Решение № 9164 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2011 г.

Решение № 9164 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5852/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Костадинка Димитрова Димитрова и Съби Шидеров Събев и от Васил Методиев Василев против решение № 603 от 9.11.2009 г. по адм. дело № 1538/2006 г. на Варненския окръжен съд, поправено с решение № 158 от 3.12.2010 г. по същото дело. С него са отхвърлени, като неоснователни жалбите им против заповед № РД-06-7706-31 от 3.02.2006 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Горна Трака", землище кв. "Виница", община Варна досежно имоти № № 4079, 50, 51, 4080, 5052, 53, 49, 902, 66 и 9511. Правят доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните и заинтересованите страни не вземат отношение по жалбите. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Мотивира се, че съществува спор за материално право по отношение на новообразувани имоти номера 5052 и 53, който не би могъл да се реши в настоящото производство. По отношение на път № 9511 е счел, че изместването му е технически невъзможно. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество касационната жалба на Костадинка Димитрова Димитрова и Съби Шидеров Събев е неоснователна, а касационната жалба на Васил Методиев Василев е основателна. Производството пред окръжния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по три жалби срещу заповед № РД-06-7706-31 от 3.02.2006 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Горна Трака", землище кв. "Виница", община Варна. Първата е подадена от Съби Шидеров Събев против плана относно имоти № № 4079, 50, 51, 4080, 5052, 53, 49, 902, 66 и 9511. Твърдял е, че първите девет от тях са част от признат за възстановяване общ имот на наследници на Васил Петков Събев. Прокараният път, съставляващ имот № 9511 заема част от площта им и по този начин ги ощетява с около 1.100 декара. За обосноваване на жалбата е представил решение № 494 от 27.04.1998 г. на поземлена комисия - Варна. Втората жалба е подадена от Костадинка Димитрова Димитрова и касае записването на имот № 5052 по ПНИ на наследници на Методи Василев Петков, вместо на наследници на Васил Петков Събев. Позовала се е на решението на поземлената комисия, представено вече от Съби Шидеров Събев. Третата жалба е от Васил Методиев Василев и Руска Методиева Щерева досежно имоти № 5052 и 53. Възраженията им са били, че на ползвателката Мариана Иванова Малешкова е образуван имот № 53 с площ от 774 кв. м., с което се надвишава максимално допустимата площ от 600 кв. м. Разликата би могла да се присъедини към съседния новообразуван имот № 5052, отреден за наследниците на Методи Василев Петков. От представените писмени доказателства, съдът е установил, че с решение № 494 от 27.04.1998 г. на поземлената комисия на наследници на Васил Петков Събев е възстановено право на собственост върху нива от 6.610 декара, съставляваща имот 10166, парцел 10165 от кадастралния план от 1956 г.. Вписано е, че имотът представлява имоти и части от имоти с планоснимачни номера: част от имот № 55 с площ от 0.130 декара; част от пл. № 53 с площ от 0.776 декара; пл. № 5052 с площ от 0.768 декара; пл. № 51 с площ от 0.760 декара; пл. № 50 с площ от 788 декара; част от пл. № 49 с площ от 1.010 декара; част от пл. № 902 с площ от 0.935 декара; част от пл. № 66 с площ от 0.100 декара; дере с площ 0.510 декара и път с площ 1.033 декара. Имотите се обслужват от съществуващ на място стар път с ширина около 3 метра, записан под № 9511, От заключение от 1.06.2009 г. се установява, че той обслужва процесните имоти, които на северозапад опират в дере. То съставлява естествена пречка за прокарване на друг път, осигуряващ достъп до тях. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице и на това основание е отхвърлил жалбата, подадена от Съби Сидеров Събев. Решението в тази му част е правилно. Безспорно е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза и допълнителните разяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание на 18.09.2009 г., че пътят, обозначен, като имот № 9511 е стар и съществуващ път на място, който обслужва, както имотите на наследници на бившите собственици, така и тези на ползвателите. Този черен път е от 1987 г., заснет е в кадастралния план на местността и съществува и в момента. Не е възможно да бъде проектиран на друго място или с други граници с цел претенцията на жалбоподателя - увеличаване площта на имот № 4079. С оглед особеностите на терена, това е единственият технически възможен начин за изпълнение правилата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение в тази му част, което следва да се остави в сила. По отношение на втората жалба, подадена от Костадинка Димитрова Димитрова относно записването на имот № 5052 в регистъра към плана на наследници на Методи Василев Петков, съдът е съобразил представеното по делото решение № 860 от 18.02.2002 г. на поземлена комисия - Варна. С него на наследниците на Методи Василев Петков е признато право на възстановяване в стари реални граници върху лозе от 1.803 декара, представляващо имот пл. № 3325 от кадастралния план. Имотът обхваща част от имоти пл. № 5052, 53, 55, път и дере. Въз основа на двете решения на органа по поземлена собственост, представени от страните по делото и заключенията на съдебно-техническата експертиза, съдът е приел съществуващ между тях спор за собственост, който не подлежи на разрешаване в административното производство по изготвяне и одобряване плана на новообразуваните имоти. Поради това е счел заповедта в оспорената й част за законосъобразна и е отхвърлил, като неоснователна жалбата, подадена от Костадинка Димитрова Димитрова. Решението е правилно и в тази му част. По делото са представени две решения на поземлена комисия, Варна за признаване право на собственост на наследници на Васил Петков Събев и наследници на Методи Василев Петков. При това видно от удостоверенията за наследници, първият се явява общ наследодател на страните, тъй като Методи Василев Петков е негов починал син. В двете решения на органа по поземлена собственост е признато право на собственост върху различно описани имоти. Така в решение № 494 е вписан имот № 10166 по кадастралния план на местността, а в решение № 860 е вписан имот № 3325 по същия план. Въпреки това и в двете решения имоти 5052 и 53 са вписани, като части от двата големи имота, признати за възстановяване. Идентичността на имотите е предмет на изясняване с няколко съдебно-технически експертизи. В първата от 7.04.2008 г. е посочена идентичността между имот № 5052 с площ от 583.81 кв. м. с този, описан в решение № 494/1998 г. Проблемът е породен от факта, че старият имот № 3325 от помощния план към плана на новообразуваните имоти е записан на Методи Василев Петков. В същото време този имот съответства и на имот № 10166 от кадастралния план от 195 г. - заключението от 1.06.2009 г.. Признаване правото на собственост върху един и същи имот в две решения на поземлената комисия и на наследници на различни собственици действително сочи на спор за материално право, който не може да се разреши в рамките на административно производство. Поради това жалбата на Костадинка Димитрова Димитрова правилно е отхвърлена, като неоснователна. Решението на окръжния съд и в тази му част следва да се остави в сила. По третата жалба, подадена от Васил Методиев Василев и Руска Методиева Щерева относно площта на имоти № 5052 и № 53 е установено, че първият е новообразуван с площ от 583 кв. м. и записан на наследниците на Методи Василев Петков, каквито се явяват двамата жалбоподатели. Съседният имот № 53 е новообразуван с площ от 774 кв. м. и е записан на Марина Иванова Малешкова - ползвателка с трансформирано право на ползване в право на собственост. Като основание за записа в регистъра са описани три нотариални акта от 1997 г. за по 1/3 идеална част от имота. Вещото лице, представило заключение по първоначално образуваното адм. дело № 1533/2006 г. на окръжния съд в заключението от 7.11.2007 г. е констатирало, че двата имота са идентични с имот № 3325 по кадастралния план на местността "Траката". Съдът е отхвърлил жалбата на възстановените собственици, без изобщо в мотивите на решението да разгледа подадената жалба по същество и без да събере нужните доказателства. Решението в тази му част е неправилно. Същността на претенцията на тези жалбоподатели е, че и двата имота са възстановени на наследници на Методи Василев Петков. При отразяването им в плана на новообразуваните имоти на собствениците с възстановено право на собственост е образуван имот с площ от 583 кв. м., а на ползвателката имот с площ от 774 кв. м. Поради това са претендирали да се намали площта на ползвателския имот до позволените по закон 600 кв. м. и разликата от 174 кв. м. да се приобщи към техния имот. Това е налагало изясняване с помощта на съдебно-техническа експертиза на техническата възможност за отделяне на такава част от ползвателския имот. Съдът, изследвайки споровете по другите две жалби, е пропуснал да постави такава задача към експертизата. Единствено под формата на устни разяснения, вещото лице в съдебното заседание на 18.09.2009 г. е посочило, че би могло от югозападната част на имот № 53 разликата над 600 кв. м. да се приобщи към имот № 5052. Този въпрос обаче е от съществено значение за решаването на въпроса и не може да се решава извън рамките на предварително изготвено писмено заключение, предоставено на страните при спазване на срока по чл. 199 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на тази жалба съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва в тази му част да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение