Решение № 552 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2010 г.

Решение № 552 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10727/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 233 и чл. 245, ал. 2, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Георги Дончов Дионисов от гр. София, против заповед № ЧР-03-13/21.06.2010 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в качеството му на главен надзирател в ЗО "Кремиковци" към Затвора - София. Твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, необоснована е. Сочи, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването и моли за отмяна на обжалваната заповед. Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрк. Евтимов, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. С оглед наведените в жалбата оплаквания, събраните по делото доказателства и служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение намира за установено следното: Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения индивидуален административен акт в срока по чл. 149 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оспорената заповед министърът на правосъдието, в рамките на правомощията си е наложил на жалбоподателя инспектор Георги Дончов Дионисов, главен надзирател в ЗО "Кремиковци" към Затвора - София - дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 17.01.2010 г. с действията си и е допуснал да бъде предаден багаж на лишен от свобода в противоречие с установения ред в ЗО "Кремиковци" и в нарушение на Заповед № 10/31.07.2007 г. на началника на общежитието поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата. Нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като такова по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. На основание наложеното дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение с Министерството на правосъдието. Заповедта е връчена на 21.06.2010 г. лично на наказаното лице. Производството е открито с писмена заповед на министъра на правосъдието № ЧР-03-1/02.02.2010 г., издадена на основание чл. 230 от ЗМВР, чието съдържание съответства на разпоредбата на чл. 239 от ППЗМВР. В хода на производството определеният от дисциплинарно наказващия орган разследващ орган е запознал срещу подпис служителя със заповедта по чл. 230 от ЗМВР /лично на 22.02.2010 г./ и в писмена покана от 05.03.2010, също така връчена лично на 07.03.2010 г., е разяснено правото на Дионисов да даде обяснения и да представи доказателства. В дадените на 18 юни 2010 г. писмени обяснения същият не отрича, че е предал на лице, лишено от свобода, донесени от негова близка тоалетни принадлежности, бельо и книги, но не е разрешавал свиждане, а действията му са в рамките на "оперативната самостоятелност". В дневника не са отразени предадените вещи, поради "утвърдила се практика" - да бъдат отразявани единствено получени пратки с храна и цигари, не и книги, бельо и тоалетни принадлежности. За резултата от разследването е било изготвена обобщена справка № 1672/25.02.2010 г., съобщена срещу подпис на служителя, за което той, в съответствие с нормата на чл. 243, ал. 5 от ППЗМВР е положил личния си подпис. В тридневния срок по чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР - Дионисов прави допълнителни писмени обяснения и възражения, лично до наказващия орган, в който обстойно излага субективните си схващания за стила и метода на работа на ръководството на Затвора - София, в един десетгодишен срок преди издаване на оспорената заповед; конфликтите и несъгласието му с такъв стил на работа, провокирали предходно негово уволнение, признато по съдебен път за незаконно, но без да излага становище по случая, за който е образувано производството. Дисциплинарно разследващият орган е приключил дисциплинарното производство със становище до министъра на правосъдието № 1817 от 02.03.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на това основание. В заповедта си от 21.06.2010 г., въз основа на установените в рамките на производството данни, министърът на правосъдието като дисциплинарно наказващ орган, действащ в рамките на предоставените му с нормата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР правомощия е приел, че с действията си жалбоподателя е извършил тежко дисциплинарно нарушение, осъществил е деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с което е уронил престижа на службата. Приложил е нормата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като за констатираното дисциплинарно нарушение е наложил задължителното при направената квалификация дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратил служебното правоотношение с наказания служител. С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта писмени и гласни доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Правилата на дисциплинарното производство са спазени, като не са налице твърдените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила по издаването й още повече, че в жалбата същите дори не са конкретизирани. Основните му доводи се свеждат до обяснения относно фактическата обстановка с твърдения за не доказване от страна на наказващия орган, че именно жалбоподателя е допуснал нерегламентирано свиждане и получаване на багаж от лице лишено от свобода. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задълженията си по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като въз основа на правилно установената фактическа обстановка е приел, че жалбоподателят с действията си е нарушил етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, т. е. е осъществил състава на дисциплинарното нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Доколкото нарушението на служебната дисциплина е квалифицирано като тежко, предвид обстоятелството, че действията съставляват и деяние с определена степен на обществена опасност и са били основание за започнало административно-наказателно производство, следва да се приеме, че то уронва престижа на службата. Ето защо съдът счита, че квалификацията на нарушението и определяне на съответстващото му наказание по чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност, са правилни. В рамките на дисциплинарното производство жалбоподателят не е представил доказателства за обстоятелства, изключващи вината му. Твърдението, че Дионисов е действал в рамките на оперативна самостоятелност, разрешавайки получаване на лични вещи - тоалетни принадлежности, бельо и книги, без лицето, чийто адресат са, да е имал право на свиждане и багаж - е несъстоятелно и не намира опора в нормативната уредба. Правилата за свиждане и получаване на пратки са разписани в Правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип. Съгласно чл. 54 - свижданията се провеждат в предварително определени дни по график и контролирано. Извън графика, могат да бъдат провеждани с разрешение на Началника на затвора, с оглед разрешаване на важни социални или други битови въпроси и проблеми /ал. 2, чл. 55/. Наредбата не допуска делегиране на тези правомощия на други лица, включително и главния надзирател. Подзаконовият акт не прави разграничение между свиждане и багаж, поради което по аналогия тези правила са важими и за получаване на пратки от всякакъв вид. А както сам не отрича Дионисов - именно той е разрешил нерегламентирано получаване на пратка от лишения от свобода. Без значение е съдържанието на пратката в конкретния случай, доколкото императивните правила са продиктувани от самото естество на работа и специалния режим на местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Ирелевантно за спора е дали от събраните доказателства - рапорти, заснет материал от видеоконтрол, свидетелски показания, може да се направи категоричен извод, че Дионисов е допуснал лишеният от свобода, освен пратката, да проведе и "свиждане", извън установения график. Същият, видно от заповедта, е санкциониран за нарушението, че е допуснал да бъде предаден багаж на лишен от свобода в противоречие с установения ред. Следва да бъде споделен извода на наказващия орган, че поведението на Дионисов е в разрез с добрите нрави; същият не е изпълнявал стриктно и безпристрастно служебните си задължения; толерирайки определени лишени от свобода, с което уронва доброто име на институцията. С оглед изложеното Върховният административен съд, трето отделение намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК