Решение № 182 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11158/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Диамандиев, от гр. Варна, против решение 1208 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело 190/2023 г., по описа на Административен съд -Варна. Изложени са съображения за недопустимост и неправилност оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Ответникът Община Варна, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационнaта жалба е подадена от надлежно страна имаща правен интерес от оспорване на съдебното решение, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявените от А. Диамандиев против община Варна искове с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с които се претендира заплащане на обезщетение в размер на 300 000 лева за неимуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна Заповед 1167 от 25.03.2019 г. на кмета на община Варна, както и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 433 лв., представляващи заплащането на съдебни разноски по адм. дело 2734/2019 г. по описа на Административен съд Варна, адм. дело 561/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, адм. дело 194/2022 г. по описа на ВАС и адм. дело 8448/2022 г. по описа на ВАС и е осъдил ищеца да заплати разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел по отношение на претендираните имуществени вреди, че предвид техния характер като разноски за водените от ищеца административни дела, редът за тяхното възстановяване е разписан в чл. 143 от АПК, поради което редът по ЗОДОВ в случая е неприложим. По отношение на претендираните неимуществени вреди, първостепенния съд е изложил съображения, че твърденията на Диамандиев за настъпили неимуществени вреди в неговата правна сфера в хода на административното производство по издаване на Заповед 1167 от 25.03.2019 г. на кмета на Община Варна, както и до нейната отмяна по съдебен ред, са останали недоказани и съответно ги е отхвърлил като неоснователни. Решението е правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В настоящия случай наличието на отменен административен акт не е достатъчно основание, за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. Следва да са доказани и останалите елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Категорично от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не доказва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената, като незаконосъобразна заповед и твърдените за настъпили имуществени и неимуществени вреди. Настоящата инстанция счита, че обосновано и мотивирано исковете за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени от първостепенния съд, тъй като с оглед доказателствената тежест, ищеца не е представил доказателства за твърденията си. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение в обжалваните му части следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на община Варна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт за настоящата инстанция в размер на 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение