Решение № 5825 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2012 г.

Решение № 5825 от 24.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Лазаров Стефанов против решение от 12.12.2011 г. по адм. дело № 604/2011 г. на Административен съд - Монтана. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Монтана, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение ОС - Монтана е отхвърлил жалбата на Стефан Лазаров Стефанов против заповед рег. № З-1677/24.08.2011 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Монтана, с която на основание чл. 19 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. е иззето свидетелство за управление на МПС № 230348298/15.12.2009 г. на жалбоподателя. Недоволен от решението, касаторът поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излага доводи, че съдът неправилно му е възложил в тежест да установи завършената образователна степен, при която има право да притежава свидетелство за управление на МПС, още повече е представил доказателства в тази насока при първоначалното получаване на удостоверителния документ. Сочи, че съдът в нарушение на процесуалните правила е кредитирал гласни доказателства за установяването на релевантните факти и е игнорирал писмените такива по делото в подкрепа на позицията му. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество като се отмени оспорената заповед. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, счете, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът, при вярно установена фактическа обстановка, след анализ на доказателствения материал по делото, обосновано е счел, че са изпълнени визираните в релевантната правна норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. Съгласно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство. От данните по административната преписка и събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство е видно, че при извършена проверка по преписка рег. № 19995/19.08.2011 г. на ОД на МВР - Монтана е установено, че жалбоподателят е представил неистинска диплома за завършено основно образование, въз основа на която му е издадено свидетелство за управление на МПС № 230348298/15.12.2009 г. Съдът правилно е посочил, че при това положение разпоредбата на чл. 19 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. предвижда изземване на свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба с писмена заповед на началника на съответното структурно звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. Съдът правилно е приел, че с оспорената заповед административният орган законосъобразно е разпоредил изземване на издаденото свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон при решаване на спора от първоинстанционния съд са неоснователни. Гласни доказателства в хода на съдебното производство не са събирани и възраженията в касационната жалба за обсъждане на такива от съда при решаване на спора са несъстоятелни. Съдът вярно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е поотделно и в съвкупност доказателствения материал по делото и при точно тълкуване и прилагане на релевантните правни норми правилно е приел, че при издаване на обжалвания административен акт не са допуснати нарушения по чл. 146 от АПК, съставляващи основания за отмяната му. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,