Решение № 9115 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2016 г.

Решение № 9115 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7083/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП срещу Решение № 791/22.04.2016 г. на Административен съд /АС/ гр. Б., постановено по адм. д. № 945/15 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 201100826/30.09.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 71/15.02.2012 г., с която на "Строй бул" ЕООД са определени задължения по ЗКПО за корпоративен данък данъчен период 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. и Дирекция "ОДОП" - Б. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Строй бул" ЕООД разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА в посочената част. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна - "Строй бул" ЕООД чрез адв. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Б. е по реда на чл. 226 от АПК във връзка с постановено Решение № 5627/18.05.2015 г. по адм. дело № 4274/2015 г., с което касационната инстанция е отменила постановения съдебен акт в частта, в която е отхвърлено оспорването на ревизионния акт за установените задължения по ЗКПО в ревизираните данъчни периоди и в тази част производството е върнато за ново разглеждане. За да отмени РА в частта относно доначисления корпоративен данък във връзка с доставките на недвижими имоти, извършени от ревизираното лице на различни физически и юридически лица, АС Б. е обосновал становището си за материалната незаконосъобразност на ревизионния акт, поради липса на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК. На следващо място е кредитирал съответните заключения на ССЕ и СТЕ, като е обосновал извод за недължимост на начисления допълнително корпоративен данък. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо, и правилно като краен резултат по следните съображения: Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционният съд за липса на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК. Изводите на административния съд са направени въз основа отменителното решение на ВАС и основното и допълнително заключение на назначената при повторното гледане на делото експертиза. В отменителното решение на ВАС, с което настоящата инстанция е обвързано, са коментирани обстоятелствата относно фактурата за преносим компютър и начислените амортизации. Първоинстанционният съд също е изложил мотиви в тази насока, като се е позовал на заключението на ССЕ. Във връзка с указанията на ВАС по отношение редовността на воденото счетоводство относно начислените амортизации и продажбата на недвижими имоти при новото разглеждане на делото е назначена ССЕ, която е дала заключение, че за ревизирания период счетоводството на дружеството е водено редовно, съставените счетоводни статии са резонни за такъв вид стопански операции и съответстват на изискванията на ЗСч и ЗДДС, както и на приложимите счетоводни стандарти. Дадено е и заключение, че по извършените продажби на недвижими имоти липсва несъответствие между отразената по нотариалните актове пазарна цена, тази, отразена в счетоводството на дружеството и издадените при продажбите първични счетоводни документи. Първоинстанционният съд е посочил като допълнително доказателство в подкрепа на горното твърдение по отношение на купувачите - търговци идентичното отразяване на тези счетоводни операции в техните счетоводства, констатирано от вещото лице. Вещото лице е посочило също, че след анализ на сделките, обективирани в нотариалните актове, фактурите, издадени от продавача, и начина, по който е извършено плащането по всяка от сделките, експертизата не е установила клиентите да са платили по - висока цена от уговорената и документирана с изброените документи. Дадено е и заключение, че не се установяват продажби под себестойност. Действително изводите на експертизата формално са оспорени от органите по приходите, но въпреки процесуалната възможност не е направено искане за назначаване на друга или тройна експертиза. В този смисъл няма и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд. При липсата на експертно заключение в обратния смисъл правилно първоинстанционният съд е кредитирал даденото в производството пред него заключение и стигнал до извода за незаконосъобразно определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При липсата на доказателства за степента на завършеност на обектите към датата на продажбите, правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице, съгласно което документираната в нотариалните актове цена - 1 434 750,08 лв. е по - висока с 11% от пазарната стойност на имотите в незавършен вид - 1 292 086,00 лв., определена съгласно заключението на СТЕ, при което корпоративен данък не се дължи. При така изложеното следва, че съдът е приложил правилно закона, като правните изводи са обосновани и съответни на доказателствата, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението. По изложените съображения решението, с което е уважена жалбата срещу ревизионния акт, е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение