Решение № 15665 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2012 г.

Решение № 15665 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3910/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 9 от 02.02.2012 г., постановено по адм. д. № 482/2011 г. на Административен съд гр. Русе. Началникът на Митница Русе обжалва решението в частта, в която е отменено решение № Т47/0051/15.07.2011 г. на и. д. началник на Митница Русе, потвърдено с решение 628/30.08.2011 г. на директора на Агенция Митници, относно отказано издаване на удостоверение за освобождаване от акциз на краен потребител за енергийните продукти - каменни въглища с код по КН 2701110, други въглища с код по КН 27011190 и тежко гориво със съдържание на сяра, непревишаващо 1 % с код по КН 27101961, за целите на производство на пара със средни параметри за технологични нужди и производство на пара със средни параметри за технологични разходи по преноса на пара от топлоизточника до потребителя и е върната преписката в тази част на административния орган с указания по прилагането на закона, изложени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване изцяло на митническия акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Топлофикация - Русе" ЕАД, чрез адв. Галина Механджиева, обжалва решението на Русенския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № Т47/0051/15.07.2011 г. на и. д. началник на Митница Русе. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в съответната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Жалбите са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред АС-Русе е било решение № Т47/0051/15.07.2011 г. и. д. началник на Митница Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за ОАКП за енергийни продукти - въглища и котелно гориво за производство на пара със средни параметри за технологични нужди и за технологични разходи по преноса й от топлоизточника до потребителите, както и за производство на гореща вода за цели, различни от отопление - за битови и хигиенни нужди и за технологични разходи по преноса й от топлоизточника до потребителя, за обекта ТЕЦ "Русе Изток", "топлофикационна част". В мотивите на решението изрично е посочено, че за енергийните продукти, използвани за производство на електрическа енергия вече е издадено удостоверение за ОАКП от 11.04.2011 г. Съдът е съобразил, че за да са налице предпоставките за издаване на удостоверение за ОАКП е необходимо същите да са надлежно установени чрез подаденото искане по образец и приложените към него документи. В случая искането е направено от търговското дружество с аргумент, че произвеждания продукт - пара със средни параметри не се използва за отопление, а за "технологични нужди", при което са изпълнени изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. За доказване на тези твърдения към искането са приложени три броя писма от трима от присъединените към момента потребители на пара със средни параметри - "Оргахим" АД, "Делта текстил" ЕООД и "ДВЕ Трейдийг" ООД, в които тези дружества декларират пред "Топлофикация Русе" ЕАД, че парата със средни параметри, която им се доставя по сключени с топлофикационното дружество договори, се използва за производствени нужди, различни от отопление. Според съда тези писма не са от категорията документи, с които може да бъде доказано целта, за която се използва произведения продукт - пара със средни параметри. По тези съображения съдът е приел, че подаденото искане от "Топлофикация Русе" ЕАД не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 3 от ППЗАДС, тъй като не съдържа подкрепена със съответните доказателства информация за целите, за които ще се използват енергийните продукти съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС. Тъй като административният орган не е указал на дружеството да отстрани нередовностите по реда предвиден в чл. 15, ал. 3 от ППЗАДС, а се е произнесъл при неизяснено от фактическа страна искане, то същият е допуснал съществено процесуално нарушение. С оглед това нарушение АС е приел, че административният акт, в частта относно отказът да бъде издадено удостоверение за ОАКП на енергийни продукти, предназначени за производство на пара със средни параметри за технологични нужди и за технологични разходи по преноса на пара следва да бъде отменен, а преписката в тази част следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства за начина на използване на произведената пара със средни параметри, след което да се извърши преценка относно наличието на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата на "Топлофикация - Русе" ЕАД против решение № Т47/0051/15.07.2011 г. и. д. началник на Митница Русе, с което е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител за енергийни продукти - каменни въглища с код по КН 27011110, други въглища с код по КН 27011190 и тежко гориво със съдържание на сяра, непревишаващо 1% с код по КН за производство на пара със средни параметри за технологични разходи по преноса й от топлоизточника до потребителите, както и за производство на гореща вода за цели, различни от отопление - за битови и хигиенни нужди и за технологични разходи по преноса й от топлоизточника до потребителя, за обекта ТЕЦ "Русе Изток", "топлофикационна част", като неоснователна. В тази връзка съдът е анализирал приложимите в случая правни норми - чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, чл. 13а ППЗАДС, както и разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, съдържаща легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление", чл. 125 ЗЕ, регламентиращ понятието за топлоснабдяване, § 1, т. 43 от ЗЕ относно понятието ползвател на енергия и природен газ за битови нужди, т. 44 на § 1 от ЗЕ регламентираща термина аналогично определение за ползвател на енергия и природен газ за стопански нужди. Съдът е обосновал извод, че енергийните продукти - въглища и котелно гориво, за които "Топлофикация Русе" ЕАД е поискало освобождаване от акциз и които се използват за производство на топлинна енергия с носител гореща вода, попадат в обхвата на понятието "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС и са изключени от приложното поле на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, както правилно е установил и административният орган. Прието е за необосновано становището на жалбоподателя, че енергийните продукти, за които се иска освобождаване от акциз не са обхванати от чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като произведената гореща вода се използва освен за отопление и за други цели, различни от отопление - битови и хигиенни нужди. Това твърдение според решаващият съд не кореспондира с разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, която не прави разграничение според конкретното ползване на топлинната енергия, а сочи общо, че продуктите, от които се произвежда топлина, използвана за битови и стопански нужди по силата на закона се считат за енергийни продукти за отопление. Счетено е за неправилно и становището, че разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС не намира приложение като противоречаща на норма от по-висок ранг - чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Законосъобразен и правилен е извода на съда за неизпълнение от административния орган на процедурата визирана в чл. 15, ал. 3 от ППЗАДС, поради което акта, в частта му, с която отказано да бъде издадено удостоверение за ОАКП на енергийни продукти, предназначени за производство на пара със средни параметри за технологични нужди и за технологични разходи по преноса на пара е издаден в нарушение на чл. 15, ал. 4 от ППЗАДС. С оглед това нарушение административният съд правилно е приел, че в тази част административният акт, следва да бъде отменен, а преписката в тази част следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при което следва да се даде възможност на жалбоподателя да представи доказателства за начина на използване на произведената пара със средни параметри, след което да се извърши преценка относно наличието на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон. По същество, разрешаването на спора между страните се свежда до отговора на въпроса налице ли е по отношение на жалбоподателя хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели различни от моторно гориво или гориво за отопление. Законодателят нормативно е установил определение на понятието енергиен продукт за отопление. Съгласно чл. 4, т. 37 ЗАДС (Нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г.), "енергиен продукт за отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. С нормата на чл. 13, ал. 5 ППЗАДС (Нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г.) това определение е доразвито по следния начин: "Когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди, непосредствено или чрез преносна среда, се счита, че този продукт е енергиен продукт за отопление". Въз основа на доказателствата по делото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че енергийните продукти, за които "Топлофикация - Русе" ЕАД е поискало освобождаване от акциз, попадат в понятието "енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС и са изключени от приложното поле на нормата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение