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие срещу решение 424/24.06.2022 г. постановено по адм.д.1145 по описа на Административен съд гр. Хасково за 2021 г., с което по жалба на ЕТ Шанс-Г. Димитрова е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ изх. 02-260-2600/8784#4 от 08.10.2021 г. При обжалването се поддържа, че постановеното съдебно решение е неправилно, необосновано и следва да бъде отменено. Възразява се срещу приетото от АС гр.Хасково, че оспореният акт не отговаря на необходимото съдържание по чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити и е издаден при съществено нарушение на административно производствените правила. При издаване на АУПДВ, административния орган е изпълнил задължението си по чл.26 от АПК и е уведомил адресата на акта за започване на административно производство, като му е предоставил възможност да вземе участие в него и да представи доказателства, както и подаде възражения относно констатациите на длъжностните лица. Касаторът сочи, че в изпълнение на задължението си по чл.35 АПК, административният орган е изяснил относимите факти и обстоятелства от значение за случая. В акта са описани доказателствата, въз основа на които е издаден, анализирани са във връзка с приложимите правни норми и е обоснован крайният извод защо заявените площи не подлежат на подпомагане. Жалбоподателят е бил запознат с констатациите от проверките и съдържанието на АУПДВ в последствие. Съставеният от длъжностните лица контролен лист представлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с присъщата си формална и материална доказателствена сила, за фактите и обстоятелствата отразени в него. Съдът не се е съобразил с това обстоятелство. Едва след получаването на уведомително писмо 02-260-2600/8784 от 21.05.2021 г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ, бенефициерът е упражнил правото си да подаде възражение срещу уведомителното писмо за извършените проверки. Писмото е депозирано почти една година след проверката с вх.02-260-2600/8784 от 10.06.2021 г. В него се оспорват направените констатации при извършената проверка през месец август 2020 г., но липсват приложени доказателства във връзка с издаването на АУПДВ, както и възражения в този смисъл. В проведеното от жалбоподателя доказване не се установи от парцелите визирани като недопустими за подпомагане да се реализира продукция. Приложените фактури са общо съставени и продукцията, която е посочена не може да бъде обвързана с процесните парцели. Декларираната продукция е добита от останалата обработваема площ на земеделския производител. Като не е анализирал изчерпателно и в пълнота фактическите и правни основания, на които е издаден оспорения пред него АУПДВ, съдът е формирал неправилно крайните си изводи. Моли, решението да бъде отменено, като бъде отхвърлена подадената от земеделския производител жалба срещу АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност. Ответникът ЕТ Шанс Г. Димитрова оспорва подадената касационна жаба, намира постановеното решение за правилно и законосъобразно. Неправилно в АУПДВ е посочено, че се касае за недължимо платена сума по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/. В хода на извършените проверки и в административното производство са направени взаимоизключващи се констатации. В хода на производството по издаване на АУПДВ, изобщо не са обсъдени и съобразени възраженията на бенефициера. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно, а в полза на едноличния търговец да бъдат присъдени разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и неоснователна. Правилна е преценката на АС гр.Хасково, че при издаване на АУПДВ не са посочени всички фактически и правни основания и са допуснати съществени нарушения на административно производство по чл.35 и чл.36 АПК. Не се установяват касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение , като съобрази твърденията на страните, приложените по делото доказателства и извърши преценка на същите съобразно задълженията си по чл.218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в предвидения срок по чл.211, ал.1 АПК и срещу акт, който подлежи на инстанционенн контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Хасково е бил АУПДВ с изх.02-260-2600/8784#4 от 08.10.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директора на ДФЗ, с който е установена недължимо платена сума по отношение на ЕТ Шанс Г. Димитрова в размер на 10 440.30 лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 26/270520/00731 и същата е определена за възстановяване. На 03.06.2021 г. от Г. Димитрова е получено уведомително писмо с изх. 01-262-2600/8784 от 21.05.2021 г. по чл.26 АПК, за откриване на производството по издаване на АУПДВ за сумата от 10 440.30 лв. по СЗ МЗДП. В хода на производството пред административния орган са подадени възражения с вх. 02-260-2600/8784#3 ОТ 10.06.2021 г. Мотивите на АУПДВ препращат към изготвен доклад по повод извършена техническа проверка на парцелите, с които се кандидатства за подпомагане за периода 04.08.2020 г. - 05.08.2020 г. При проверката е установено, че конкретно посочени парцели са допустими за подпомагане по мерките, за които е кандидатствано, освен тези по СЗ МЗДП. Допълнително в АУПДВ е посочено, че при проверка по документи са констатирани несъответствия, което е отразено в доклад връчен на едноличния търговец. Констатираните несъответствия не са описани в АУПДВ, а се препраща към изготвения доклада от 10.08.2020 г., който е връчен на земеделския производител с уведомително писмо изх.01-362-6500/328 от 10.08.2020 г. получено на 12.08.2020 г., като срещу него не е подадено възражение. Като мотиви в акта е посочено, че при извършените преди изплащането на сумите проверки е допуснат технически пропуск, като са приети за подпомагане недопустими парцели. Посочените в таблица 1 от АУПДВ парцели са били изначално недопустими за подпомагане, но това не е съобразено при определяне на плащането. При издаване на процесния АУПДВ не са възприети възраженията на земеделския производител, като според органа те не са направени след връчване на изготвения доклад от теренните проверки, а много по-късно едва при издаване на АУПДВ. Съдът е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но не отговоря на чл.59, ал.2, т.4 АПК, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити. Посоченото основание за издаване на АУПДВ е чл.31а, ал.3 Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /по-долу за краткост Наредба 3/17.02.2015 г./. Мотивите на АУПДВ препращат към доклада за проверка на място. В този доклад е посочена една и съща констатация за трите процесни парцела: към момента на ПнМ парцелът е засят със заявената култура, но няма необходимата гъстота. Не са спазени необходимите агротехнически мероприятия за получаване на минималният изискуем добив.. Тези мотиви не са възприети от съда като достатъчни, за да се направи извод какви са конкретните причини за определяне на площите за недопустими за подпомагане. Не е описано в мотивите на акта каква следва да е гъстотата на посева, не са визирани никакви изисквания или общоприети стандарти в това отношение. Не е ясно кои агротехнически мероприятия не са спазени и какви са били техническите пропуски, които са довели до последваща корекция на допустимите за подпомагане парцели. Направения извод от първоинстанционният съд е, че АУПДВ не е надлежно мотивиран. Не са изяснени фактите и обстоятелствата по случая преди издаване на акта, поради което са нарушени изискванията по чл.35 и чл.36 АПК. Доказателства за неизпълнение от ЕТ на конкретни агротехнически мероприятия не са налице, поради което неправилно е прието наличие на нарушения, обосноваващи издаването на АУПДВ. Въз основа на горните мотиви процесният АУПДВ е отменен, като е прието, че е незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При извършената проверка на съдебния акт от настоящата инстанция не се установиха пороци, които да съставляват отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Съдът е изяснил фактическата обстановка относима към спорния по делото въпрос - подлежат ли на подпомагане описаните в АУПДВ парцели, обсъдил е доказателствата във връзка с приложимите норми на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и Наредба 3/17.02.2015 г., като при правилното им тълкуване, във връзка с доказателствата по делото е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Споделят се мотивите на АС гр. Хасково за издаване на АУПДВ в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 АПК. Не са спазени изискванията за посочване на фактически и правни основания послужили за издаването му. В АУПДВ са посочени като правни основания нормите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и на чл. 27, §1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 908/2014 на Комисията. Цитираните разпоредби са относими към задължението на Държавен фонд Земеделие - Разплащателната агенция /ДФЗ РА/ да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, както и редът и начинът за събиране на вземанията чрез издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по предвиден от закона ред. Конкретното правно основание, което обосновава действията на административния орган във връзка с АУПДВ е чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. В разпоредбата е предвидено, че при извършване на проверките по ал. 2, както и по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. Правилно е констатирано от АС гр. Хасково, че макар разпоредбата да е посочена в АУПДВ не е конкретизиран предмета на извършения контрол. Неоснователно касаторът поддържа, че в издадения административен акт е обосновано защо заявените площи не подлежат на подпомагане. В случая, нито в акта за установяване на публично държавно вземане, нито в останалите документи по преписката се съдържат мотиви за това, какво е основанието да се приеме, че декларираните площи са недопустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци. От съдържанието на АУПДВ, основанията за недопустимост не са посочени нито в доклада за проверка на площи, нито в писмото от 10.08.2020 г., съдържащо единствено общи положения относно начина на извършване на проверките за допустимост. Писмото на което се позовава административния орган е идентично по съдържание с уведомително писмо изх.01-262-6500/100 от 29.06.2020 г., като формално сочи начините на извършване на проверките и задълженията на бенефициера. Вярно е, че в писмото се съдържа препращане към доклад от 05.08.2020 г., но и в него не се уточнява какво задължение не е изпълнено от земеделския производител. Вписването в доклада и то преди започване на производството по издаване на АУПДВ към момента на ПнМ парцелът е засят със заявената култура, но няма необходимата гъстота. Не са спазени необходимите агротехнически мероприятия за получаване на минималният изискуем добив. не е достатъчно, за да обоснове промяна във волята на административния орган относно одобреното подпомагане. Противно на твърдението на кастора, настоящият състав приема, че АС гр. Хасково не е пренебрегнал доказателствената сила на официални документи, а напротив те са обсъдени /контролни листове, доклад, уведомителни писма и т.н./, но в тях не са посочени конкретно и ясно мотиви обосноваващи издаването на АУПДВ. Обвързващата доказателствена сила на официалните документи може следва да бъде съобразена когато те имат необходимото съдържание и могат да послужат като мотиви към издадения акт. В конкретния случай уведомителните писма, макар и обемни по съдържание са бланкетни, а в доклада не е посочено какво агротехническо изискване или мероприятие не е изпълнено от ЕТ. В акта административния орган се позовава и на "технически пропуск" в отразяване на резултата от допълнителния контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели при извършване на калкулацията, допуснат поради "техническа причина", което е наложило "преразглеждане" на заявлението. Сочената причина не е описана. Не е посочена и нормативна уредба, която да дава възможност за "преразглеждане" на заявлението, както и фактите които налагат това преразглеждане. В този смисъл, определената за възстановяване сума в акта без обосновка и данни за реализирана продукция от бенефициера не позволяват да се извърши проверка относно законосъобразността на предпоставките, които налагат възстановяване на сумата от 10440.30 лв. от ЕТ Шанс - Г. Димитрова. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение, с което е отменен АУПДВ е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора, основателно е направеното искане от ответника за присъждане на разноски за касационното производство. По делото обаче не са представени доказателства за размера на сторените разноски пред касационната инстанция и плащането им. Не е приложен и списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да се присъждат. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на осмо отделение