Решение № 6785 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2016 г.

Решение № 6785 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) в МВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 67/16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 76/2016 г., по описа на Административен съд - Я., с което е отменена негова заповед № УРИ 3282з-896/23.03.2016 г. Касационният жалбоподател твърди в касационната жалба и в съдебно заседание, че решението е неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. О. П. К. Петров, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С решение № 67/16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 76/2016 г. по описа на АС-Я., административният съд е отменил заповед № УРИ 3282з-896/23.03.2016 г. на Директора на ГДГП - гр. С., с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и пр. 2 и ал. 2 ЗМВР на П. К. П. - старши инспектор, ВПД Началник на група "Автомобилна и инженерна техника" към сектор "Логистика" към РДГП - Е. при ГДГП - МВР - гр. С. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. От фактическа страна съдът е приел, че с писмо УРИ 3282р-9102/4.05.2015 г. на директора на ГДГП-МВР до директорите на РДГП, началниците на СОВН, отдели и самостоятелни сектори в ГДГП, е посочено какво трябва да се изпълни във връзка с безопасната и безаварийна експлоатация на автомобилната техника в ГДГП-МВР с цел съхраняване здравето и запазване живота на служителите, управляващи и возещи се в служебните автомобили. Със заповед УРИ 4070з-733/18.05.2015 г. директорът на РДГП-Е. е определил инспектор Петров, специалист в група "ТЕСВ" от сектор Логистика при РДГП-Е., за служител от РДГП-Е. за изготвяне и подаване заявки до фирмите изпълнители по договорите, за приемане и предаване на автомобилната техника от и на определените сервизи за извършване на следгаранционно обслужване и ремонт за автомобилната техника в зоната на РДГП-управление, ГПУ-Е., ГПУ-Б. и ГПУ-С.. С докладна записка рег. № 4070р-7640/8.09.2015 г. директорът на РДГП-Е. е информирал ГДГП-МВР относно невъзможността за извършване на сезонно-техническо обслужване на числящата се в РДГП-Е. и командированата за участие в СПО автомобилната техника за експлоатация в есенно-зимни условия. С. З. УРИ 4070з-1372/11.09.2015 г. директорът на РДГП-Е. е разпоредил за времето от 15.09.2015 г. до 13.11.2015 г. да се проведе сезонно-техническо обслужване на автомобилната техника в РДГП-Е. за експлоатация в есенно-зимни условия. Със 5 бр. писма до директора на ГДГП-МВР в периода 12.03.2015 г. - 4.12.2015 г. Петров е представял справки за състоянието на техниката, нужните консумативи и резервни материали, както и извършване на необходимите ремонти. Въз основа на извършена проверка комисията, назначена със заповед УРИ 3282з-410/02.02.2016 г., е обективирала извод, че като началник на група "Автомобилна и инженерна техника" старши инспектор Петров не е изпълнил заповед УРИ 4070з-1372/11.09.2015 г. на директора на РДГП-Е., като служителят не е изпълнил и задълженията си съгласно раздел III от Специфична длъжностна характеристика за длъжността началник на група "Автомобилна и инженерна техника" в сектор "Логистика" от Администрацията на РДГП, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗМВР и по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 е предвидено дисциплинарно наказание "порицание". Депозирани са писмени възражения на служителя. След проведена процедура със заповед № УРИ 3282з-896/23.03.2016 г. директорът на ГДГП-МВР-гр. С. на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 и пр. 2 и ал. 2 ЗМВР е наложил на Петров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. За да отмени административния акт съдът е приел от правна страна, че нормативната уредба предвижда да се установява по съответния ред извършването на всяко нарушение и за него да се налага следващото се наказание, като не е уредена възможността за няколко нарушения да се налага едно общо наказание. На следващо място съдът е приел, че оспорената заповед е порочна, тъй като не става ясно наказващият орган какво дисциплинарно нарушение приема, че е извършено. В цитираната заповед е записано, че с деянието си старши инспектор Петров едновременно не е изпълнил разпореденото със заповед УРИ 4070з-1372/11.09.2015 г. на Директора на РДГП-Е.-нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на заповед, както и виновно не е изпълнил служебни задължения, вменени му в раздел III от Специфичната длъжностна характеристика-нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения. Съдът развива мотиви, че в заповедта единствено е посочено, че са оценени събраните доказателства и са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, без да са изложени конкретни доводи и съображения или да са обсъдени твърденията в постъпилото от страна на служителя възражение. Решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Към момента на издаване на оспорената заповед нормативната уредба (ЗМВР - доп. ДВ. бр. 61 от 11 Август 2015 г., и Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. - обн. ДВ. бр. 34 от 12 май 2015 г.) не е предвиждала специфична процедура за налагане на дисциплинарно наказание в случаите, в които служителите са извършили повече от едно дисциплинарно нарушение. Такава процедура предвижда настоящата редакция на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, която обаче е въведена с редакцията на закона с ДВ. бр. 81 от 14 Октомври 2016 г. и разпоредбата не е било действащо материално право към момента на издаване на административния акт. По тази причина и дисциплинарно наказващият орган не е бил длъжен да преценява всяко от двете нарушения по отделно и да определи отделни наказания, каквито доводи е изтъкнал първоинстанционния съд. Основателни са възраженията на касатора, че предвид факта, че и двете деяния съставляват нарушения, за които се налага едно и също дисциплинарно наказание, то не е било необходимо наказващият орган да ги обсъжда поотделно. Фактическите правни основания за издаване на административния акт са посочени, поради което настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд в обратния смисъл. Видно от представените писмени обяснения на наказания служител същият е разбрал в достатъчна степен предмета на дисциплинарното производство, поради което е възразил писмено именно по идентичната фактическа обстановка, възприета от дисциплинарно разследващия и дисциплинарно наказващия орган. При издаване на административния акт дисциплинарно наказващият орган има задължението да приеме и обсъди възраженията на служителя, но не е задължен да посочва изрично кои от тях приема за основателни, респ. за неоснователни. Нарушенията са доказани. Няма оспорване на констатацията, направена от дисциплинарно разследващия орган, че към края на 2015 г. в централния склад на ведомството са налични резервни части за ремонт на автомобилната техника, поради което не са налице обективни причини за неизпълнение на служебни задължения и на заповедта. Дисциплинарното наказание е наложено в минимално предвидения срок, поради което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по индивидуализиране размера на наказанието. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, платими от ответника. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,