Решение № 10609 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 654/2014 г.

Решение № 10609 от 6.08.2014 г. на ВАС по адм. д. № 654/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Интермарк" ООД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Модерно предградие", ул. 3019, срещу решение № 6389 от 22.10.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3459/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Интермарк" ООД срещу ревизионен акт № 21-364 от 5.09.2012 г. на орган по приходите в Столична община, в частта, с която за 2010 г. и 2011 г. са му определени задължения за такса битови отпадъци в размер на 28 666, 29 лв. и лихви в размер на 4 410, 16 лв.

Касационният жалбоподател - "Интермарк" ООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приложил чл. 21 във вр. с чл. 23, ал. 1, чл. 24 и 25 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), както и чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Съдът неправилно преценил действието на нормите във времето и възможността за прилагане по аналогия на норми, макар и от по-висок ранг, при определяне на задълженията за общински такси. Съдът признал наличието на законова празнина в разпоредбите на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 21 Наредбата, редакция към 18.12.2012 г., касаеща декларирането на новопридобити нежилищни имоти, но неправилно приел възможността тя да бъде запълнена от разпоредбите на чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Не отчел, че посочените разпоредби касаят декларирането на имотите за данъчни цели, не за цели на таксата за битови отпадъци. При липса на установен в наредбата ред за деклариране на новопридобити имоти съдът е следвало да приеме, че определянето на дължимите такси става по начина, определен спрямо праводателя.

Съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като въобще не обсъдил доводите на касатора. Игнорирал част от фактите по делото, което само по себе си е необоснованост на решението, а избирателно подбраните от него факти не обосновават изводите му. При липса на регламентация за реда и начина на облагане с такса на новопридобитите имоти през текущата година счита за нелогично да не се ползва от подадената от праводателя му декларация. Неоснователен счита и извода на съда за липса на предпоставките на чл. 71 ЗМДТ.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени ревизионен акт № 21-364 от 5.09.2012 г. в частта, с която са му определени такса за битови отпадъци за 2010 и 2011 г. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Николай Свинаров, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, счита същата за неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Сочи, че доводите на касатора биха имали значение само за 2010 г., като към датата на деклариране на имота - 16.02.2009 г., касаторът по никакъв начин не е уведомил администрацията, че желае да се ползва от подадената от праводателя му декларация. За 2011 г. тези доводи нямат никакво отношение, тъй като касаторът не е изпълнил задължението си. Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Ответникът се представлява от адв. Тодор Пасков, Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно приел, че непълнотата на подзаконовата нормативна уредба към датата на придобиване на процесния имот от касатора следва да бъде запълнена от законовите разпоредби на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ. Правилни са и изводите на съда, че по отношение на имота услугите, за които е определен такса битови отпадъци, са реално предоставени.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 27.11.2009 г. "Алпис инженеринг" ЕООД, като собственик на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот 2026, кв. 26а, по плана на гр. София, ж. к. "Дружба" 1 част, подал по реда на чл. 23, ал. 1 Наредбата декларация, вх. № 270-2461, с която декларирал, че за 2010 г. такса битови отпадъци за имота ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлените отпадъци.

2. На 18.12.2009 г. "Интермарк" ООД придобил посочения недвижим имот от "Алпис инженеринг" ЕООД.

3. На 22.12.2009 г. между Столична община и "Алпис инженеринг" ЕООД бил подписан двустранен протокол, удостоверяващ наличието на един брой контейнер модел 11002, който се извозва един път седмично.

4. На 16.02.2010 г. "Интермарк" ООД подал декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за процесния имот.

5. В периода 4.05.2012 - 5.09.2012 г. на "Интермарк" ООД била извършена данъчна ревизия и издаден ревизионен акт, с който за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г. му били определени такса битови отпадъци в размер на 15 636, 16 лв. за 2010 г. и 13 030, 13 лв. за 2011 г. като е прието, че за имота няма подадена декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата, няма заповед на кмета на общината за пряко договаряне с фирми, извършващи услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 и 2011 г.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Към датата на придобиване от "Интермарк" ООД на собствеността на процесния имот - 18.12.2009 г., е била действаща разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, която задължава собственика на имота в двумесечен срок от придобиването му, да подаде декларация пред общинската администрация като посочи съответните данни за имота. Приел, че същото задължение визира и чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Към датата на придобиване на имота чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 Наредбата задължават предприятията да подадат декларация в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година. Поради датата на придобиване на имота дружеството не би могло да подаде декларация. Приел, че чл. 21 Наредбата към процесния период прави разлика между новопридобити имоти (ал. 1), новопостроени сгради (ал. 2) и сгради, подлежащи на събаряне (ал. 3), като съгласно чл. 21, ал. 4 Наредбата за обстоятелствата по ал. 2 и 3 собствениците подават декларация в общината.

Съдът приел, че е налице законодателен пропуск в разпоредбата на чл. 21, ал. 4 Наредбата, тъй като чл. 14, ал. 1 и чл. 17, ал. 1 ЗМДТ визират и собствениците на новопридобити имоти като адресати на задължението за подаване на декларация. Този законодателен пропуск съдът преодолял чрез прилагане на по-високия по степен акт - чл. 14 и 17 ЗМДТ. Съдът приел, че по същия начин следва да се тълкува и чл. 25 Наредбата, тъй като законовите разпоредби не правят разлика между начина на придобиване на собствеността. Въз основа на това приел, че независимо от непълната подзаконова нормативна уредба дружеството не може да се ползва от правата на праводателя си във връзка с подадената на 27.11.2009 г. декларация, поради което претенцията за определяне на такса за битови отпадъци за 2010 и 2011 г. по реда на чл. 23 Наредбата счел за неоснователна. Съдът приел, че "Интермарк" ООД не може да се ползва и от разпоредбата на чл. 24 Наредбата, тъй като не е спазена предвидената в нормата процедура.

Приел, че по делото са ангажирани многобройни писмени доказателства, които установяват фактическото предоставяне на услугите сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение на имота на дружеството, поради което таксата е дължима. При извършената проверка установил, че същата е определена по размер правилно, в съответствие с решенията на общинския съвет и въз основа на отчетната стойност на имота. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на ревизионния акт в оспорената част и отхвърлил жалбата на "Интермарк" ООД.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди три порока на обжалваното съдебно решение - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В подкрепа на твърдяния порок съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи само един довод - съдът не обсъдил всичките му възражение. Безспорно е, че необсъждането от съда на релевантни за предмета на спора доводи на жалбоподателя е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като пряко въздейства върху правото на страната на защита и върху изпълнението на конституционното задължение на съда да осигури равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, както и да осигури установяването на истината - чл. 121, ал. 1 и 2 от Конституцията. Но видно от жалбата, с която касаторът сезирал първоинстанционния съд, релевираните в нея доводи за твърдяната незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт са единствено във връзка с правото да се ползва от подадената от праводателя му декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата. Тези доводи съдът обстойно обсъдил и мотивирал подробно защо счита за неоснователен. Факта, че касаторът не е съгласен с мотивите на съда, не означава, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение. С оглед на изложеното доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, тъй като съдът игнорирал част от фактите. В жалбата не се сочат необсъдени от съда факти и обстоятелства. При извършаната проверка касационната инстанция не констатира релевантни за предмета на спора факти да не са били обсъдени от съда, както и не установи при формиране на вътрешното си убеждение съдът да е допуснал грешки. С оглед на това съдът счита и този довод на касатора за неоснователен.

Основният довод на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение е свързан с приложението на материалния закон. Безспорно е, че към датата на придобиване на процесния имот - 18.12.2009 г., в наредбата на Столична община по чл. 9 ЗМДТ, не съществува ред, по който лицата, които са придобили недвижим имот след 30 ноември на съответната година могат да упражнят правото си по чл. 22, т. 1 Наредбата, редакция към процесния имот, за определяне на таксата битови отпадъци според количеството на битови отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване. Този безспорен факт обаче не може да доведе до погасяване на правото на касатора или до лишаването му от правото да прецени ще бъде ли или не ползвател на предлаганата от общината услуга. Това негово право е установено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и с наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет е длъжен да създаде само реда за неговото упражняване. Щом общинският съвет не е създал ред не би могъл да противопостави на касатора възражения свързани с неспазен ред за упражняването на правото. Поради това, ако касаторът е подал декларация преди началото на отчетния период - независимо, че е след 30 ноември, той няма да е задължено за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване лице, тъй като с наредбата по чл. 9 ЗМДТ общинският съвет създава само реда, по който се установява неползването на услугата. А липсата на ред за ползване на едно право не може да доведе до неговото погасяване. Касаторът обаче не е упражнил правото си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, а упражняването на едно субективно право е въпрос на лична преценка.

Следва да се посочи, че касаторът не упражнил правото си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ не само за 2010 г., по отношение на която е установената липса на установен в наредбата по чл. 9 ЗМДТ ред за упражняването му, но и за 2011 г. За 2011 г. не са били налице никакви административни пречки касаторът да упражни правото си и да подаде декларация по чл. 23, ал. 1 Наредбата. Това той не направил и сам се поставил в условия, при които общината да го третира като ползвател на предоставяните от нея услуги по чл. 62, ал. 1 ЗМДТ.

Вторият довод на касатора относно твърдяния порок на обжалваното решение - нарушение на материалния закон, е свързан с непризнатото от съда твърдяно встъпване от касатора в правата на праводателя му по подадената от последния декларация по чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 22, т. 1 Наредбата и възможността да сключи договор с фирма, извършваща услугата сметосъбиране и сметоизвозване, който да е противопоставим на общината. Дейността по сметосъбиране и сметоизвозване е пряко следствие от преценката на собственика на имота за начина на ползването му. Всеки собственик сам преценява дали и как ще ползва имота си и с оглед на това дали и колко битови отпадъци ще генерира. Преценката на предходния собственик не е обвързваща за новия собственик, поради което и с промяната на собствеността отпада декларираното от предходния собственик неползване на услугата. Общината не може да знае новият собственик желае ли да ползва услугата или не. А няма и правна норма, която да обвързва новия собственик, а и общината, с предприетите от предходния собственик действия по управление на генерираните от имота битови отпадъци. С оглед на това органът и съдът правилно приели, че не е налице твърдяното от касатора правоприемство.

Третият довод на касатора в подкрепа на твърдяното нарушение на материалния закон е свързан с престирането на услугата от общината. Касаторът твърди, че общината не престирала реално услугите. Съдът неправилно приложил чл. 71 ЗМДТ, тъй като по делото не било надлежно доказано предоставянето на услугите от общината. Видно от доказателствата по делото и мотивите на съда, първо, по делото действително са представени достатъчно писмени доказателства, които надлежно установяват предоставянето от страна на общината и на трите вида услуги по отношение на имота на касатора. И второ, съдът подробно обсъдил представените доказателства и изложил подробни мотиви, защо счита, че релевантният факт е надлежно доказан. Касационната инстанция счита преценката на съда за правилна, а мотивите му за правилни и обосновани, поради което не счита за необходимо да ги повтаря.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни - съдът правилно установил фактите по делото, приложил към тях правилната правна норма, решението му е обосновано и в хода на съдебното производство не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед на това съдебното решение е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд