Решение № 3139 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14168/2012 г.

Решение № 3139 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14168/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник срещу решение № 143 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 283/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - Ева Константинова Тонева, от гр. Перник, не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 143 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 283/2012 г., Административен съд - гр. Перник е отменил заповед № 9303 от 17.07.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник, потвърдена с решение № РД 01-553 от 22.08.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане, гр. Перник и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата-декларация. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че Ева Константинова Тонева е подала молба-декларация с вх. № 9303 от 19.06.2012 г. за отпускане на еднократна помощ, която е формулирала по следния начин: "щети от земетресението от 22.05.2012 г. - разместени тухли на стена, пукнатини, разрушени комини". На 2.07.2012 г. и във връзка с подадената молба-декларация, е извършена проверка от органите на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Перник. Съставен е протокол и е предложено да не се отпуска еднократна помощ на основание ПМС № 104 от 30.05.2012 г. поради това, че лицето не е намерено на адреса. На 17.07.2012 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Перник, е постановил обжалваната заповед № 9303. С нея административният орган е отказал изплащането на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, тъй като лицето не е намерено на адреса и не е осигурен достъп до жилището. При постановяването на цитираната заповед са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Във връзка със земетресението, станало на 22.05.2012 г. в областите София и Перник пред пострадалите лица са съществували три правни възможности за отпускане на помощи, всяка от които е самостоятелно основание, което изключва останалите. Първата е по чл. 5, т. 5, предл. 1, чл. 33, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). По силата на тези разпоредби всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, която се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6 от ЗЗБ. След земетресението от 22.05.2012 г. Министерският съвет прие Постановление № 104 от 30.05.2012 г. за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2012 г. за подпомагане на лицата и/или семействата, пострадали от земетресението на 22.05.2012 г. в областите София и Перник (ПМС 104 от 2012 г.). Съгласно чл. 2 от цитираното постановление на лицата и/или семействата по чл. 1, ал. 1 може да се предостави еднократна помощ в размер на 325 лв. В разпоредбата на чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт, макар и лаконично, се създава специална процедура, според която еднократните помощи се изплащат чрез Агенцията за социално подпомагане въз основа на списъци на нуждаещите се лица или семейства, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на Дирекциите "Социално подпомагане" по места. Това е втората възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. При връчване на заповедите за отпускане на тази помощ, лицата и семействата трябва да се уведомяват, че при получаване на помощ от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС по реда на ЗЗБ, получената по реда на постановлението помощ подлежи на възстановяване. В тази връзка са разпоредбите на чл. 4, ал. 2, 3 и 4 от Постановление № 104 от 30.05.2012 г. Несъмнено земетресението от 22.05.2012 г. е събитие, което лицата и семействата не са очаквали и не са могли да предвидят. В резултат на това природно бедствие за лицата и семействата от областите София и Перник внезапно са възникнали потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. В този смисъл възникналите вследствие на земетресението комунално-битови и други жизнено важни потребности се явяват инцидентно възникнали такива по смисъла на чл. 16, ал. 1 ППЗСП. Това е третата предвидена възможност за отпускане на помощи на пострадалите от земетресението. Когато обаче помощта се иска на посоченото правно основание, то задължително следва да бъдат проведени законоустановените процедури по чл. 26 - чл. 28 от ППЗСП. Последните, с оглед разпоредбата на чл. 3 от ПМС № 104 от 30.05.2012 г. не се изискват, тъй като за отпускане на помощта на основание чл. 2 от същото постановление е необходимо нуждаещите се лица или семейства да бъдат включени в списъци, изготвени от съответните общини и одобрени от директорите на Дирекциите "Социално подпомагане" по места. От изложеното в настоящите мотиви се налага изводът, че в конкретния случай при осъществяване на административно-производствените действия по изследване на щетите, настъпили за Тонева вследствие на земетресението от 22.05.2012 г. не е спазен нито редът на чл. 3 от ПМС № 104 от 2012 г., нито този, предвиден за отпускане на помощи по реда на чл. 16 ППЗСП. Правилни са и изводите на съда, че не са налице доказателства, от които да е видно, че социалните работници са уведомили жалбоподателката, че ще бъде извършена проверка. Не е спазено изискването на чл. 27, ал. 3 ППЗСП да бъде поставено уведомление. Ето защо отменяйки обжалвания административен акт поради съществени нарушения на административно-производствените правила, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,