Решение № 13698 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2016 г.

Решение № 13698 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - П., чрез процесуалния представител, против Решение № 717/07.12.2015 г, по адм. д. № 640/2015 г. по описа на Административен съд - П., с молба за отмяната му, като неправилно. О. Ф. А. Д., С. Р. Д. и В. Р. Д. поддържат становище за неоснователност на касационната жалба и молят оспореното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. О. П. П. Станев, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустимата, като подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Ф. А. Д., С. Р. Д. и В. Р. Д., Административен съд - П. е отменил като незаконосъобразна Заповед № 18-5733/23.07.2015 г. на началника на СГКК - П., с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ началникът на СГКК - П. е одобрил изменение в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, като са направени следните промени: нанесени са нови обекти в КККР - поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 56277.503.973, с площ 184 кв. м., при начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10м)", собственост на Ф. А. Д. и ПИ с идентификатор 56277.503.974, с площ 119 кв. м., при начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10м)", собственост на П. П. С.; заличен е обект от КККР - ПИ с идентификатор 56277.503.277, с площ 303 кв. м., при начин на трайно ползване "ниско застрояване (до 10м)", собственост на Ф. А. Д.; променени са идентификаторите на сградите в съответствие с идентификаторите на поземлените имоти. За да постанови този правен резултат, съдът, след обсъждане доказателствата по делото в съвкупност и с доводите на страните, е приел, че за казусът е приложим чл. 53а, т. 1 ЗКИР, при което обжалваната заповед, с която компетентният административен орган е одобрил изменението в КККР на основание чл. 54, ал. 4 вр. с ал. 2 ЗКИР, е определил като незаконосъобразна. Решението е правилно, постановено в отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Релевантните относно спора факти са безспорно установени. Със заявлението, поставило начало на административната преписка, е поискано изменение в КККР, чрез нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта по отношение на поземлен имот с идентификатор 56277.503.277. Претенцията е заявена на основание Решение № 370/28.05.2014 г. по гр. д. № 1043/2013 г. по описа на Районен съд - П., в сила от 28.10.2014 г. Като правно основание за одобреното с процесната заповед изменение са посочени нормите на чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, съгласно които КККР се изменят при установяване на непълнота или грешка, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено Решение № 370/28.05.2014 г. по гр. д. № 1043/2013 г. на Районен съд - П. Налице е съществено противоречие между фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Според нормата на чл. 53а ал. 1, т. 1 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед, при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Ето защо решаващият правен извод за нарушение на материалния закон, респ. чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, се явява обоснован и в съответствие със закона. Касационните доводи за отмяна на така постановеното решение са неоснователни. Тези доводи са мотивирани с наличието на достатъчно фактически основания за издаване на процесната заповед по чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, въпреки че същите не са обективирани в акта. Съдът следва да извърши проверка за законосъобразност на акта с оглед фактическите и правни основания за издаването му, но същият не може да замени посоченото от административния орган правно основание за постановяването му. Следователно налице е противоречие на фактическото и правно основание за издаване на заповедта, което води до нейната незаконосъобразност. Доводите на касатора, изложени срещу заключението на вещото лице не следва да се разглеждат, тъй като експертизата не е оспорена в срок и е приета по делото като правилна. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат, своевременно направените искания от ответниците по касационната жалба за присъждане на разноски, предвид липсата на възражения за прекомерност от касатора, следва да бъдат уважени в размера, доказан с представените договор за правна защита и съдействие и фактура, както следва: на Ф. А. Д., С. Р. Д. и В. Р. Д. в размер на 720 лева. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение