Решение № 11405 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2018 г.

Решение № 11405 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1801/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Фрута Мио" ЕООД против Решение № 210/29.11.2017 г., постановено по адм. дело № 171/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Митница Бургас, не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на II отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Фрута Мио" ЕООД против Решение № 32-95605/06.04.2017 г. на началника на Митница Бургас, с което, във връзка с митническа декларация (МД) 14BG001009Н0006719/13.05.2014 г. и след извършен последващ контрол на "Фрута Мио" ЕООД, административният орган разпорежда промяна в тарифното класиране в кл. ЗЗ, първо и второ подразделение за стоката, поставена под режим допускане за свободно обръщение – код ТАРИК 2005 99 80 99; преизчислява размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания и определя дължимите суми за доплащане. За да претарифира стоката, митническият орган се позовава на доклад от 29.03.2017 г. за резултатите от извършен последващ контрол на дружеството и прави извод, че в митническата декларация внесената стока – печена леблебия, не се класира в декларирания от дружеството код 2008 19 99 80, тъй като представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от Комбинираната номенклатура (КН) и съгласно забележки 1а и 3 от Глава 20 на КН и Обяснителните бележки към Хармонизираната система (ОБХС) следва да се класира с код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не както е декларирано от дружеството с код 2008 19 99 80. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на оспорения акт поради издаването му от некомпетентен орган. По делото е представено заверено копие от заповед за заместване, което е заверено от надлежно упълномощения юрисконсулт в качеството му на процесуален представител на ответника. Жалбоподателят не е упражнил правото си по чл. 183 ГПК и не е направил искане за представяне на оригинала на заповедта или на официално заверен препис от същата. Правилно съдът приема и че заповедта е материално законосъобразна. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че стоката с описание печена леблебия представлява печен нахут, който в изсушен вид се класира в позиция 0713 от КН и на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, както и забележка 1а и 3 от Глава 20 на КН, стоката следва да се класира в позиция 2005 като преработен или консервиран продукт от Глава 7 по метод, различен от изброените в забележка 1а на Глава 20 от КН. Към датата на деклариране тарифното класиране на стоката печена леблебия е с код по КН 2005 99 80/ код по ТАРИК 2005 99 80 99, които кодове не съответстват на декларираните от "Фрута Мио" ЕООД и съответно – приложимата тарифна ставка на митото по отношение на трети страни за този код е 17, 60 %. Стоката представлява обработен чрез технологията печене нахут. В Глава 7 от КН са класирани зеленчуци, растения, корени и грудки, годни за консумация, като нахутът изрично е посочен като попадащ в позиция 0713 20 00. Със забележка 3 от Глава 20 е отбелязано, че позиции № 2001, 2004 и 2005 включват, според случая, само продуктите от Глава 7, преработени или консервирани по методи, различни от тези, които са упоменати в забележка 1а от същата глава. В забележка 1а е указано, че в Глава 20 не се включват зеленчуците и плодовете, преработени или консервирани по методи, посочени в глави 7, 8 и 11. Методите за преработване и консервиране, посочени в последните глави, са: охлаждане, сушене, варене във вода или на пара, замразяване, с добавка на захар или подсладители, временно консервиране (посредством серен диоксид или във вода – солена, сулфурирана или с прибавка на други вещества, но негодни за директна консумация), нарязване на парчета или резени, агломериране под форма на гранули, раздробяване на зърната до "брашна", "грис" или "прахове". От изброените методи на преработка и консервиране е видно, че термичната обработка "печене" не е включена сред тях, поради което правилно е прието от съда, че този метод е различен от упоменатите в забележка 1а, посочени в глави 7, 8 и 11 от КН методи. Основан на приложимата правна регламентация е изводът, че леблебията като изрично посочен в Глава 7 продукт - печен нахут, преработен по метод, различен от тези по забележка 1а, следва да се класира в позиция 2005, съответно за него да бъде определен код по КН 2005 99 80 и код по ТАРИК 2005 99 80 99, а не декларираният от дружеството. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в некредитирането на заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-агротехническа експертиза. В решението съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и правилно не възприема заключението на експерта относно тарифното класиране на процесната стока, доколкото този въпрос е правен и не е от компетентността на вещото лице. С оглед на изложеното, атакуваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение