Решение № 1925 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране чрез гл. юрк. Методиева и Райков срещу Решение 2778/24.04.2023 г., постановено по адм. дело 7387/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане за компенсиране на разходи по чл. 35 от Закона за енергетиката , предявено със заявление вх. Е-13-12-4/31.03.2022 г. за утвърждаване на цена и искане за компенсиране на разходи, допълнено със заявление с вх. Е-13-12-1004 от 02.06.2022 г. и преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне с изричен акт. Касаторът твърди недопустимост, алтернативно неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, алтернативно- отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да остави без разглеждане, алтернативно -отхвърли предявената срещу мълчаливия отказ на КЕВР жалба като неоснователна. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Комисия за енергийно и водно регулиране, се представлява от юрк. Методиева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно недопустимост или неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Ответникът, ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД гр.Стара Загора, редовно призован, се представлява от адв. Славов, който оспорва касационната жалба и твърди правилност на съдебното решение по съображения, развити устно в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 145 и следващите от АПК по жалба на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД е отменил мълчалив отказ на КЕВР да се произнесе по искане за компенсиране на разходи по чл. 35 от ЗЕ , предявено със заявление вх. Е-13-12-4/31.03.2022 г. за утвърждаване на цена и искане за компенсиране на разходи, допълнено със заявление с вх. Е-13-12-1004 от 02.06.2022 г. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне с решение по чл.13 от Закона за енергетиката. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната цялост, е приел, че при подадено искане от енергийно предприятие за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото, включително свързани със сигурността на снабдяването, защитата на околната среда и енергийната ефективност, за административния орган възниква задължение да определи обема за компенсиране за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от ЗЕ. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление до КЕВР вх. Е-13-12-4/31.03.2022 г. ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД е направило две искания: заявление за утвърждаване на пълна цена на електрическата енергия на ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД и искане за компенсиране на разходи по чл. 35, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката. КЕВР е приела двете искания за разглеждане в едно общо административно производство / обстоятелство, за което страните не спорят/, завършило с постановяването на Решение Ц - 19 от 01.07.2022 г. на КЕВР, като с т. III. от диспозитива на решението е отказано на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД утвърждаване на цена, по която да продава електрическа енергия на обществения доставчик. Тази част от административния акт е обжалвана от ТЕЦМарица Изток 2ЕАД, което оспорване е предмет на друго съдебно производство. По отношение на искането по чл. 35 от ЗЕ съдът е посочил, че в т. 3.3 от мотивите на решението си КЕВР е обсъдила подробно това искане, като е счела същото за частично основателно по отношение искането за компенсация на разходи за квоти за въглеродни емисии за периода от 01.07.2021г. до 30.06.2022г., възникнали поради разликата в цената по Решение Ц-27 от 01.07.2021г. от 51.00 евро/тон и действителните цени, по които дружеството е закупувало необходимите квоти, както и искането на дружеството за компенсация на разходи за периода 01.03.2022г.-30.06.2022г. във връзка с нова, по-висока цена на въглищата. Въпреки това, в диспозитива на решението липсва съответно произнасяне по това искане. АССГ е заключил, че липсата на изричен диспозитив в решението на КЕВР по искането за компенсиране на разходи по чл.35 от ЗЕ представлява мълчалив отказ за произнасяне по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК, който съставлява валиден предмет на оспорване пред АССГ. Според административния съд производството за компенсиране на разходи по чл. 35 от ЗЕ е различно от производството за утвърждаване на цени и е недопустимо включването на тези разходи по чл.35 от ЗЕ като ценообразуващ елемент по отношение на решението за утвърждаване на цена на електроенергията. Съдът е приел за неоснователни доводите на КЕВР за липсата на формиран мълчалив отказ по искането за компенсиране на разходи, доколкото Комисията подробно в мотивите на административния акт била обсъдила това искане и била изложила съображения защо подобни компенсации не се дължат, видно от изричното произнасяне по т.ІІ.1 от Решение Ц-19 от 01.07.2022г., с която е утвърдена цена за задължения към обществото, събирана от Фонд Сигурност на енергийната система, в размер на 0,00 лв. /МWh без ДДС. АССГ е приел, че цената, определена по т.ІІ.1 от административни акт е различна от исканата от жалбоподателя компенсация за разходи по чл.35/ЗЕ и за ТЕЦ Марица изток2 ЕАД не е налице правен интерес от оспорване на цената по т.ІІ.1, видно от влязло в сила определение по адм.д. 9043/2019 г. по описа на АССГ. В заключение административният съд е приел, че КЕВР е била длъжна да се произнесе с изричен диспозитив по направеното от ТЕЦ Марица Изток 2ЕАД искане за компенсиране на разходи по чл.35 от ЗЕ и, тъй като в разпоредителна част на Решение Ц-19 от 01.07.2022г.няма изрично произнасяне по това искане на жалбоподателя, формираният мълчалив отказ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на административния орган за произнасяне по искането с изричен мотивиран акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател оплаквания в жалбата за недопустимост на съдебното решение, тъй като липсвал формиран мълчалив отказ- от една страна, а от друга ТЕЦ Марица Изток2 ЕАД нямал правен интерес да обжалва т.ІІ.1 от решението на КЕВР, което отговаряло и на несъстоятелността на искането на дружеството за компенсиране на разходи. Обосновано АССГ , обсъждайки събраните по делото доказателства и относимите към случая материалноправни норми, е заключил, че непроизнасянето от страна на КЕВР с изричен диспозитив по направеното от ТЕЦ Марица Изток 2ЕАД искане за компенсиране на разходи по чл.35, ал.1 във вр. с ал.2,т.2 от ЗЕ съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.Този извод не се опровергава от наличието на обсъждане на искането в мотивите на административни акт. Правилно съдът е приел, че разпореденото в т. ІІ.1 от Решението на КЕВР не съставлява произнасяне по искането на дружеството жалбоподател. Като не е формирал изричен диспозитив по искането, с което е сезирана, КЕВР е нарушила както разпоредбата на чл.21, т.17 от ЗЕ, така и разпоредбата на чл.35,ал.4 вр. ал.3 от ЗЕ, съгласно която Комисията определя обема за компенсиране на всяко отделно предприятие, т.е. дължи произнасяне с изричен акт по всяко, подадено до нея заявление за компенсиране на разходи, още повече ,че в конкретния случай същата е приела за частично основателни някои от претендираните за компенсиране разходи в мотивите на административния си акт. Без значение от кого енергийното предприятие по чл.35, ал.1 от ЗЕ ще получи тези компенсации за разходи, КЕВР е длъжна да ги определи. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт, упражнявайки правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Предвид изричното изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че не претендира присъждане на съдебни разноски в полза на доверителя си, такива не се дължат. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение