Решение № 10703 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11599/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни, чрез юрк. Б. Иванова, против решение 20026 от 15.10.2024 г., постановено по адм. дело 5760/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която по жалба на Висшия адвокатски съвет е отменена т. 4 от Решение ППН-01-604/13.05.2024 г. на Комисията за защита на личните данни. Касационният жалбоподател - Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), оспорва съдебното решение с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съображения в подкрепа на доводите са развити в касационната жалба и писмени бележки. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество на спора. Не претендира разноски. Ответната страна - Висшият адвокатски съвет (ВАдвС), чрез адв. А. Кашъмов, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито заседание. Не претендира разноски. Ответната страна - Р. И. А., в писмен отговор и в открито заседание подкрепя подадената касационна жалба, като счита оспореното съдебно решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска касационната жалба да се уважи като съдебно решение се отмени в оспорената част. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Висшия адвокатски съвет против т. 1 и т. 4 от Решение ППН-01-604/13.05.2024 г. на КЗЛД, с което жалбата на Р. И. А. срещу ВАдвС е приета за основателна за нарушение на чл. 25 ж, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и чл. 5, § 1, букви а , в и е от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламент (ЕС) 2016/679), и на основание чл. 58, § 2, буква и , вр. чл. 83, § 5, бука а , вр. чл. 5, § 1, букви а , в и в от Регламент (ЕС) 2016/679 на ВАдвС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че производството по оспорения административен акт е образувано по жалба на адв. Р. А. до КЗЛД с твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от страна на ВАдвС, в качеството му на администратор на лични данни, изразяващо се в разпространението на единния граждански номер (ЕГН) ѝ посредством публикация от 12.07.2023 г. на искането на адв. Р. А. до Конституционни съд на официалната интернет страница на ВАдвС. На 14.07.2023 г. след сезиране ЕГН на адв. А. е заличен от публикацията. С решението си КЗЛД приема, че е налице нарушение само по отношение на публикуването на единния граждански номер на лицето, доколкото останалите данни, съдържащи се в искането не представляват лични данни (служебен адрес) или са общодостъпни данни, които не попадат под защитата на Регламент (ЕС) 2016/679 (име, адрес на кантора и телефон). Административният орган е приел, че липсва законово основание да бъде публикувано искането заедно с ЕГН, следователно обработването на личните данни е извършено в нарушение на принципите на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност, поради което е определил установеното нарушение с правно основание чл. 25ж, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 5, § 1, букви а , в и е от Регламент (ЕС) 2016/679. Установена е липсата на разписани специални правила, съгласно които ВАдвС публикува информация, съдържаща лични данни. КЗЛД е изключила добросъвестността при обработването на лични данни от страна на администратора, тъй като публикуването не е автоматизиран процес, а е резултат на човешка дейност, която предполага извършване на преценка по отношение на заличаването на лични данни от длъжностното лице по защита на личните данни. Административният орган е приел, че засегнатите субекти са повече от един, а степента на отговорност е относително висока с оглед на вида и обема на неправомерно публикуваните лични данни. Отговорността на администратора е обективна, като за смекчаващо обстоятелство е прието преустановяването на нарушението по отношение на жалбоподателката, а за отегчаващо - непредприетите действия по преустановяване на нарушението по отношение на останалите лица, чиито лични данни са разпространени. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта. Съдът е приел също така, че е налице визираното нарушение на чл. 25ж от ЗЗЛД, извършено от администратора на лични данни ВАдвС спрямо Р. А.. Но е направил извод, че предприетата мярка с налагане на имуществена санкция е незаконосъобразна и прекомерна, тъй като мотивите на КЗЛД за налагането на тази мярка са абстрактни и неясни, доколкото административният орган в т. 2 от решението на основание чл. 58, §2, б. г от Регламент 2016/679 е наложил мярка на ВАдвС да приведе правилата за защита на личните данни в съответствие с разпоредбите на регламента, като се въведат ясни и конкретни задължения на длъжностното лице по защита на данните във връзка с дейностите по обработване на лични данни при публикуване на информация на официалната интернет страница на администратора. При така установеното от правна и фактическа страна административният съд е приел подадената първоинстанционната жалба за частично основателна и е отменил т. 4 от Решение ППН-01-604/13.05.2024 г. на КЗЛД, с която на чл. 58, § 2, буква и , вр. чл. 83, § 5, бука а , вр. чл. 5, § 1, букви а , в и в от Регламент (ЕС) 2016/679 на ВАдсС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. При вярно установена фактическа обстановка във връзка с издаването на оспорения административен акт и след подробен анализ и съобразяване с приложимата правна уредба, първоинстанционният съд обосновано е приел, че предприетата мярка с налагане на имуществена санкция е незаконосъобразна и прекомерна. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, поради отмяната на т. 4 от Решение ППН-01-04/13.05.2024г. на КЗЛД, с която на администратора е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Правилни и съответни на закона са изводите на решаващия съд относно бланкетно изложените мотиви и прекомерния размер на санкцията за конкретното нарушение от ВАДвС на правилата, свързани с обработване на личните данни на адв. А.. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,