Решение № 676 от 22.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕСТАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Я. Джиджев, чрез адв.Т. Дашинов от АК-гр.Перник, против решение 7238 от 30.11.2022 г., постановено по адм. дело 4673/2022 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е отхвърлен предявеният от от дружеството срещу Националната агенция за приходите иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди: 1) в размер на 7999.65 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 59 619,95 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 2) сума в размер на 150.41 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 1121,01 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 3) сума в размер на 17.38 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 131,18лв. за периода 01.02.2018 г. - 23.05.2019 г.; 4) сума в размер на 46.72 лв.,представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 435,72 лв. за периода 03.05.2018 г. - 23.05.2019 г. и 5) сума в размер на 9930.14 лв., представляващи пропуснати ползи върху задържана сума по сметка на ЧСИ С. Петров в размер на 257 163,00 лв., за периода 28.11.2018 г. - 15.04.2019г. и е осъдено дружеството да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лв. Касаторът прави оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Релевира довод, че първоинстанционният съд неоснователно и неправилно е приел, че липсва причинно-следствена връзка между понесените от ПНОМ вреди и действията на органите на приходите в ревизионното производство, доколкото в случая вредата е причинена от незаконосъобразното определяне на несъществуващи публични задължения в хода на ревизионното производство, довели до незаконосъобразно искане и налагане на ПОМ, без да са налице реални публични задължения. Отправя искане за отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция и да се присъдят направените разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Дашинов, който представя пълномощни, удостоверяващи надлежното му упълномощаване в рамките на въззивното и касационното производство и поддържа жалбата по изложените съображения, позовавайки се и на Закона за НАП, регламентиращ отговорността на НАП за причинени на юридически и физически лица при и по повод изпълнение на дейността им вреди, които могат да бъдат претендирани в производство по реда на ЗОДОВ. Претендира разноски, съобразно представения списък. Ответикът по касационната жалба-Национална агенция за приходите, представлявана в съдебно заседание от юрк.Митева, оспорва касационната жалба като неоснователна и пледира за отхвърлянето й, претендира присъждане на разноски. В депозиран по делото писмен отговор по касационната жалба излага подробни съображения относно неоснователността на същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на ЕСТАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от Я. Джиджев, с която срещу Националната агенция за приходите е предявен иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за имуществени вреди: 1) сума в размер на 7999.65 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 59 619,95 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 2) сума в размер на 150.41 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 1121,01 лв. за периода 26.01.2018 г. - 23.05.2019 г.; 3) сума в размер на 17.38 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 131,18 лв. за периода 01.02.2018 г. - 23.05.2019 г.; 4) сума в размер на 46.72 лв., представляващи пропуснати ползи върху запорирана сума в размер 435,72 лв. за периода 03.05.2018 г. - 23.05.2019 г. и 5) сума в размер на 9930.14 лв., представляващи пропуснати ползи върху задържана сума по сметка на ЧСИ С. Петров в размер на 257 163,00 лв., за периода 28.11.2018 г. - 15.04.2019г.. Административният съд-София град установил, че С РА 22221516008914-091-001/15.02.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП София са установени на ЕСТ АД, гр.София, задължения по ЗКПО в размер на 188 632,32 лв. и лихви за забава в размер на 68 531,80 лв. С Решение 974/09.07.2018 г. директорът на дирекция ОДОП, горепосочения РА е отменен и преписката е върната за извършване на нова ревизия. С Решение 1690/07.10.2019 г. на директора на дирекция ОДОП" е отменен РА Р-22002218004417-091-001/15.04.2019г., издаден при повторната ревизия, в частта за установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2011, 2012, 2013 и 2014 г. и се потвърждава РА относно дължими лихви за авансови вноски в размер на 2191,09 лв. за данъчен период 2010 г., като се указва, че същото задължение е погасено по давност на основание направено възражение за изтекла давност. Междувременно, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С 180022-023-0000249/24.01.2018 г., е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на дружеството, запор върху банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, Токуда Банк АД и Първа инвестиционна банка АД, както и върху МПС. С постановления С 180022-023-0000524/13.02.2018г. и С 180022-022-0009909/26.02.2018г. са наложени обезпечения чрез възбрани върху други имоти на дружеството. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки С 180022-023-0002977/16.08.2018 г., във връзка с извършваната нова ревизия на дружеството, са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на дружеството и запори на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД, Токуда Банк АД и Първа инвестиционна банка АД, за сумата от 84 163 лв. С Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. С190022-000-0133367 / 22. 03. 2019г. е отказано вдигането на наложените обезпечения. Впоследствие наложените запори и възбрани са отменени с Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки С 190022-024-0018064/22.5.2019 г. с мотив в постановлението за отмяна: налична сума от 178 932,18 лв. /задължението по РД/ по сметка за временно съхраняване на чужди средства за обезпечение на ТД на НАП София. Посочената сума е постъпила във връзка с отправено искане до ЧСИ С. Петров по изп.д. 201889210400610 за заделяне на суми и за превод на сумите по сметка на ТД на НАП София. Видно от писмо от 14.12.2018 г. от ТД на НАП София е поискано във връзка с извършена публична продан, да се заделят средства в размер на 257 163 лв. предполагаем размер на публично вземане към 14.12.2018 г.. Съгласно последващо уведомление от 3.04.2019 г. актуалният размер е бил редуциран на 178 932,18 лв. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът направил извод, че исковата претенция е неоснователна, тъй като липсвал незаконосъобразен административен акт, който да е отменен по съответния ред.Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказана по безспорен начин настъпила за ищеца вреда, както и наличие на пряка причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и отменения ревизионен акт. Според съда, действително са налице отменени по административен ред ревизионни актове, но претенцията за обезщетяване на имуществени вреди се основава на четири постановления (С 180022-023-0000249/24.01.2018г.., С 180022-023-0000524/13.02.2018г. , С 180022-022-0009909/26.02.2018г. и С 180022-023-0002977/16.08.2018г.) на публичния изпълнител, с които са били наложени предварителни обезпечителни мерки - запори по сметки на дружеството. По делото не са направени твърдения и не са представени въпреки дадените от съда указания съобразно отменителното решение на ВАС доказателства за отмяната на тези постановления като незаконосъобразни. Представено е единствено Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки С 190022-024-0018064/22.5.2019г., с което публичния изпълнител сам е отменил наложените обезпечителни мерки (не самите постановления, а наложените обезпечения) поради отпадане на обезпечителната нужда, тъй като задължението вече е платено, а не поради несъответствието им със закона. В същото време , налице е изричен Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. С190022-000-0133367 / 22.03. 2019 г., с който е отказано вдигането на наложените обезпечения, като няма данни този отказ да е обжалван и съответно отменен.Представено е и Решение 3853 / 06. 06. 2019 г. по адм. д. 10191 / 2018 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на ЕСТ АД срещу Решение ПО-100 / 10. 09. 2018 г. на зам. директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни меркиС180022-023-0002977/16.08.2018г., с оглед на което съдът приел за безспорно установено по делото, че нито едно от постановленията за налагане на ПОМ не е отменено като незаконосъобразно, поради което не е налице основание за присъждане на обезщетение , поради липсата на отменен акт. Съдът е извел аналогичен извод за неоснователност и на исковата претенция в частта, в която се претендират вреди в размер на 9930.14 лв., представляващи пропуснати ползи върху задържана сума по сметка на ЧСИ С. Петров в размер на 257 163 лв. , поради липсата на отменен като незаконосъобразен административен акт и безспорното и потвърдено от ищеца в исковата молба по делото обстоятелство, че преведените от частния съдебен изпълнител суми по сметка на НАП, за удовлетворяване на публичните задължения, впоследствие са възстановени на длъжника, ведно със законната лихва. Административният съд изтъкнал, че твърдените от дружеството вреди не произтичат пряко и непосредствено от отменените ревизионни актове, макар ПОМ /възбрани и запори на сметки/ да са били наложени в рамките на ревизионните производства. Направил е разграничение между ревизионното и обезпечителното производство, които макар и във връзка помежду си се базират на различни процедури и касаят различни актове. Изтъкнал е още, че доколкото съгласно чл.153 ал.1 от ДОПК обжалването на РА не спира изпълнението му, установените с него задължения подлежат на принудително изпълнение на оснчл.153 и чл.157 от ДОПК. При последваща отмяна обаче на РА, събраните принудително суми подлежат на връщане по реда на чл.128 и сл. от ДОПК, ведно със законната лихва. Едновременно с това ищецът не доказал, че е претърпял вреда под формата на пропуснати ползи, но дори и да е налице такава, според съда не е доказано по делото същата да е в пряка причинно-следствена връзка с отменените ревизионни актове. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е приложил точно материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт или на незаконосъобразните действия/бездействия на длъжностни лица в администрацията. АССГ е направил законосъобразна преценка, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е осъществен.Действително , според чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Твърдените обаче от ищеца вреди в случая се явяват пряка и непосредствена последица не от ревизионния акт, а от наложените като предварителни обезпечителни мерки запори върху сметките на ЕСТАД. Ревизионният акт е последващо издаден и сам по себе си не води до невъзможност за ищеца да разполага с паричните си средства.Дружеството е разполагало с правната възможност да поиска издаване на разрешения за неотложни плащания на основание чр.229 ал.1 от ДОПК, като представи доказателства за наличие на неотложни плащания, свързани с основната му дейност, ако счита, че е затруднено посрещането на текущите му парични разплащания, което в случая не е сторено . Поради това, макар и отменен, този ревизионен акт не може да се разглежда като предпоставка за ангажиране отговорността на Националната агенция по приходите. Съгласно чл. 121, ал. 2 ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. При положение, че мерките не са били обжалвани и актовете, с които са наложени, не са отменени, на ищеца не се дължи обезщетение за вреди. Основание за присъждането на обезщетението е незаконната административна дейност, каквато в случая не е била установена по предвидения в закона ред. Обстоятелството, че обезпечителните мерки се прилагат в ревизионното производство, приключило с издаването на незаконосъобразен ревизионен акт, не води до друг извод по съществото на спора. Законността на мерките не се контролира с обжалването на крайния административен акт. Те подлежат на самостоятелно обжалване и само ако бъдат отменени, може да се търси отговорност от юридическото лице, чийто орган е причинил вреди при извършването на административна дейност в противоречие с нормативните изисквания. Постановеното в този смисъл решение на административния съд е правилно и е следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд